Определение № 50296 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1593/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител Д. С. (с юридическо образование) срещу въззивно решение № 260003/21.02.2022г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.г.д.№168/2020г. С определение № 50325/21.11.2022 г. производството по делото е било спряно на основание чл. 292 от ГПК. По тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е постановено и обявено тълкувателно решение от 18.05.2023 г. С оглед на изложеното, съдът намира, че са отпаднали процесуалните пречки по движение на делото, поради което касационното производство по него следва да бъде възобновено. По допускане на касационното обжалване: В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Насрещните страни А. М. А. и С. Е. А. с писмен отговор, чрез адвокат В. З., оспорват жалбата. Излагат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като в изложението липсват формулирани въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след постановено отменително решение №35/24.04.2020г. по г.д.№1939/2019г. на ВКС, ІV г.о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания за допускане на съдебно-икономическа експертиза. Със същото Апелативен съд Варна, след отмяна на решението на първостепенния Разградски окръжен съд, е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от А. М. А. и С. Е. А., както следва: I/ от А. М. А., на осн. чл.142, ал.2, т.1, във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ: 1/ Сумата в размер на 38 596, 69 лв., представляваща непреобразуваната част от получени суми от чужбина; 2/ Сумата в размер на 250 лв., представляваща равностойността на придобитите 250 дружествени дяла в „С. - 2016“ООД; 3/ Жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м., самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда със застроена площ от 12 кв.м., самостоятелен обект с начин на ползване навес с оградни стени със застроена площ от 12 кв.м., самостоятелен обект с начин на ползване второстепенна сграда със застроена площ от 24 кв.м., самостоятелен обект с начин на ползване навес без оградни стени със застроена площ от 40 кв.м. и подобрения, застроени при отстъпено право на строеж върху поземлен имот с начин на ползване общинско дворно място, находящо се в [населено място], [улица], общ. И., обл. Разград, в кв. 79, с площ от 800 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж върху гореописаното дворно място, придобит с нотариален акт №39, том I., рег. №2196, дело №234 от 14.04. 2009г. /Акт №132, том II, дело № 28609 от 2009 г. на СВ – И./; 4/ Апартамент №8, с идентификатор 61710.504.78.1.101, находящ се в [населено място], общ. Разград, обл. Разград,[жк][жилищен адрес] със застроена площ от 62,51 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ от 4,05 кв.м., ведно с 3,78 % ид.ч. от общите части на сградата и 7,42 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото. Самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 61710.504.78, придобит с нотариален акт №68, том 2, рег. № 2571, дело №228 от 11.08.2011 г. /Акт №71, том 13, дело №2559 от 2011 г. на СВ - Разград/; 5/ Сумата в размер на 43 925, 25 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в лева № B. СЕСВ 9790 1028 6770 00, открита на 25.02.2004г. в „Централна кооперативна банка”АД, с титуляр А. М. А.; 6/ Сумата в размер на 5 191, 60 лв., представляваща вноски по банкова сметка № B. U. 8002 1435 7926 10, открита на 16.02.2010г. и закрита на 03.06.2016г. в „Обединена българска банка” АД, с титуляр А. М. А.. II/ от С. Е. А., на осн. чл.142, ал. 2, т.5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ: 1/ Сумата в размер на 250 лв., представляваща равностойността на придобитите 250 дружествени дяла в „С. - 2016“ ООД; 2/ Апартамент №25, в сграда, застроена в поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. И., обл. Разград, [улица], ЖСК „И.“ № 1, вх. А, ет. 9, съставляващ УПИ I-ЖС, попадащ в кв. 191, представляващо жилище, със застроена площ от 51,64 кв.м., ведно с прилежащите му 1,88 % ид.ч. от общите части на сградата и ОПС, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №195, том XI, рег. № 12768, дело № 1701 от 26.11.2013 г. /Акт № 200, том 14, дело № 9763/2013 г. на СВ – И./; 3/ Апартамент №24, в сграда, застроена в поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. И., обл. Разград, [улица], ЖСК „И.“ № 1, вх. А, ет. 9, съставляващ УПИ I-ЖС, попадащ в кв.191, представляващо жилище, със застроена площ от 61,16 кв.м., ведно с прилежащите му 2, 23 % ид.ч. от общите части на сградата и ОПС, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том XI, рег. № 12768, дело № 1701 от 26.11.2013г. /Акт № 200, том 14, дело № 9763/2013 г. на СВ - И./; 4/ Апартамент №22, в сграда, застроена в поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. И., обл. Разград, [улица], ЖСК „И.“ № 1, вх. А, ет. 9, съставляващ УПИ I-ЖС, попадащ в кв. 191, представляващо жилище, със застроена площ от 59,09 кв.м., ведно с прилежащите му 2,16 % от общите части на сградата и ОПС, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том XI, рег. № 12768, дело № 1701 от 26.11.2013г. /Акт № 200, том 14, дело № 9763/2013 г. на СВ - И./; 5/ Лек автомобил “Мерцедес Е 220” с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 27.01.2004г., рама №W., двигател №64696130088831, придобит с договор на 25.07.2014г.; 6/ Лек автомобил “А. Ку 7” с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 01.01.2007 г., рама №W., двигател №B., придобит на 23.03.2015г.; 7/ Сумата в размер на 4 137 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в лева № B. СЕСВ 9790 10D2 1517 00, открита на 13.01.2012г. в „Централна кооперативна банка”АД, с титуляр С. Е. А.; 8/ Сумата в размер на 1 070 лв., представляваща вноски по банкова сметка в евро № B. U. 8002 1439 5556 10, открита на 17.05.2011г. в „Обединена българска банка”АД, с титуляр С. Е. А.; 9/ Сумата в размер на 998, 67 лв., представляваща вноски по картова сметка в евро № B. R. 9155 1004 5157 89, открита на 18.03.2014г. в „Райфайзенбанк” АД, с титуляр С. Е. А.; I./ От С. Е. А., на осн. чл.151, във връзка с чл.142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ: 1/ Сумата в размер на 3 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил “Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег. [рег.номер на МПС]. Във въззивното решение Варненският апелативен съд посочил, че с постановление по ДП №275 ЗМ-464/15г. на РУ – МВР [населено място] ответницата А. А. била привлечена в качеството ѝ на обвиняема за извършено престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК и престъпление по чл.212, ал.1 от НК. На 20.12.2016г. за горепосочените престъпления бил внесен обвинителен акт в Окръжен съд Разград въз основа, на който било образувано НОХД №405/16г. Констатирал, че първото от престъпленията попада в предметния обхват на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ/отм./, съответно на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ, поради което е налице законен повод за образуване на проверки от комисията. Последната била уведомена за образуваното наказателно производство на 09.12.2016г. от ОП – Разград и с протокол от 16.12.2016г. образувала проверка. Съдът посочил, че с решение №265/21.06.2017г. по чл.11, ал.1, т.1 ЗОПДНПИ/отм./ комисията образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество, а с решение №389/20.09.2017г. взела решение за внасяне на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците в производството. Въззивният съд установил, че към началото на проверявания период нито един от ответниците не е притежавал недвижимо имущество, а в периода на проверката са придобили такова, както следва: А. А.: 1/ жилищна сграда с площ от 45 кв.м., жилищна сграда с площ от 12 кв.м., навес с площ от 12 кв.м., второстепенна сграда с площ от 24 кв.м., навес с площ от 40 кв.м., всички застроени при отстъпено право на строеж върху ПИ с начин на ползване общинско дворно място, находящо се в [населено място], [улица], закупен с н.а.№39/09г., чиято пазарна стойност към датата на придобиване била 12 000лв., съгласно заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза; 2/ апартамент №8, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] закупен с н.а.№68/11г., с пазарна стойност към датата на придобиване 31 100лв. /заключението по техническата експертиза/; С. А. придобил: 1/ апартамент №25, находящ се в [населено място], [улица], ЖСК „И.“№1, вх.А, ет.9, закупен с н.а.№195/13г., с пазарна стойност към датата на придобиване от 19 000лв.; 2/ апартамент №24, находящ се в [населено място], [улица], ЖСК „И.“№1, вх.А, ет.9, закупен с н.а.№195/13г., с пазарна стойност към датата на придобиване от 22 500лв.; 3/ апартамент №22, находящ се в [населено място], [улица], ЖСК „И.“№1, вх.А, ет.9, закупен с н.а.№195/13г., с пазарна стойност към датата на придобиване от 22 000лв. Съдът е приел, че сборът от стойността на посоченото имущество възлиза на 106 600лв., който отнесъл към графата „имущество“. Въззивният съд установил, че в началото на проверявания за него период ответникът А. притежавал едно моторно превозно средство, което продължавал да притежава и понастоящем, поради което приел, че това имущество /придобито преди проверявания период/ не следва да се отнася към графата „имущество“. Посочил, че през проверявания за него период ответникът А. придобил възмездно моторни превозни средства, които били негова собственост и понастоящем, както следва: 1/ л.а. „Мерцедес Е 220“, рег. [рег.номер на МПС], закупен с договор от 25.07.2014г. с пазарна стойност към датата на придобиване 13 000 лв.; 2/ л.а.“А. Ку 7“, рег. [рег.номер на МПС], закупен на 23.03.2015г., с пазарна стойност към датата на придобиване 30 000лв. Ответникът придобил възмездно през проверявания за него период и отчуждил по противопоставим на държавата начин л.а.“Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС], закупен на 23.10.2012г., продаден на 20.04.2015г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване 8 000лв. Съдът посочил, че сборът от последните три суми, в общ размер от 51 000лв., следва да се отнесе към графата „имущество“, доколкото представлява придобито в проверявания период имущество, отчасти притежавано и понастоящем, отчасти такова, с което е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице. В хода на производството съдът установил, че през проверяваните периоди ответницата А. А. придобила 100 дружествени дяла, всеки на стойност 5лв., от „С.-2016“ЕООД, [населено място], учредено от нея, с регистрация от 02.06.2016г. С договор за продажба от 22.06.2016г. А. продала 50 от тези дялове на С. А. на обща стойност 250лв. Въз основа на това съдът направил извод, че сумата от 250лв., представляваща равностойността на придобитите дружествени дяла в „С.