Определение № 2438 от 30.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 962/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 3355 от 29.11.2024 г. и определение № 228 от 24.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3027/2024 г. на Пловдивски окръжен съд. С първото от обжалваните определения на въззивния съд е потвърдено определение № 13044 от 21.10.2024 г. по гр. д. № 3846/2023 г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба срещу акта на Пловдивски окръжен съд се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Частният касационен жалбоподател излага доводи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба С. С. П. чрез процесуалния му представител адвокат М. е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че същата е процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, респ. – че е неоснователна. С обжалваното определение № 228 от 24.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3027/2024 г. на Пловдивски окръжен съд е оставена без уважение молба вх. № 42343/23.12.2024 г., подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, за допълване на определение № 3355 от 29.11.2024 г. по ч. гр. д. № 3027/2024 г. на Пловдивски окръжен съд по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК. В частната жалба срещу акта на Пловдивски окръжен съд се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Частният касационен жалбоподател твърди, че са налице предпоставките за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба С. С. П. чрез процесуалния му представител адвокат М. е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че същата е процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, респ. – че е неоснователна. Настоящият състав на ВКС намира, че частните касационни жалба са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в производството, но са недопустими. Определенията на Пловдивски окръжен съд не подлежат на касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай се касае до предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за следните вземания: 1/2 ид. ч. от вземане за главница в размер на 890, 00 евро главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 1/2 ид. ч. от вземане за договорна възнаградителна лихва в размер на 515, 80 евро, начислена за периода от 20.10.2013 г. до 20.08.2019 г., и 1/2 ид. ч. от вземане за наказателна лихва за забава по т. 10 от договора в размер на 574,56 евро, начислена за периода от 20.09.2012 г. до 16.09.2019 г. Цената на всеки един от исковете е под 5 000 лв. или под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация, както за граждански, така и за търговски дела. Ето защо на основание чл. 274, ал. 4 ГПК подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение за потвърждаване на акта на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото е процесуално недопустима. Не подлежи на касационно обжалване и постановено по искането по чл. 250 ГПК на частния жалбоподател определение. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 3 ГПК допълнителното решение, респ. определение, с което съдът се произнася по молба за допълване на това основание, подлежи на обжалване по общия ред. Под „общия ред“ следва да се разбира редът, по който се обжалва актът, във връзка с който е допълнителното произнасяне. Ето защо обжалваемостта на акта по чл. 250 ГПК следва тази на акта, чието допълване се иска. В случая, определението, с което е оставено без уважение искането по чл. 250 ГПК, е постановено във връзка с въззивното определение за потвърждаване на първоинстанционния акт за прекратяване на производството по делото, който както бе посочено е изключен от обхвата на касационния контрол. По изложените съображения частните касационни жалби, основание за образуване на настоящото производство, следва да бъдат оставени без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение