Определение № 124 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3344/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД срещу решение № 10304/07.04.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 913/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение № 6700/30.09.2019 г., допълнено в частта за разноските с определение № 25807/05.11.2019 г., постановени по гр. дело № 8903/2019 г. на Софийския градски съд (СГС), и вместо това САС е признал за установено, на основание чл. 439, във вр. с чл. 124 от ГПК, в отношенията между ищеца по делото Т. Н. Т. и ответната банка-касатор, че ищецът не дължи, поради погасяване на вземането по давност, сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 16483/2010 г. на Пловдивския районен съд, а именно: сумата 185 121.65 лв. – главница, сумата 6 222.14 лв. – законна лихва за периода 10.10.2018 г. - 08.02.2019 г., сумата 141 571.27 лв. – мораторни лихви, обезщетения и др., дължими на основание договор за кредит № 639/2006 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на банката-жалбоподател, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран следният правен въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. В изложението е изтъкнато, че по този въпрос е налице противоречива практика на състави на ВКС, както и че поради това е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът моли съда спре производството по настоящото дело. Посоченият правен въпрос е от значение за изхода на спора по делото и е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. САС е изтъкнал, че между страните няма спор относно установените от СГС факти, като с въззивната жалба възражение е направено спрямо правните изводи на първоинстанционния съд за момента, от който направено от ВКС тълкуване обвързва съдилищата, и приложението на института на перемирането на изпълнителния процес. Въззивният съд е намерил за основателен довода на ищеца, че СГС не е зачел настъпилата перемпция, като се е позовал на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, където прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. Апелативният съд е посочил, че е длъжен да се съобрази с дадените от ВКС указания, които пък обосновават неоснователност на възражението на ответната банка за прекъсване на давността през време на протичане на изпълнителното производство. Намерил е за несъстоятелно виждането на първостепенния съд, че тълкувателните актове не се прилагат за заварени правни спорове. В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че задължителната сила на тълкувателните актове на ВКС произтича от разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, според която, дадените тълкувания са задължителни за съдебните и изпълнителните органи. Съдът е изтъкнал, че целта на тази разпоредба е да се обезпечи безпротиворечиво прилагане на нормативната база и затова, направено от ВКС тълкуване е задължително за всеки съд, следващ да разреши висящ правен спор. САС е приел и че аналогията на тълкувателните актове на ВКС с нормативните актове е несъстоятелна, като в тази връзка е изложил съображения, че тълкувателната дейност на ВКС е такава по правоприлагане и на това основание спрямо нея не са приложими категориите „момент на постановяване“ и „момент на влизане в сила“ като критерии за произвеждане на предписаните от ЗСВ действия по съобразяване на съдебните органи с направеното тълкуване. С оглед на това и по съображения за липса на задължителност на цитирано в обжалвания пред него акт, решение за съдебните състави, постановяващи актове по материя, спрямо които има задължително тълкуване, апелативният съд е намерил въззивната жалба на ищеца за основателна. Предвид така изложеното, САС е приел, че първоинстанционното решение следва да се отмени, а предявеният отрицателен установителен иск – да се уважи. На настоящия съдебен състав е и служебно известно, че с разпореждане от 20.02.2020 г. на председателя на ВКС е образувано и не е приключило тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което предмет на разглеждане е правният въпрос, формулиран и в изложението на жалбоподателя, а именно: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Служебно известно е и че в заседание от 17.02.2022 г. ОСГТК на ВКС е преформулирало въпроса, както следва: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.“. Тази нова формулировка на въпроса не променя смисъла на същия и той остава обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното по настоящото дело решение, тъй като един от тези изводи е за неоснователност на възражението на ответната банка за прекъсване на давността през време на протичане на изпълнителното производство, като САС е обосновал този свой извод именно със задължителните указания, дадени с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК, преди постановяването и обявяването на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение