Определение № 513 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. К. Щ. И. и Л. Щ. Д. са подали касационна жалба срещу решение № V-57 от 21.05.2010 г., по гр.д. № 199 по описа на Бургаския окръжен съд за 2010 г., с което е оставено в сила решение № 1665 от 4.12.2009 г. по гр.д. № 2006 от 2006 г. и е извършена делба на трите недвижими имота чрез разпределение по чл.292 ГПК/отм./. В касационната жалба навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но подържат и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Намират, че са допуснати нарушения на материалния закон. Изложението на К. Щ. И. и Л. Щ. Д. е представено допълнително към жалбата и в него касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: следва ли при наличието на желание от двама от съделителитге – Л. Щ. Д. и К. Щ. Д. да бъдат поставени в техен общ дял делбените имоти: апартамент в[жк]и имота в м. “Б.” в землището на [населено място] предвид обстоятелството, че в този случай всеки от съделителите получава най- голям дял и най малко уравнение в пари. Това възлагане е най близко до разпореденото в правната норма на чл.68, ал.2 от Закона за наследството; вторият въпрос е следва ли при разпределението на делбените имоти по реда на чл.292 от ГПК/отм./ съделителите с по-голям дял да получат по ценните по стойност недвижими имоти или може същите да бъдат разпределени по начин ,че съделител с по-малък дял да получи по голям по стойност недвижим имот без да са налице предпоставките на чл.288, ал.2 и ал.3 ГПК/отм./ и последният въпрос е при разпределението на недвижимите имоти следва ли да бъдат отчетени направените подобрения в някои от тях от един от съделителите. Посочват се съдебни решения на състави от ВС и ВКС, последните постановени по реда на чл.290 ГПК. Ответницата А. Щ. Г. е депозирала отговор, в който изразява становище, че решението не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. С отговора се е представила и възражения по направените оплаквания за неправилност на решението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на К. Щ. И. и Л. Щ. Д. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси. Бургаския окръжен съд се е съобразил с искането на съделителите да извърши делба на трите съсобствени по наследство имоти – апартамент и гараж в [населено място] и място в землището на [населено място] като ги е разпределил по реда на чл.292 ГПК/отм./. На К. Щ. И. е възложил апартамента, находящ се в@@13@[жк]а на Л. Щ. Д., гаража, които се намира в [населено място], кв. Победа, [улица]. На съделителката А. Г. е предоставил мястото, от което всеки от тримата съделители има равен дял. По отношение на начина на извършване на делбата- чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК/отм./ няма оплаквания, тъй като са налице три делбени имота при трима съделители и тегленето на жребии предвид различните квоти от съсобствеността е невъзможно. Няма оплаквания и по отношение на остойностяването на недвижимите имоти. Инвокират се доводи за неправилност само в частта при която на Л. Щ. Д. е възложен гаража, а на ответницата А. Щ. Г. е предоставено мястото в м. “Б.”, като тя е осъдена да заплати на Л. Д. за уравнение на дяловете 6 118,66 лв. По това разпределение са наведените оплаквания за неправилност и поставените въпроси за произнасяне от Върховния касационен съд. Основно касаторите подържат ,че възложените имоти по този ред следва да стойностно да кореспондират с дяловете от съсобствеността ,т.е. при по-голям дял да се предостави по - скъп имот. На второ място считат, че следва да се приложи критерият за извършени подобрения в имота. Въззивният съд е счел ,че същия е неприложим, тъй като тези подобрения са направени в хода на съдебното производство като е без значение, че това е станало преди първото заседание след влизане в сила на решението по извършване на делбата. Настоящият състав споделя този извод. Всеки факт настъпил след завеждането на исковата молба не би следвало да се взема предвид ако е насочен към облагодетелстване на страната, която участва в съдебния процес. Въззивният съд е посочил, че действителното съотношението между квота и стойност е съществен критерий, който се ползва при разпределението, но не единствен и следва да се отдаде предпочитание на целесъобразността при която всеки от съделителите освен това ще заплаща най-ниска сума за уравнение на дела си. Настоящият състав намира, че това становище е обосновано и кореспондира с трайната съдебна практика. Съделителката Г. притежава от апартамента и гаража най- малък дял- 4/18 ид.ч. срещу 7/18 ид.ч. за другите двама съделители, а от мястото част, равна на останалите. Следователно всеки от съделителите е получил имот, в който притежава максимален дял. Съобразено е също така и кой от имотите ще задоволи максимално нуждите на съделителите с оглед на притежаваните от тях други недвижими имоти. По отношение на разноските липсва поставен въпрос от една страна, а от друга при определянето им съдът се е съобразил, че направените разноски са полезни, тъй като е извършено кадастрално заснемане на гаража. Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените въпроси при условията на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая е не налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материално правните въпроси, тъй като нито в едно от посочените решения не е изразено виждането, че основния критерии е съответствието между квотите от съсобствеността и стойностите на делбените имоти. Освен това наведените твърдения за осъществени подобрения не следва да се зачитат, тъй като тези подобрения са направени в хода на съдебното производство. ВКС, състав на Първо г.о. не присъжда разноски, които макар и поискани не са документирани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,