Определение № 1186 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1622/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 209/24.01.2023 г. на Й. А. И., чрез адв. Т. Т., срещу въззивно определение № 330/25.07.2022 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 231/2022 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено определение № 195/15.06.2022 г. по гр. д. № 384/2020 г. на Районен съд – Тутракан. С последното е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното определение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: обуславя ли наличието на собствено жилище, възможност за заплащане на съдебна такса. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: С обжалваното определение окръжният съд е приел, че жалбоподателката разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Съгласно представената декларация за имущественото състояние на И. и писмените доказателства за месечните и годишни доходи, както и за притежавано от нея недвижимо имущество, същата разполага с месечни доходи от около 1 150 лв., собствено жилище и идеални части от още няколко недвижими имота. Тя се намира в добро здравословно състояние. С оглед на това материално положение, съдът е приел, че сумата за дължимата държавна такса за обжалване от 53,65 лв. не би я затруднила. Посоченото от молителката, че все още не е заплатила реално възнаграждението за адвокат, няма връзка и не обуславя невъзможност тя да заплати дължимата за производството държавна такса, още повече, че доходите й са около средните за страната и могат да обезпечат изпълнението на това задължение. Обстоятелството, че жалобоподателката притежава собствено жилище не е определящо за формиране на становище относно нейните материални възможности, а е само аргумент, че същата не заплаща наем, което освобождава част от доходите й за покриване на други нужди, в т.ч. и за заплащане на държавна такса за въззивната жалба. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Трайна и безпротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл.83, ал. 2 ГПК (напр. - определение № 361/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2725/ 2020 г., IV г. о.; определение № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2309/2020 г., I г.о.; определение № 316/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2337/2020 г., IV г. о. и др.), че преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето, винаги е конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Когато от съвкупната преценка на декларираните имущество, семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава достатъчно доходи и имущество, съдът не може да признае, че това лице няма средства да заплати дължимата държавна такса. Съдът е длъжен да прецени всички представени доказателства и по свое вътрешно убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от държавна такса и разноски, като тежестта на доказване на липсата на „достатъчно средства“ е изцяло на молителя. Въззивната инстанция не се е отклонила от тези правни разрешения. В случая съдът подробно е изследвал имущественото състояние на молителката към момента на отправеното искане, като с оглед конкретните обстоятелства за притежавани от нея недвижими имоти и реализирането на месечни доходи в размер на около 1 150 лв., респ. отсъствието на данни за полагане на грижи за други лица, както и доброто й здравословно състояние, е направен извод, че И. разполага с материални възможности да плати дължимата държавна такса. Извън това, следва да се посочи, че размерът на таксата е нисък и не би могъл да препятства упражняването на правата на страната и тяхната защита. Разрешаването на обуславящия изхода на спора правен въпрос в съответствие с установената съдебна практика, за която жалбоподателката не е изложила аргументация за необходимост от промяна или осъвременяване на тълкуването й (вж. - т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК), изключва приложението на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за селектиране на жалбата. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение