Определение № 147 от 10.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 639/2009 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК. С разпореждане от 23. 10. 2009 година, постановено по нчхд № 11735/2009 година на Софийския районен съд, НО, 12 състав, съдията – докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, при хипотезата на чл. 43, т. 1 от НПК, а именно – Шуменският районен съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за основателност на искането за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Съдебното производство по делото е образувано пред Софийския районен съд по тъжба на Н. М. Н. срещу Г. Г. Г. – и двамата с местоживеене в гр. Ш.. При преценка на въпросите по чл. 248, ал. 2, т. 1 от НПК, съдията - докладчик е намерил, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност и определяне на друг, еднакъв по степен съд, за разглеждане на делото. Като основания за това е посочил обстоятелствата, че частният тъжител и неговият повереник и лицето, срещу което е подадена тъжбата, са с местоживеене в гр. Ш., а съображенията са за преодоляване на затруднения при призоваване на участниците в процеса и предотвратяване на неоправдан разход на средства и време от тяхна страна. Съобразно посоченото в тъжбата, местоизвършването на инкриминираното деяние е в гр. С. и по правилата на местната подсъдност обвързва компетентността на Софийския районен съд. Посочените в разпореждането на съдията-докладчик обстоятелства относно местоживеенето на страните се установяват от съдържанието на частната тъжба. Те обаче не удовлетворяват изискванията на чл. 43, т. 1 от НПК за местоживеене на „...много обвиняеми или свидетели ... в района на другия съд.”. Единствено лицето, срещу което е подадена тъжбата (Генчо Г. ), е с местоживеене в района на Шуменския районен съд. При преценка на тази хипотеза местоживеенето на частния тъжител и неговия повереник не е от значение. Други участници в процеса към момента не са известни. В тъжбата не е конкретизирано направеното искане за допускане на гласни доказателствени средства. Поради това не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност и изпращане на делото за разглеждане от Районен съд – гр. Ш.. Предвид изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение