Определение № 4684 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1166/18.11.2024 г. по гр.д. № 3225/2023 г., с което Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение № 900437/01.09.2023 г. по гр.д. № 84/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, е отхвърлил частичния осъдителен иск на „Пири Гарден“ ЕООД срещу ЧСИ М. Д. В. по чл. 74 ЗЧСИ/чл. 441 ГПК за сумата 100 000 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 395 658.34 лв.) – непогасена главница по изп.лист № 2666/18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 751/2009 г. на Районен съд – Разлог, прехвърлена на ищеца от кредитора по листа, по причина на незаконосъобразно вдигнатите възбрани по изп.д. № 99/2009 г. от ЧСИ М. В.. Решението се обжалва от „Пири Гарден“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси, уточнени и конкретизирани съгласно разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. 1. Действието на възбраната отпада ли по право и с обратна сила, когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? 2. Откритото производство по несъстоятелност за длъжника по изпълнителния лист рефлектира ли върху правото на кредитора по листа да се присъедини по изпълнителното дело срещу частния правоприемник на длъжника, да участва в разпределението и да получи плащане от сумите, събрани от публичната продан на имот, който длъжникът е продал след вписана възбрана в полза на кредитора по листа (чл. 453, т. 1 ГПК) и преди решението по чл. 630 ТЗ, в хипотезата, в която изпълнението по делото срещу правоприемника е насочено върху имота? и 3. Има ли действие решението по чл. 435 ГПК за съда по иска по чл. 74 ГПК/чл. 441 ГПК? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно, като се позовава на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът ЧСИ М. В. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. В решението е възприета следната фактическа обстановка, за която въззивният съд е намерил, че страните не спорят и не се опровергава от събраните доказателства и от постановени съдебни решения по други дела: На 19.08.2009 г. е образувано изп.д. № 99/2009 г. пред ЧСИ М. В. по изп. лист № 2666/18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 751/2005 г. на РС-Разлог с кредитор „Беко-Експорт-Импорт“ ООД и длъжник „Рени“ ЕООД за лихвоносна главница 395 658.34 лв. с разноски. На 21.08.2009 г. и на 14.10.2009 г. по изпълнителното дело са възбранени имоти, собственост на длъжника. След като е уведомен за възбраните, длъжникът продава имотите на „Пири Лодж“ ЕООД с договори по н.а. № 99, № 100 и № 101//2011 г. На 10.08.2016 г. „Беко-Експорт-Импорт“ ООД иска да му се издаде удостоверение за присъединяване по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц. и връщане на изпълнителния лист. На 08.09.2016 г. исканията са уважени. С постановление от 21.07.2017 г. ЧСИ М. В. прекратява изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 и т. 8 ГПК. На 13.10.2017 г. на взискателя „Беко-Експорт-Импорт“ ООД е изпратен препис от постановлението за прекратяване. В срока по чл. 436, ал. 1 ГПК пред ЧСИ М. В. се явява управителят на ищеца „Пири Гарден“ ЕООД, представя договор от 16.04.2015 г. за прехвърляне на вземанията от кредитора по изп.лист „Беко-Експорт-Импорт“ ЕООД, иска да бъде конституиран като взискател и обжалва постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. Постановлението за прекратяване е отменено с решение № 3294/05.07.2018 г. по ч.гр.д. № 207/2018 г. Окръжен съд – Благоевград. По искане на ЧСИ М. В. от 24.11.2017 г. наложените по изп.дело възбрани са вдигнати на 13.12.2017 г. Образувано е друго изп.д. № 1029/2014 г. пред ЧСИ Г. Ц. по изп.лист от 21.11.2014 г. по ч.гр.д. № 1128/2014 г. на Районен съд – Разлог с кредитор „Кронос Агрохолдинг“ АД срещу трима солидарни длъжници, единият от които е „Пири Лодж“ ЕООД. По него изпълнението е насочено върху имотите, които „Пири Лодж“ ЕООД е купил с договорите по н.а. № № 99, 100 и 101/2011 г. По молба, към която са приложени изп.лист № 2666/18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 751/2005 г. и договора за цесия от 16.04.2015 г., с постановление от 28.06.2017 г. ищецът е конституиран като присъединен взискател по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц.. По това изпълнително дело е извършена публична продан на имотите, на 26.01.2018 г. – разпределения, и събраните суми са платени на присъединените взискатели. Ищецът „Пири Гарден“ ЕООД не е сред тях. С решение № 1975/13.05.2015 г. по т.д. № 139/2014 г. на ОС – Благоевград е констатирана неплатежоспособност и длъжникът „Рени“ ЕООД е обявен в несъстоятелност. Решението е вписано по партидата на длъжника в търговския регистър на 18.05.2015 г. В определение от 15.01.2016 г. по т.д. № 139/2014 г. на ОС – Благоевград, с което е одобрен списъкът на предявените от кредиторите и приети от съда по несъстоятелността вземания и който е обявен на 16.07.2016 г. по партидата на „Рени“ ЕООД (в несъстоятелност), е и вземането по изп.лист № 2666/18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 751/2009 г., което кредиторът по листа е прехвърлил на ищеца с договора от 16.04.2015. С решение № 5245/18.10.2017 г. по т.д. № 88/2018 г. на ОС – Благоевград, влязло в сила на 05.12.2019 г., на основание чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649 ТЗ по вписаната на 08.07.2015 г. искова молба на синдика на „Рени“ ЕООД са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността договорите по н.а. № 99, 100 и 101/2011 г. между „Рени“ ЕООД и „Пири Лодж“ ЕООД. Към така установената фактическа обстановка въззивният съд е добавил, че от приложеното изп.д. № 99/2009 г. на ЧСИ М. В. се установява, че в периода 09.10.2009 г. – 17.06.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия. С позоваване на т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС съдът е заключил, че на 09.10.2011 г. с изтичане на 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено изп.дело № 99/2009 г. на ЧСИ М. В.. Приел е, че изводът не е обвързан от постановлението от 21.07.2017 г., с което ЧСИ М. В. констатира настъпилото основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито от отменящото постановлението за прекратяване съдебно решение по чл. 435 ГПК. Намерил е, че на 09.10.2011 г. по право и с обратна сила е отпаднало действието на възбраните и е заключил, че искането на ЧСИ М. В. от 24.11.2017 г. за това, което е било вписано на 13.12.2017 г., също е с констативно действие, а заличените с обратна сила възбрани не бранят права на ищеца и изключват участието му в разпределението на сумите от публичната продан на имотите по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц.. Въззивният съд е изложил и втора група мотиви, с които е изключил възникването на вземането по частичния иск. Намерил е, че приетото по надлежния ред в производството по несъстоятелност на „Рени“ ЕООД вземане по изп.лист № 2666/18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 751/2005 г. РС – Разлог, което кредиторът по листа е прехвърлил на ищеца с договора от 16.04.2015 г., и възможността ищецът да го реализира в производството по несъстоятелност, включително при влязлото в сила конститутивно решение по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649 ТЗ, също изключва причинно-следствената връзка на вдигнатите възбрани по искането на ЧСИ М. В. и вреда от неучастието на ищеца в разпределението на сумите от публичната продан по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц.. Съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ, откритото производство по несъстоятелност на длъжника „Рени“ ЕООД с решението по чл. 630 ГПК по право спира всички изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата по несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК и имуществата, за които има обявен купувач по реда на ГПК – случаят не попада в изключенията. Съгласно чл. 638, ал. 6 ТЗ, спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията по чл. 693 ТЗ, т.е. считано от 16.07.2016 г., когато е обявен списъкът по чл. 693 ТЗ на кредиторите на „Рени“ ЕООД (в несъстоятелност), в който е вземането по изп.лист № 2666/18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 751/2005 г. РС – Разлог. Основанията за спиране по чл. 638, ал. 1 ТЗ и за прекратяване по чл. 638, ал. 6 ТЗ са били осъществени преди ЧСИ М. В. да поиска вдигане на възбраните по изп.д. № 99/2009 г. и законовите пречки, а не вдигнатите възбрани по изп.д. № 99/2009 г. на ЧСИ М. В. са възпрепятствали участието на ищеца в разпределението от 26.01.2018 г. на сумите от публични продани по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц.. При тези мотиви, с които въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на частичния иск, първите два повдигнати въпроса имат претендираното значение. Изводът, че с осъщественото основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изп.д. № 99/2009 г. на 09.10.2011 г. по право и с обратна сила заличава действието на възбраните, наложени по исканията на ЧСИ М. В. от 21.08.2009 г. и 14.10.2009 г., са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, установена с решение № 50073/03.04.2024 г. по гр.д. № 4386/2021 г., II-ро ГО и определение № 192/13.02.2023 г. по ч.гр.д. № 4099/2022 г., I-во ГО. В мотивите на ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г. ОСГТК на ВКС, които са базисни и имат запазено, задължително действие поради пояснителното действие на чл. 433, ал. 4 ГПК (Нова, Обн., ДВ бр. 100 от 2019 г.), се приема, че с публичната продан на имота наложената възбрана не се заличава, освен в изрично предвидените от закона хипотези. От това следва, че дори когато изпълнителният способ не е осъществен, възбраната остава в сила, докато не бъде заличена в изрично предвидените от закона хипотези. Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител служебно вдига наложените възбрани незабавно след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство. Принципната постановка в тълкувателното решение е доразвита в цитираната практика на ВКС. Приема се, че след прекратяване на изпълнителното производство, включително по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, възбраната запазва своето действие и защитава интересите на взискателя. Следователно по първия въпрос, дали действието на възбраната отпада по право и с обратна сила, когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, са налице общата и допълнителните предпоставки за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обуславящ е и въпросът: Откритото производство по несъстоятелност за длъжника по изпълнителния лист рефлектира ли върху правото на кредитора по листа да се присъедини по изпълнителното дело срещу частния правоприемник на длъжника, да участва в разпределението и да получи плащане от сумите, събрани от публичната продан на имот, който длъжникът е продал след вписана възбрана в полза на кредитора по листа (чл. 453, т. 1 ГПК) и преди решението по чл. 630 ТЗ, в хипотезата, в която изпълнението по делото срещу правоприемника е насочено върху имота? Въззивният съд е намерил, че вземането по частичния иск не е възникнало по съображения, произтичащи от производството по несъстоятелност на длъжника по изпълнителния лист, и възможността ищецът да се удовлетвори в производството по универсално принудително изпълнение, включително позовавайки се на основания за спиране по чл. 638, ал. 1 и за прекратяване по ал. 6 ТЗ по делото срещу частния правоприемник на длъжника. По този въпрос на настоящия състав не е известна практика на Върховния касационен съд, като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Последният повдигнат въпрос не е обуславящ, а по него е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд въззивният съд не е приел, че решението по чл. 435 ГПК има задължително действие по предявения частичен иск. Напротив, намерил е обратното. При тези мотиви, съдът