Определение № 32 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 489/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КОК ТРЕЙД“ ЕООД Шумен срещу Решение № 79/17.10.2017 г. по в.т.д.№ 118/2017 г. н Шуменския окръжен съд, с което обезсилено Решение № 87/24 март 2017 г. по гр.д.№ 471/2016 г. на Районен съд Велики Преслав и е прекратено производството поради подсъдност на спора на окръжен съд с оглед цената на иска 42 764,93 лв. по правилата на родовата подсъдност. С първоинстанционното решение „Експресстрой“ ЕООД Смядово е осъдено да заплати на касатора „КОК ТРЕЙД“ ЕООД Шумен сумата 42 764,93 лв., представляваща цена на извършени транспортни услуги по договори за превоз на товари, за които са издадени фактури с номера [ЕГН]/30.09.2015 г., [ЕГН]/30.10.2015 г., [ЕГН]/30.11.2015 г., [ЕГН]/11.12.2015 г., [ЕГН]/29.01.2016 г., [ЕГН]/19.02.2016 г.,[ЕГН]/29.02.2016 г. и [ЕГН]/31 март 2016 г. ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковете – 30 август 2016 г. до окончателното плащане на сумата. В жалбата се поддържа, че въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение, като напълно необосновано е приел, че процесните 8 броя фактури са издадени в изпълнение на един превозен договор между страните при липса на такива твърдения по делото, както и на доказателства за постигнато рамково споразумение между страните в тоя смисъл. Претендира се отмяна на обжалваното решение в хипотезата на чл.280, ал.2 пр.3 ГПК. В молба, подадена в изпълнение указанията на въззивния съд за представяне изложение на основания за допускане на касационно обжалване, касаторът е обосновал „квалифицираната форма“ на неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 ГПК с явна необоснованост на решаващия за изхода на спора извод за съществуването на облигационна връзка между страните, основана на един превозен договор, противно на всякаква логика и в противоречие с приетото за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че между страните са сключени осем отделни превозни договора. „Експресстрой“ ЕООД не е взело становище по жалбата в срока за отговор. След преценка на данните по делото и доводите на страните Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. намира следното: Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Шуменския окръжен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. С нея е въведено оплакване за произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение с очевидно неправилен съдебен акт, в който необосновано е прието, че Великотърновският районен съд е разгледал облигационен иск, подсъден на окръжен съд по правилата на родовата подсъдност. За да постанови обжалваното решение, Шуменският окръжен съд е приел, че предявеният иск за неплатено възнаграждение 42 764,93 лв. по договор за превоз е един, цената му превишава 25 000 лв. и съгласно разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК е подсъден на окръжен съд като първа инстанция. Изводът му за неподсъдност на спора на сезирания районен съд не е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика, а постановеното въззивно решение не би могло да бъде квалифицирано като очевидно неправилно поради видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, породена от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал. 1 ГПК. В касационната жалба и изложението /молба/ към нея не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора, дефиниран като общо основание за селектиране на касационните жалби в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не установява предпоставките за достъп до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК