Определение № 50222 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4480/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба на Д. П. Б. и М. В. А.-Б., чрез процесуалния им прадстевител адв.В., срещу въззивно решение от №260209 от 14.06.2021г. по в.гр.д.№38/2021г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.11.2017г. по гр.д.№40357/2016г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. П. Б. и М. В. А.-Б. срещу Софийски градски съд с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за размерите над присъдените размери от по 1000лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, до пълните предявени размери, както и исковете за лихви за разликата над уважената част от 142,45лв. за всеки от тях до пълните предявени размери от по 5500лв. за всеки от тях, както и исковете за лихви за разликата над уважената част от 142,45 лева за всеки от тях до пълните предявени размери, както и в частта, с която са отхвърлени исковете им Върховния касационен съд с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 5500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и за сумата 710 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.02.2015 г. до 19.07.2016 г. Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Софийски градски съд и контролиращата страна Върховна касационна прокуратура не вземат становище по жалбата. Ответникът по жалбата Върховен касационен съд, чрез процесуален представител експерт-юрисконсулт С., в писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е насрещна касационна жалба от Софийски градски съд срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Софийски градски съд е осъден на основание чл. 2б от ЗОДОВ да заплати на всеки от ищците Д. П. Б. и М. В. А.-Б., сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от 20.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 142,45 лева, представляваща лихва за забава върху горната сума за периода от 24.02.2015 г. до 19.07.2016 г. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба. Ответниците по насрещната касационна жалба Д. П. Б. и М. В. А.-Б. в писмен отговор оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба. Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура не взема становище по насрещната жалба. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в сроковете съответно по чл.283 ГПК и чл.287, ал.2 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Производството е спряно с определение № 204 от 25.05.2022г. на основание чл. 292 ГПК, до приключване на производството по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение № 1/2022 от 27.11.2023г. Следователно, пречките за движението на настоящото дело са отпаднали и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение