Определение № 233 от 21.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 677/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 7 от 04.01.2011 год. по гр.д.№ 75/2010 год. на Софийски апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу решението от 23.03.2010 год. по т.д.№ 119/2007 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от В К. за отмяна на решенията на общото събрание (ОС) на [фирма], проведено на 27.11.2006 год. на което е прието, че действа против интересите на дружеството и е бил изключен като съдружник на основание чл.126 ал.3 т.1 ТЗ; освободен е като съуправител на дружеството; приети за решения за допълнителни парични вноски и промяна на адреса на управление. Първоинстанционният съд е счел иска за основателен, поради нарушение на чл.139 ал.1 ТЗ – нередовно уведомяване на съдружника за датата и дневния ред на ОС и недоказано връчване на предупреждението за изключване. Съставът на САС също е счел, че искът на ВК. е основателен, поради което е потвърдил първоинстанционния акт, като е изложил и съображения за недоказаност на предпоставките на чл.126 ал.3 ТЗ. В на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите: 1./ Нарушението по чл.126 ал.3 т.1 ТЗ следва ли да се изразява само в действие или хипотезата включва и бездействие на съдружника; 2./ Задължително ли е връчването на предупреждението лично на съдружника, ако той е бил недобросъвестен спрямо дружеството и не го е информирал по какъв начин да му бъдат връчвани съобщенията. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице по отношение на първия от поставените въпроси, тъй като с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 26 от 02.04.2009 год. по т.д.№ 533/2008 год., състав на ІІ т.о. на ВКС е приел, че основанието за изключване по чл.126 ал.3 т.1 ТЗ се изразява в отказ на съдружника да съдейства за осъществяване дейността на дружеството, чийто член е. Поставянето втория въпрос произтича от обстоятелството, че съдружникът В К. е холандски гражданин за който е безспорно, че не пребивава в страната и не е бил в България към момента на изпращането на нотариалната покана, съдържаща датата и часа на провеждане на общото събрание, както и предупреждението за изключване. Съдът е събрал и гласни доказателства досежно обстоятелството, че адресът в[жк]на който е изпратена поканата е бил обитаван от К. в периода 1998-2001 год. и след това холандският гражданин се е преместил другаде. Зачел е и обстоятелството, че другият съдружник и съуправител и подател на поканата, В. Н., която след изключването на К. е останала едноличен собственик на капитала на [фирма] е и негова съпруга, на която това обстоятелство (напускането на адреса) е било известно Настоящият съдебен състав счита, че посоченият въпрос няма характеристиката на значим правен въпрос, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, като ще следва де се отбележи и това, че той се основава на спорното обстоятелство за недобросъвестност на съдружника. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол не е налице по отношение на който и да било от двата посочени по-горе въпроса. Ответникът по касация не е направил искане с отговора по чл.287 ал.1 ГПК за присъждане на разноски и доказателства за направени такива не са представени. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.