-2016“ ЕООД от А. А. и сумата от 250лв., представляваща равностойността на придобитите дружествени дялове в „С.-2016“ ЕООД от С. А. представляват налично имущество, което следва да се включи в графата „имущество“. Съдът приел, че общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверяваните периоди възлизало на 158 100лв. В него не включил получените от ответницата А. А. през проверявания период парични преводи от лица в чужбина в общ размер на 40 224, 76лв., тъй като по делото не е установено тези суми да са налични в нейния патримониум към края на проверявания период и към датата на предявяване на иска, нито да са били трансформирани в друго налично понастоящем имущество. По същите съображения съдът не включил като имущество и внесените лично от ответниците и трети лица по банковите им сметки парични суми през проверявания период, в общ размер на 55 322, 52лв., тъй като по твърдения на комисията те не са налични. Изключил и сумата от 805лв. – преведени социални помощи в периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г., придобити чрез извършеното престъпление по чл.212, ал.1, пр.1 от НК, тъй като не е налична, нито трансформирана. Съдът изложил мотиви, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, респ. не са трансформирани в реални активи и не се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. По отношение на доходите на проверяваните лица съдът установил, че същите възлизат на обща стойност 222 540,68лв., формирани, както следва: 1/ 15 499, 23лв. – получени социални помощи от А. А. /без тези за 2011г. в размер на 805лв./; 2/ 1 249, 21лв. – получени застрахователни обезщетения от С. А.; 3/ 433, 61лв. – доходи от продажба или замяна на движимо имущество; 4/ 77, 58лв. – изтеглени парични суми от банкови сметки, налични към началото на периода; 5/ 210 281, 05лв. – нетен доход /след приспадане на заплатените данъци/ от трудови правоотношения в Г., както следва: за периода от 10.01.2012г. до 31.12.2014г. за С. А. и за периода от 10.01.2012г. до м.07.2014г. за А. А.. По отношение на извършените разходи от проверяваните лица съдът установил, че те възлизат на 199 865,65лв., формирани от разходите за издръжка на ответниците. При определяне на техния размер въззивният съд съобразил указанията на ВКС в отменителното решение и заключението по допуснатата при повторното разглеждане на делото съдебно-икономическа експертиза за разходите на домакинството направени по време на пребиваването му в Г. и показанията на разпитаните по делото свидетели. Приел, че сумарно, за двамата ответници, средствата за издръжка възлизали на 158 659, 90лв. по 79 329, 95лв. за всеки. Към тази сума съдът прибавил още 120 535, 70лв., представляващи сбор от разходите по НСИ за издръжка за ответниците /за проверяваните за всеки периоди, съвпадащи с периодите, през които те са пребивавали в България/ и членовете на семейството им /общо 3 деца към края на периода/. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че положителният нетен доход на ответниците за проверявания период възлиза на 227 540, 68лв. След приспадане на направените от тях разходи /199 865, 65лв./ се получава реализиран нетен доход в проверяваните периоди от 27 675, 03лв. С оглед на това и установената стойност на придобитото от ответниците имущество, налично и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин от 158 100лв., съдът установил, че размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход възлиза на 130 424, 97лв. Последното не надвишава посоченият в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период, поради което съдът направил извод, че не са налице законовите предпоставки за постановяване на исканото отнемане по отношение на ответниците. По изложените съображения съдът намерил предявените искове за неоснователни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Кое имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ; 2/ Кое е имуществото, което участва при формиране на несъответствието по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ; 3/ Подлежи ли на отнемане имуществото, което не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ. Твърди, че по поставените въпроси е налице противоречива съдебна практика, като е образувано и висящо тълкувателно дело №4/2021г. на ОСГТК на ВКС. Основава искането за допускане на касационното обжалване на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Посочените от касатора въпроси са от значение за постановения по делото резултат. На същите е даден отговор с постановеното ТР № 4/2021 по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Според него, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В тълкувателното решение е прието още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменение. По отношение на тези въпроси не са налице специалните предпоставки за допускане на обжалването – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане КПКОНПИ следва да бъде осъдена да заплати на А. М. А. и С. Е. А. сумата от 4 500лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. КПКОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер на 30 лв.в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд. Мотивиран от горното, съдът