Определение № 91 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 739/2012 г.

В срока за произнасяне съдът намира, че производството по делото следва да се спре на основание чл. 229,ал.1,т.4 ГПК по следните съображения: С определение № 566/08.11.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на осн.чл.280,ал.1,т.1 ГПК на решение № 1271/26.06.2012 г. по гр.дело № 1355/2012 г. на Варненския окръжен съд по правния въпрос допустим ли е отрицателен установителен иск от бивш собственик или не срещу лице, което владее имота и в негова полза е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, след като правото на собственост е било признато за възстановяване с решение на ПК в съществуващи стари реални граници и не следва ли в този случай ищците да се защитят чрез предявяване на осъдителен иск. С разпореждане на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК, чиито предмет на разглеждане са правните въпроси – 1. при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, 2. налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Като взема предвид посочения предмет на разглеждане на висящото тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че решението по същото е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Налице е хипотезата на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК и производството по делото следва да се спре. Определението, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение