Определение № 6942 от 26.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 вр. с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „ОВЪРСИЙЗ МЕРИТАЙМ“ ООД чрез адв.С. Ковачева от АК Варна срещу определение № 1456/25.05.2023 год. постановено по адм. дело № 1155/2023 год. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на „ОВЪРСИЙЗ МЕРИТАЙМ“ ООД срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 389/09.05.2023 год. на зам. министъра на труда и социалната политика. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че съдът не се е произнесъл по възраженията на дружеството, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Посочва, че в практиката на ВАС се застъпва становището, че допускането на предварителното изпълнение следва да се преценява за всеки отделен случай и според тежестта на нарушението. В конкретния случай било установено само едно единствено нарушение на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /НУРИПДНР/, което било инцидентно и не можело да обоснове извод за засягане или застрашаване на интересите на други лица, респективно на особено важни обществени интереси. Жалбоподателят счита, че предпоставките за допускане на предварително изпълнение на един административен акт следва да се установят от административният орган, което в случая не било направено. Липсата на мотиви правело разпореждането за допускане на предварително изпълнение необосновано и незаконосъобразно. На следващо място се посочва, че имуществената санкция е заплатена и отнемането на разрешението за извършване на посредническа дейност и допускането на предварително изпълнение на заповедта надвишава многократно тежестта на нарушението, което води до нарушаване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, както и принципа за пропорционалност по чл.49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Претендира отмяна на обжалваното определение, както и на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед № 389/09.05.2023 год. на зам.министъра на труда и социалната политика. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по частната жалба чрез пълномощник в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че определението е правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира частната жалба за подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение № 1456/25.05.2023 год. постановено по адм. дело № 1155/2023 год. по описа на Административен съд Варна е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 389/09.05.2023 год. на зам.министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на „ОВЪРСИЙЗ МЕРИТАЙМ“ ООД за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за моряци. Заповедта е издадена на основание чл.13, т.2 във връзка с чл.15, ал.1, т.3 от НУРИПДНР, съгласно който текст регистрацията по извършване на посредническа дейност по наемане на работа се прекратява, когато посредникът има влязло в сила НП за нарушение на чл. 6, ал. 2, чл. 20, 22а, чл. 23, ал. 1, чл. 24, 25, чл. 26, ал. 1 и 3, чл. 27, 29, 30, чл. 31, ал. 2, чл. 32, 35, 36 и 37. Административният орган е установил, че „ОВЪРСИЙЗ МЕРИТАЙМ“ ООД притежава удостоверение № 1990/19.01.2016 год. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за моряци. На 17.11.2022 год. е съставен АУАН за това, че дружеството е нарушило изискванията за осъществяване на дейността като индивидуалният трудов договор сключен между лицето М. Танев не съдържа данни за място на сключване на договора. Издадено е НП № 03-2201134/07.12.2022 год. на основание чл.85, ал.4 във връзка с чл.81, ал.2 от Закон за насърчаване на заетостта за нарушение на чл.37, ал.4, т.3 от НУРИПДНР. НП е влязло в сила на 21.12.2022 год. За да отхвърли жалбата на дружеството състав на административният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, а именно, че предварителното изпълнение се допуска когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Приел е, че важният обществен интерес се изразява в необходимостта да бъдат защитени правата на търсещите работа, както и на държавата, която е отговорна да следи за законосъобразното предоставяне на посредническите услуги. Ако липсвало допуснато предварително изпълнение съществувала възможност дружеството да поеме ангажименти, които в последствие да не може да изпълни. На последно място съдът посочва, че дружеството не е представило доказателства, че предварителното изпълнение ще му нанесе трудно поправима вреда. Определението е неправилно. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, но е извел погрешни правни изводи. Действително от доказателствата по делото се установява, че дружеството има издадено валидно удостоверение за извършване на посредническа дейност, както и че има влязло в сила НП за нарушение на чл.37 от НУРИПДНР, което е платено. С оглед на това установяване е издадена заповед № 389/09.05.2023 год., с която е прекратена регистрацията на „ОВЪРСИЙЗ МЕРИТАЙМ“ ООД за извършване на посредническа дейност в Агенция по заетостта. Органът на основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснал предварително изпълнение на административния акт. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение намира разпореждането за допуснато от органа предварително изпълнение за незаконосъобразно. Видно от самата заповед обжалваното разпореждане е изложено в лаконичен текст и е обосновано общо с нуждата от намаляване на риска от настъпването на значителни и трудно поправими вреди във връзка с незаконосъобразното извършване на посредническа дейност по наемане на работа-както за държавата, така и конкретно интересите на всички безработни лица, които биха потърсили посредническите услуги на „ОВЪРСИЙЗ МЕРИТАЙМ“ ООД. Защитата на интересите на тези лица е приоритетна спрямо посредническата дейност на дружеството. В случая обаче от доказателствата по делото не може да се направи извод за съществуваща обоснована вероятност от продължаваща дейност на посредника, която да е в нарушение на императивните изисквания на закона и да доведе до негативни последици с общественозначим израз за неопределен брой лица, което да е предпоставка за законосъобразността на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Предвид конкретните данни по делото се налага извода, че предварителното изпълнение на заповедта в случая е допуснато незаконосъобразно. Изложените в заповедта мотиви имат значение на фактически основания за издаване на самата заповед. В производството по чл. 60, ал. 5 от АПК не се обсъжда и преценява законосъобразността на административния акт, а единствено наличието на основание за допускане на предварителното му изпълнение с оглед на визираните такива в чл. 60, ал. 1 от АПК. Съгласно този текст в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, като в последния случай административният орган изисква съответната гаранция. Както многократно е посочвано от Върховния административния съд, когато предварителното изпълнение на акта се допуска с разпореждане на административния орган, то наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК следва да бъде обосновано в акта и доказано от събраните по делото доказателства. В случаите, когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона наличието на тези предпоставки се презумира. Спорът обаче не е такъв затова органът е следвало в разпореждането за допускане на предварително изпълнение включено в съдържанието на самата заповед, да обоснове необходимостта от допускането му, като изложи фактическите обстоятелства, които обосновават този извод и съответно да се позове на доказателства, които ги установяват. В случая липсват каквито и да било конкретни мотиви относно необходимостта от допускане на предварително изпълнение, а само цитиране на нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК и общата формулировка, че се допуска с цел намаляване риска от настъпването на значителни или трудно поправими вреди, без същите изобщо да са конкретизирани. Съдът няма правомощието да излага мотиви вместо административния орган, нито да ги предполага или да ги замества, което препятства извършването на проверка относно законосъобразността на разпореждането. Становището на административния орган, което е изложено в отговора на частната жалбата, че предварителното изпълнение на административния акт е допустимо предвид защитата на визираните в нормата ценности и интереси, по принцип е правилно, но в случая не се спори по допустимостта, а по обосноваността на разпореждането. Предварителното изпълнение на административния акт следва да бъде обосновано във всеки конкретен случай с оглед на конкретните фактически обстоятелства, което в случая не е сторено. В настоящата хипотеза с влязлото в сила наказателно постановление е установено едно единствено нарушение /по делото няма данни, а и не се твърди от органа да има други нарушения/ при реализираната посредническа дейност, което е преустановено и наложената имуществената санкция е заплатена. От друга страна не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че щели да бъдат нарушени правата на лицата, които търсят работа ако изберат този посредник, тъй като същият в последствие нямало да може да изпълни задълженията си. Допускането на предварително изпълнение на една заповед винаги трябва да е съобразено с конкретната фактическа обстановка, както и да има съответни на нея мотиви. Противно на становището на първоинстанционния съд може да се застъпи мнението, че от допуснатото предварително изпълнение ще пострадат лицата, които вече са избрали „ОВЪРСИЙЗ МЕРИТАЙМ“ ООД за техен посредник при намиране на работа. Ако предварителното изпълнение влезе в сила дружеството няма да може да изпълни вече поети задължения-моряците ще останат без сключени трудови договори. Наличието на обществен интерес - защита на търсещите работа лица не е подкрепено с доказателствата по делото. По принцип техните интереси са приоритетни спрямо тези на дружеството, но само и единствено ако по делото има достатъчно доказателства установяващи застрашаване на така описания обществен интерес. При положение, че такива доказателства няма съдът намира, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е обосновано от фактическа и от правна страна. Не са налице основанията по чл.60, ал.1 от АПК. В тежест на административният орган е да докаже предпоставките за допускане на предварително изпълнение, което в настоящия случая не е сторено. По изложените съображения частната жалба срещу определението на административния съд е основателна и следва да се уважи като се отмени същото и се отмени разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед № 389/09.05.2023 год. на зам.министъра на труда и социалната политика. Частният жалбоподател е направил искане за присъждане на разноски за двете инстанции, за което е представил списък на разноските. С оглед изхода на спора искането е основателно. Следва да се осъди министерство на труда и социалната политика да заплати на „ОВЪРСИЙЗ МЕРИТАЙМ“ ООД разноски за първата инстанция в размер на 50 лева държавна такса и 600 лева адвокатски хонорар, както и разноски за касационната инстанция в размер на 150 лева държавна такса. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,