Определение № 2464 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3414/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 84 327/26.07.2024 година, подадена от УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място], против определение № 10 753/09.07.2024 година на Софийски градски съд ,ЧЖ-VІ-А, постановено по ч. гр. д. № 6826/2024 година.

С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното определение № 19 883/14.05.2024 година на Софийския районен съд, 158-ми състав, постановено по гр. д. № 24 122/2024 година, с което производството по гр. д. № 24122/2024 година по описа на Софийския районен съд е било прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес на молителя УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място].

В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови съдебен акт, с който да бъде установена смъртта на лицето Л. Я. с л. н. № [ЕГН] и с удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС №[ЕИК], издадено на от МВР Б., настъпила на 01.06.2023 година, в 05. 51 часа, в Клиниката по интензивно лечение на нервни болести на УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] и се разпореди съставяне на акт за смърт на лицето. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване.

УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] е била уведомена за обжалваното определение на 19.07.2024 година, а подадената от нея против същото частна касационна жалба е в вх. № 84 327/26.07.2024 година. Поради тона същата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е приел, че производството по гр. д. № 24 122/2024 година по описа на Софийския районен съд било образувано въз основа на молба с вх. № 136 948/ 24.04.2024 година с правно основание чл. 38, ал. 4 от ЗГР, във връзка с чл. 542 от ГПК, в която се твърдяло, че лицето Л. Я. било починало в болничното заведение на молителя УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] на 01.06.2023 година в 05. 51 часа, като поради предприети действия по издирване на близки на починалата бил пропуснат срокът за съставяне на акт за смърт по чл. 54, ал. 1 от ЗГР. Твърдяло се, че многократно били провеждани разговори с А. Г., представил се за син на починалата, който и към момента на подаване на молбата не бил предприел действия във връзка с издаване на акт за смърт на починалото лице. Във връзка с това УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] била поискала съдът да се произнесял с решение за установяване на факта на смъртта на Л. Я. въз основа на което решение да бъдело постановено съставянето на акт за смърт на починалата. Лечебното заведение било посочило, че последният документ му бил необходим за провеждане на процедура по служебно/социално погребение пред Дирекция „Социално подпомагане“ при Столична община. Към сезиращата молба от 24.04.2024 година било приложено съобщение за смърт № 66/01.06.2023 година от д-р Е. К. В. при УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място], от което било видно, че в болницата на 01.06.2023 година в 05. 51 часа била починала Л. Я., ЛН № [ЕГН], гръцки гражданин. Като причини за смъртта били посочени „остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност“, а като болест или състояние, непосредствено довели до смъртта, бил вписан „исхемичен мозъчен инсулт“, а в други важни състояния, способстващи настъпването на смърт, които не били свързани с болестта или патологичното състояние, довело до нея, било записано „хронична алкохолна злоупотреба, артериална хипертония“. По делото било приложено и заверено копие от епикриза на Л. Я. от Клиниката по интензивно лечение на нервни болести при УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място], в която било посочено, че починалата била постъпила в болничното заведение на 26.05.2023 година и била починала на 01.06.2023 година в 05. 51

часа. Приложено било и заверено копие от първа страница на ИЗ № 9557/2023 година, в което било записано, че „няма контакт с близките“. УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] била посочила, че такъв бил установен едва на 06.06.2023 година, поради което акт за смърт на Л. Я. не бил издаден в законоустановения срок по чл. 54, ал. 1 от ЗГР, а именно не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта. На посочената дата роднина на починалата–А. Г., бил подал молба за освобождаване на трупа от патологоанатомична аутопсия по „семейни“ причини, която също била приложена по делото пред първата инстанция. Със заповед № РД-02-426/06.06.2023 година на изпълнителния директор на УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] на основание чл. 98, ал. 4 от ЗЗ било разрешено по изключение тялото на Л. Я. да бъде освободено от аутопсия. УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] твърдяла, че А. Г. бил представил удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС на починалата, копие от което се намирало в кориците на делото. От същото било видно, че тя била гръцки гражданин с издадено разрешение за постоянно пребиваване в Република България и адрес в област Б., [община], [населено място], [улица], вх. „“, ет., ап.. От писмо с изх. № 998/14.09.2023 година, изпратено от УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] до Посолство на Република Гърция в Република България било видно, че лечебното заведение било потърсило съдействие от сина на починалата–А. Я., за предприемане на действия за издаване на акт за смърт и извършване на погребение на гръцкия гражданин Л. Я., починала на 01.06.2023 година. Посочено било, че трупът на лицето се намирал в хладилната камера на болницата-„Отделение по обща и клинична патология“ вече четвърти месец. Изложено било обстоятелството, че броят на хладилните камери за дълбоко замразяване на трупове бил силно ограничен–3 броя, едната от които била постоянно заета с трупа на починалата и непотърсена Л. Я., което генерирало необосновани финансови разходи за болницата–по 20.00 лева на ден след първите 24 часа от смъртта, както затруднявало и организацията на работа в отделението. С обжалваното определение № 19 883/14.05.2024 година на Софийския районен съд, 158-ми състав, постановено по гр.д. № 24 122/2024 година, първоинстанционният съд бил посочил, че молителят-УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място]-нямал качеството на заинтересувано лице и нямал правен интерес да подаде молба пред компетентния районен съд за установяване факта на смъртта на лицето Л. Я., доколкото не черпел права от установяването факта на смъртта на посоченото лице, независимо от търпените неудобства от наложилото се съхраняване на тялото на починалата в лечебното заведение. Намерил бил молбата за недопустима поради липсата на правен интерес на УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] от търсеното от съда съдействие, поради което я бил върнал и бил прекратил производството. При така приетите фактически обстоятелства въззивната инстанция намирала, че съгласно разпоредбата на чл. 542 от ГПК когато законът предвиждал че известен факт с правно значение трябвало да бъдел удостоверен с документ, съставен по надлежния ред, включително и акт за гражданско състояние, и такъв документ не е бил съставен, и не можело да бъде съставен или съставеният документ е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпело права от този факт, можело да иска с молба до районния съд да установи факта и, когато било необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. Касаело се за предвидено по закон охранително производство за установяване на този факт с правно значение. Следвало да се посочи, че целта на охранителното производство за установяване на факти или за поправка на грешка в документите по чл. 542 от ГПК била да замести със съдебно установяване несъставеният или унищожен (изгубен) официален документ, предвиден от закона само за удостоверяване на факти с правно значение или съгласно чл. 547 от ГПК да се поправели допуснати грешки в документите по чл. 542 от ГПК. Анализът на разпоредбата на чл. 542, ал. 1 от ГПК показвал, че предпоставките за предявяване на молбата за установяване на факти били първо да бил налице факт с правно значение, който трябвало да бъде удостоверен с надлежно съставен документ; второ такъв документ да не е бил съставен и да не можело да бъде съставен или съставеният да е бил унищожен или изгубен, без да има възможност за бъде възстановен и трето молбата да е била подадена от лице, което черпело права от правно значимия факт. Посоченият ред се използвал само за установяване на такъв факт с правно значение, за чието удостоверяване законът бил предвидил да се състави официален документ. В конкретния случай се касаело за установяване на факта на смъртта на лицето Л. Я., който факт съгласно чл. 54 от ЗГР се установявал със съставянето на акт за смърт. За съставянето на този акт законодателят в чл. 54, ал. 1 от ЗГР бил предвидил и съответен срок от 48 часа след настъпването на смъртта, който в случая не бил спазен поради липса на установен контакт от страна на болничното заведение с близки на починалата. Законодателят бил допуснал акт за смърт да може да се състави и след изтичането на срока по чл. 54, ал. 1 от ЗГР, без да е необходимо решение на съда за това, когато се налагало съдебномедицинско освидетелстване на трупа при условията, предвидени в НПК, какъвто не бил процесният случай. Въззивният съд намирал, че в хипотезата на липса на съставен документ, който да удостоверявал факта на смъртта на лицето, приложимо се явявало именно производството по чл. 542 от ГПК. По смисъла на чл. 542, ал. 1 от ГПК без правно значение бил поводът, по който за молителя била възникнала конкретната нужда от установяването на този факт. Съгласно първата алинея на посочената разпоредба легитимирано да подаде молба до районния съд да установи факта и, когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ, било лицето, което черпело права от този факт. УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] обосновавала правния си интерес с необходимостта от организиране на социално погребение на трупа на Л. Я., тъй като същият не е потърсен от нейни близки или роднини. Във връзка с това, съгласно чл. 19, ал. 5 от Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Столична община покойници-чужди граждани, какъвто се явявала и починалата Л. Янулиду, се погребвали в гробищния парк или в гробището на населеното място, в което били починали, освен в случаите, когато близките на покойника били потърсили тялото, респективно тялото на починалата следвало да се погребе в гробищен парк именно на територията на Столична община. Чл. 25, ал. 1 от Наредбата предвиждал възможност за извършване на служебни погребални услуги на български граждани, които били самотни, без близки и роднини, бездомни, безпризорни, настанени в заведения за социални услуги, регистрирани в службите за социално слаби и покойници, за които имало прокурорско разпореждане за извършване на служебно погребение, като служебните погребални услуги включвали и издаването на акт за смърт. Починалата обаче не била български гражданин, следователно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата не се явявала приложима спрямо нея. Затова въззивният съд споделял извода на първоинстанционния такъв за липса на правен интерес на УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] от предявяване на молба за съдействие до районния съд с правно основание чл. 542, ал. 1 от ГПК. Това било така, тъй като болничното заведение не черпело пряко права от факта на смъртта на Л. Я.. Посочената разпоредба недвусмислено сочела, че правният интерес се определял от правата, които молителят черпел от установяването на правно значимия факт, а не от конкретна нужда или документ, свързани с тези права. Въззивният съд намирал, че смъртта на пациента не се явявала юридически факт, който да поражда права за болничното заведение, в което тя била настъпила. Както бил посочил и районният съд в мотивите съм определението си, неудобствата, които молителят търпял от продължителното съхраняване на тялото на починалото лице–финансови и свързани с дейността на отделението, не обосновавали правен интерес по смисъла на чл. 542, ал. 1 ГПК за подаване на молба до съда за установяване на факта на смъртта и разпореждане за издаването на смъртен акт. За пълнота, следвало да се отбележи, че лица, които черпели права от смъртта на починалата, се явявали лицата, които щели да бъдат призовани към наследяване с оглед смъртта й–законните й наследници, респективно наследниците по завещание, ако такова е било съставено. УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД [населено място] не попадала в нито една от двете категории лица.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] е поискала въззивното определение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като е поставила два въпроса, а именно:

1.) при отказ, бездействие от роднина да подаде молба до Районния съд за издаване акт за смърт на негов роднина, налице ли е правен интерес за лечебното заведение, в което е починал пациентът-чужд гражданин, с постоянно пребиваване в Република България, да подаде такава, в охранителното производство по чл. 542 от ГПК? и

2. липсата на роднини, или роднини, които не търсят тялото на починалото лице-чужд гражданин, с постоянно пребиваване в Република България означава ли, че за лицето не следва да се издаде акт за смърт и то да получи съответно погребение, а трябва да остане завинаги в хладилната камера на лечебното заведение, където е починало?.

По така поставените въпроси следва да бъде посочено, че както са приели съдилищата по същество производството е такова за установяване на факт с правно значение, който трябва да бъде удостоверен със съответния документ-акт за смърт-който обаче не е съставен по установения за това ред и в установените за това срокове, което се развива по реда на Глава петдесета „Установяване на факти“ от ГПК, правилата за което са установени в разпоредбите на чл. 542-чл. 548 от ГПК. Именно първата от тези разпоредби-чл. 542, ал. 1 от ГПК сочи случаите, когато такива производства са допустими като конкретно по отношение на активната процесуална легитимация на страните се изисква те да черпят права от факта, чието установяване се иска. Така формулираното изискване е общо такова, като същото не сочи какви конкретно са тези права и в кои конкретно случаи те произтичат от факта, чието установяване се иска. Такова конкретно формулиране поначало е невъзможно, предвид многобройността и разнообразието на случаите и фактите, за които законът е предвидил, че се установяват с издаден по установения за това ред документ. С оглед на това преценката дали подалото молбата за установяване на факта лице черпи права от установяването на факта е винаги конкретна и се извършва от съда въз основа на посочените в молбата факти и твърдения на лицето. При това разпоредбата на чл. 542, ал. 1 от ГПК не сочи точно какви конкретни права трябва да бъдат черпени от установяването на факта, поради което следва да бъде тълкувана в смисъл, че установяването на факта ще се отрази благоприятно в правната сфера на молителя. Такова благоприятно отражение е възможно не само в случаите когато молителят черпи имуществени права от установяването на факта, но и в случаите когато същото и последиците от него ще доведат до преустановяване на негативните последици, които молителят търпи в правната си сфера. от неустановяването на факта. В последните случаи установяването на факта ще доведе до отпадане на ограничения на правната сфера на молителя от задължения, които произтичат от неустановяването на настъпилия факт по установения за това ред, които иначе той не е длъжен да търпи нито по силата на закона, нито с оглед обичая и морала, и евентуално на свързаните с това разходи. Това би намалило тежестта върху правната сфера на лицето и води до благоприятен за него резултат, какъвто има предвид разпоредбата на чл. 452, ал. 1 от ГПК. Следва да бъде посочено обаче, че доколкото в последния случай интересът на това трето лице да иска установяването на факта е косвен, той е предпоставен от бездействието на онези лица, които черпят пряко права от факта и е налице когато тези лица бездействат. В това се съдържа отговорът на посочените по-горе два въпроса, чиято цел е именно да се получи отговор в кои случаи и за кои лица съществува интерес от предявяването на искане за установяване на факт с правно значение.

С оглед на така дадения отговор на правните въпроси обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд и потвърденото с него определение на Софийския районен съд са неправилни и незаконосъобразни. Двете съдилища по същество са ограничили интереса на лицата да подават молби за установяване на факт с правно значение само до тези пряко черпещи права от установяването на факта, без да признават такъв на лицата с косвен интерес. В случая от изложените в молбата обстоятелства е видно, че лицата имащи пряк интерес от установяването на факта на смъртта на Л. Янулиду бездействат, поради което не е могъл да бъде издаден акт за смърт, съответно не е подадено искане за установяването на факта по съдебен ред. Това предполага интерес на УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“ ЕАД [населено място] да иска такова установяване, като изложените в молбата й твърдения обосновават съществуването на косвен интерес от установяването на факта.

С оглед на всичко гореизложено обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение трябва да бъдат отменени, а делото да се върне на първоинстанционния Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение