Определение № 467 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3093/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№260049/11.08.2020г., подадена от Х. Ц. И. от [населено място], [община] чрез процесуалния ѝ представител адв.Н. Д. от АК-П., срещу решение №407, постановено на 26.06.2020г. от Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№1173/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на Х. Ц. И., че В. В. Т., М. Г. Т., В. Л. Т. и А. Л. Т. са съсобственици на основание наследяване на недвижим имот, представляващ дворно място от 1400 кв.м., заедно с построените в него къща и други сгради, находящ се в [населено място], съставляващ парцел ...., пл.№...., стр.кв.... по плана на селото и Х. Ц. И. е осъдена да предаде владението на същия имот. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, както и по реда на чл.280, ал.2 ГПК. Според касатора в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуално-правния въпрос при преценката си относно основателността, съответно относно наличието на материално-правните предпоставки за уважаване на предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, длъжен ли е съдът да разгледа и се произнесе по своевременно направено възражение от ответника досежно липсата на валидно прекратяване на сключен между страните предварителен договор, на чието основание се осъществява владението на имота, предмет на ревандикацията. Поддържа, че в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд не е обсъдил и не е разгледал изрично заявеното от нея възражение, касаещо липсата на валидно едностранно разваляне на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба от 06.12.2013г., въпреки че по делото е установено, че при сключването на преварителния договор е заплатила на ищците като капаро сумата от 3000 лв., т.е. повече от половината от уговорената продажна цена, както и че в уговорения срок за плащане на остатъка (15.02.2014г.) е заплатила на ищците още 1500 лв., а преди получаване на изявленията за разваляне на предварителния договор е изпратила чрез пощенски запис до продавача В. Т. сумата от 500 лв., представляваща остатъка от уговорената цена, но последният неоправдано е върнал така направеното изпълнение. Изпратила е и изрични покани до ищците да изпълнят задължението си за сключване на окончателния договор за покупко-продажба, но ответниците не са сторили това, като не е доказано наличие на валидно, изходящо от всички съсобственици, едновременно и достигнало до нейното знание волеизявление за едностранно прекратяване на предварителния договор. Поддържа, че в нарушение на закона и в противоречие с доказателствата съдът е игнорирал релевантни по делото обстоятелства, установяващи наличие на забава на ищците по смисъла на чл.95 ЗЗД като неоправдано не са приели предложеното им от нея изпълнение чрез превода на паричната сума. Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба В. В. Т., М. Г. Т., В. Л. Т. и А. Л. Г., чрез процесуалния си представител адв.В. П. от АК-П., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: В. В. Т., М. Г. Т., В. Л. Т. и А. Л. Г. са предявили против Х. Ц. И. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото им на собственост и за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ дворно място с площ от 1400 кв.м., заедно с построените в него къща и други сгради, представляващо парцел ...., пл.№.... в стр.кв.... по плана на селото, с твърдението, че са придобили правото на собственост по наследяване от общия им наследодател Т. А. И.. Твърдят, че на 06.12.2013г. са сключили с ответницата предварителен договор за покупко-продажба на имота, като при сключването на договора ответницата платила капаро в размер на 3000 лв. и се задължила да плати остатъка от 2000 лв. до 15.02.2014г., но остатъкът не е платен и въпреки че се договорили ответницата да не живее в имота, тя се нанесла и започнала да живее там със семейството си. Поддържат, че са развалили предварителния договор поради виновно неизпълнение на задължението от страна на ответницата. Ответницата е оспорила така предявения иск с твърдението, че е получила владението върху имота въз основа на сключения с предявилите иска лица предварителен договор за покупко-продажба. Поддържа, че не е налице виновно неизпълнение на предварителния договор за покупко-продажба от нейна страна, както и че окончателен договор не е сключен по вина на ищците. Твърди, че е получила владението върху имота по силата на предварителния договор, поради което го владее на правно основание, както и че е заплатила остатъка от цената по договора. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно установено, че В. В. Т., М. Г. Т., В. Л. Т. и А. Л. Г. са собственици на процесния недвижим имот като наследници на Т. А. И., починала на 14.07.1999г., както и че на 06.12.2013г. са сключили с Х. Ц. И. предварителен договор за покупко-продажба на имота за сумата от 5000лв., в който договор е посочено, че в момента на сключването му купувачът е изплатил сумата от 3000лв. като капаро. Уговорено е изповядването на сделката да стане след изплащането на цялата стойност на имота, като крайният срок на плащане е определен до 15.02.2014г. Взето е предвид, че според предварителния договор до изплащането на цялата сума купувачът е длъжен да спазва условието да не живее в имота. Прието е, че между страните няма спор, че сумата от 3000 лв., посочена в предварителния договор като дадено капаро, е получена от ищците, както и че ответницата живее в имота със семейството си. Като спорно е посочено обстоятелството изплатена ли е останалата сума в размер на 2000лв. на ищците, респективно изпълнено ли е условието ответницата да заживее в имота, както и на какво основание последната владее имота понастоящем. Въз основа на обективирания документ на гърба на предварителния договор, с характер на разписка, е прието за установено, че М. Г. Т. е получила на 15.02.2014г. от Х. Ц. И. сумата от 240 лв., като е посочено, че останалата сума ще получи след като имотът бъде прехвърлен. Взето е предвид, че на гърба на предварителния договор е обективирана още една разписка за получена от А. Л. Т. сума в размер на 250 лв., но липсва подпис на лицето – получател на сумата. Взето е предвид също така, че на 27.08.2018г. В. Л. е изпратила уведомление за прекратен предварителен договор, получено от Х. И. на 04.09.2018г., съдържащо изявление за разваляне на договора и покана ответницата да напусне имота, както и че през месец октомври 2018г. Х. И. е изпратила до ищците писмени покани, в които се съдържат твърдения, че през м.02.2014г. е заплатила още 1500 лв. на всички съсобственици, при което са постигнали взаимна уговорка остатъкът от цената в размер на 500 лв. да бъде заплатен след осигуряване от страна на продавачите на всички необходими документи за изповядване на сделката, както и покана към продавачите да се явят на посочената дата в кантората на посочения нотариус за сключване на договора за покупко-продажба на имота в нотариална форма. Взето е предвид също така, че Х. И. е изпратила експресен паричен запис за сумата от 500 лв. с получател В. В. Т. на адрес [населено място], която сума не е получена и е била изпратена обратно на подателя на 06.12.2018г. Обсъдени са и показанията на разпитаните по делото свидетели, като е прието, че от показанията на св.Й. става ясно, че Х. И. живее в имота със семейството си. Посочено е, че според св.З. същият в присъствието на св.Й. е предал сумата 1000 лв. на А. Г. през м.февруари, 2104г., но при допуснатата очна ставка между двамата свидетели Й. е отрекла в нейно присъствие да е осъществено предаването на сумата, като в дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения на поставения ѝ въпрос дали е получила от И. З. сумата 1000 лв. през м.февруари, 2104г. за заплащане на процесния имот А. Л. Г. е отговорила отрицателно. От правна страна въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, като фактическата власт върху имота се упражнява от ответницата по иска без правно основание. Изложени са съображения, че със сключването на предварителния договор владението на имота, предмет на сделката, не е било предадено на купувача, който е поел задължение до изплащане на цялата сума да спазва условието да не живее в имота. Прието е, че от договорената с предварителния договор цена на имота в размер на 5000 лв. е установено, че ответницата е заплатила при сключване на договора 3000 лв., а за останалата част от цената в размер на 2000 лв. е налице разписка за платена сума от 240 лв., но по делото не са събрани доказателства, установяващи по категоричен и недвусмислен начин заплащане от страна на ответницата по иска на разликата до общо дължимата сума от 2000 лв. Прието е, че плащането на сумата от 1000 лв. не се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели предвид извършената очна ставка, обясненията на А. Г., дадени по реда на чл.176 ГПК и обстоятелството, че св.З. е свекър на Х. И.. С оглед на това е прието, че като е установила фактическа власт върху имота, ответницата по иска е нарушила поетото от нея задължение по предварителния договор да спазва условието до изплащане на цялата сума да не живее в имота, доколкото изпълнението на това условие не е установено от данните по делото и в този смисъл осъществяването от нея владение върху процесния имот е без правно основание. Така изложените от въззивния съд правни изводи не обосновават наличието на поддържаното от касатора основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Действително въззивният съд не е обсъдил съдържащите се в подадената от Х. Ц. И. въззивна жалба доводи, че не е налице валидно прекратяване на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба, но поддържаната в касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване теза не съответства на данните по делото. Въззивният съд би бил длъжен да обсъди тези доводи само ако приеме, че владението е било предадено въз основа на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба, но същият е бил прекратен. Въззивното решение обаче не съдържа нито извод за предаване на владението въз основа на договора, нито извод, че договорът е бил прекратен. Крайният извод на въззивния съд за липса на основание за упражняване на фактическата власт върху имота от страна на Х. Ц. И. не е основан на констатация за прекратяване на сключения между страните предварителен договор, а на констатация за изначална липса на такова основание – прието е, че не е установено изпълнението на условието по предварителния договор, според което Х. Ц. И. може да заживее в имота само след изплащането на цялата дължима по договора сума. Не е налице и второто поддържано от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Правните изводи в обжалваното решение са основани на съдържащите се в него фактически констатации, които са обстойно анализирани от съда и изводите за правните последици от установените по делото факти са основани на приложимите правни норми. Не се установява съдът да е приложил неотносима към настоящия случай правна норма, нито да е тълкувал фактите превратно. Не са нарушени и правилата на формалната логика при обсъждането на фактите и правните им последици. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение