Определение № 1262 от 05.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 147/2025 г.

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производство пред Окръжен съд - Враца е образувано по искова молба на „М. България“ ЕАД срещу Й. А. Д., с която се претендира да бъде установено, че ответникът държи на ищеца сумата 30 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 22.07.2008г. за плащане на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Българска пощенска банка” АД), издаден от „Петголд-Транс“ ЕООД и авалиран при условията, при които е издаден от Й. А. Д., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда -18.03.2020г., до окончателното й издължаване; както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, направени в заповедното производство (държавна такса 600 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение) и в исковото производство (600 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 540 лева).

Установено е по делото, че с договор за банков кредит № BL 20688/ 21.07.2008г., сключен между „Юробанк И Еф Д. България“ АД (праводател на „Юробанк България“ АД), в качеството й на кредитор, и „Петголд-Транс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], в качеството му на кредитополучател, банката е предоставила на кредитополучателя овърдрафтен кредит в размер 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди за срок до 22.07.2028г. Съгласно чл.8 от договора за кредит, за обезпечаване на главницата, лихвите, таксите, комисионните и другите разноски по кредита, кредитополучателят издава в полза на банката и й предава запис на заповед за сумата по договора за кредит, ведно с договорената лихва, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, изрично удължен от издателя, и авалиран от Й. А. Д.. В изпълнение на посочената клауза от договора, със запис на заповед, издаден на 22.07.2008г. в [населено място], [улица] (л.10 по делото и на л.8 в заповедното дело в оригинал), кредитополучателят „Петголд-Транс“ ЕООД, представляван от управителя си М. Й. П., като издател, неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на „Юробанк И Еф Д. България“ АД /с предишна фирма „Българска пощенска банка” АД/ или на нейна заповед, при предявяване на записа на заповед, сумата 30 000 лева, ведно с годишна лихва от 12, 85 % върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед. В записа е отразено, че може да бъде предявен за плащане в срок до 22.08.2028г. и е платим без протест и без разноски и е подписан за издателя от управителя М. Й. П.. В записа на заповед е инкорпориран авал, в който Й. А. Д. с подписа си е авалирал записа на заповед при условията, при които е издаден. Записът е написан върху бланка, в която основният текст е отпечатан, а друг е попълнен саморъчно - датата на издаване, датата до която следва да бъде предявен за плащане записа, имената на авалиста и на управителя на издателя.

С анекс № 1/30.07.2010г. „Юробанк И Еф Д. България“ АД, в качеството й на кредитор, и „Петголд-Транс“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Б. Т., като кредитополучател, и Д. Б. Т., като съдлъжник, са договорили добавяне на нови клаузи (от чл.9а до чл.9д) в договор за банков кредит № BL 20688. Съгласно чл.9а, ал.1 от този анекс Д. Б. Т. встъпва при условията на чл.101 ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „Петголд-Транс“ ЕООД, произтичащи от договора за кредит, като кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към банката като солидарни длъжници (чл.9б). С анекса към договора за кредит се добавя чл. 8(2), съгласно който за обезпечаване на главницата, лихвите, таксите, комисионните и другите разноски по кредита, кредитополучателят издава в полза на банката и й предава запис на заповед за сумата на кредита, ведно с договорената лихва, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, изрично удължен от издателя, и авалиран от Д. Б. Т.. В края на анекса е отразено, че всички останали клаузи по договора за банков кредит остават непроменени.

Установено е, че в изпълнение на клаузата на чл.8, ал.2 от анекса към договора за кредит, със запис на заповед, издаден на 30.07.2010 г. в [населено място], [улица] (л. 86 по делото), кредитополучателят „Петголд-Транс“ ЕООД, представляван от управителя си Д. Б. Т., като издател, неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на „Юробанк И Еф Д. България“ АД или на нейна заповед, при предявяване на записа на заповед, сумата 30 000 лева, ведно с годишна лихва от 15, 85 % върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед. В записа е отразено, че може да бъде предявен за плащане в срок до 22.08.2028г. и е платим без протест и без разноски и е подписан за издателя от управителя Д. Б. Т.. В записа на заповед е инкорпориран авал, в който Д. Б. Т. с подписа си е авалирал записа на заповед при условията, при които е издаден.

С Договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946 от 21.06.2017г. „Юробанк България” АД, действаща като цедент, е прехвърлила на цесионера - „М. България” ЕАД, вземанията си срещу длъжниците, посочени в Приложение № 1 към договора, считано от датата на влизане в сила на договора. В посоченото Приложение № 1 на стр. № 14 под № 929301 е вписан договор за банков кредит № BL 20688/21.07.2008г., сключен с кредитополучателя „Петголд-Транс“ ЕООД.

На гърба е направено вписване на двата издадени от „Петголд-Транс“ ЕООД записа на заповед, съответно от 22.07.2008г. и от 30.07.2010г., че с джиро „Юробанк България” АД, в качеството й на джирант, е прехвърлила всички права по записите на заповед, без регресна отговорност за джиранта и без задължение за джиранта за плащане по същите, в полза на „М. България” ЕАД, [населено място].

За предявяването за плащане на записа на заповед, издаден на 22.07.2008г., на издателя му „Петголд-Транс“ ЕООД, по делото са представени покана за плащане от „М. България” ЕАД, придружително писмо изх. № 23736/19.09.2019г. до „Петголд-Транс“ ЕООД, разпореждане от 01.10.2019г. и придружително писмо изх. № 24897/01.10.2019г. до „М. България” ЕАД, и трите на ЧСИ С. П., рег. № 921 с район на действие СГС. С придружителното писмо до „Петголд-Транс“ ЕООД адресата е уведомен за прехвърлянето на вземанията на „Юробанк България” АД по договор за банков кредит № BL 20688/21.07.2008г. на „М. България” ЕАД, съгласно договора за цесия от 21.06.2017г., и е предявен за плащане записа на заповед от 22.07.2008г. на издателя. Като дата на връчване е вписана 20.09.2019г. като връчителят на книжата при ЧСИ С. П. е отбелязал, че на адреса няма табели, пощенска кутия или служители, които да приемат документа, което е удостоверил с подписа си. С разпореждането от 01.10.2019г. ЧСИ С. П. е приел, че съобщението с поканата за плащане и записа на заповед следва да се считат връчени на „Петголд-Транс“ ЕООД на 20.09.2019г. на основание чл.50, ал.2 ГПК.

За предявяването за плащане на записа на заповед, издаден на 22.07.2008г., на авалиста Й. А. Д., по делото са представени покана за плащане по запис на заповед от „М. България” ЕАД, констативен протокол от 02.11.2019г. на ЧСИ И. Ц., per. № 899 с район на действие ОС-Враца и пълномощно с нотариална заверка от 04.12.2018г. на пом.-нотариус Н. К.. С констативния протокол е удостоверено, че поканата за плащане по записа на заповед е връчена на адресата Й. А. Д. на 24.09.2019г.

С отговор на нотариална покана (без дата и подпис), отправен до „М. България” ЕАД, Й. А. Д. е възразил, че в качеството си на авалист по записа на заповед от 22.07.2008г. няма задължения към банката, респ. към „М. България” ЕАД, поради отпадане на това му качество, с оглед сключения към договора за кредит анекс № 1/30.07.2010г. и издаване на нов запис на заповед от Д. Т..

Сключването на договора за банков кредит и анекса към него, издаването на записа на заповед за сумата 30 000 лв. от „Петголд-Транс“ ЕООД за обезпечаване на сумата по договора и авалирането му от ответника Й. Д., сключването на договора за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г. и предявяването на записа на заповед за плащане на авалиста Й. А. Д. на 24.09.2019г. са обявени на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК, вр. с чл.377 ГПК, с определението по чл.374 ГПК.

По делото са представени също така и доказателства (уведомление от „М. България” ЕАД до Д. Т., придружително писмо изх. № 23722/19.09.2019г. до Д. Т. и разпореждане от 05.11.2019г., и двете на ЧСИ С. П., рег. № 921 с район на действие СГС ) за уведомяване на Д. Б. Т. за извършеното прехвърляне на вземанията на „Юробанк България” АД по договор за банков кредит № BL 20688/21.07.2008г. на „М. България” ЕАД, съгласно договора за цесия от 21.06.2017г., както и за връчване на същия на покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора.

Въз основа на подадено на 18.03.2020г. от „М. България” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в СРС е образувано ч.гр.д. № 14569/2020г. по описа на съда, по което на 02.07.2020г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 02.07.2020г., по силата на които длъжникът „Петголд-Транс“ ЕООД и длъжникът Й. А. Д. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „М. България” ЕАД сумата 30 000 лв. - задължение по запис на заповед, издаден на 22.07.2008г., обезпечаващ вземане по договор за кредит № BL 20688/21.07.2008г., сключен между „Петголд-Транс“ ЕООД и „Юробанк България” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2020г., до пълното му изплащане, и 650, 00 лв. разноски по делото. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в срок е подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника Й. А. Д. и в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителния иск против ответника по настоящото дело.

За установяване размера на погасените и дължимите по договора за кредит от 21.07.2008г. суми по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и съдът е приел изцяло като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка на приложените по делото доказателствени материали, както и допълнително предоставени документи от „Юробанк България” АД (също приети като доказателства по делото). От заключението се установява, че за периода от 21.07.2008г. до 03.08.2010г. кредитополучателят „Петголд-Транс“ ЕООД е усвоил главница в общ размер 237 394,94 лв. За периода от 22.07.2008г. до 21.11.2023г. - датата на изготвяне на заключението, общо постъпилите суми за погасявания на задълженията по кредита са 230 028, 30 лв., като в заключението подробно са посочени по пера тези задължения. Размерът на непогасените и изискуеми задължения на кредитополучателя по договора за банков кредит при условие, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 25.09.2019г., към датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК в СРС - 18.03.2020г., е 57 777,92 лв., а към датата на изготвяне на заключението - 21.11.2023г. е 66 514,47 лв. Размерът на непогасените и изискуеми задължения на кредитополучателя по договора за банков кредит при условие, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 25.09.2019г., към датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК в СРС - 18.03.2020г., е 27 777,92 лв.; в този случай главницата от 30 000,00 лв. не е изискуема към 18.03.2020г. и е дължима на 22.07.2028г., а към датата на изготвяне на заключението - 21.11.2023г. е 36 514,47 лв.; в този случай главницата от 30 000,00 лв. не е изискуема към 21.11.2023г. и е дължима на 22.07.2028г. В заключението е отразено също, че от 11.08.2014г. „Юробанк България” АД спира да начислява договорна лихва в размер на 15,85% върху задължението за усвоена и непогасена главница в размер на 30 000, 00 лв. и започва да начислява законна лихва. Последното извършено погасяване към „Юробанк България“ АД на задължения по процесния договор за кредит е на 07.03.2013г. в размер на 200,00 лв., с което е погасено оставащото задължение за договорна лихва с падеж 06.07.2012г. - 116,31 лв. и частично с падеж 05.08.2012г. - 83,69 лв.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка с решение № 2/04.01.2024г. по търг. дело № 25/2023г. на Окръжен съд – Враца е признато за установено по отношение на Й. А. Д., в качеството му на авалист, че дължи на „М. България” ЕАД сумата от 30 000 лева -задължение по запис на заповед, издаден на 22.07.2008г. в [населено място] от „Петголд-Транс“ ЕООД и авалиран от Й. А. Д., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК в съда -18.03.2020г., до окончателното й издължаване, по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 02.07.2020г. по ч.гр.д. № 14569/2020г. на СРС.

И първоинстанционният, и въззивният съд са намерили, че процесната книга на заповед има задължителните реквизити и форма, предвидени в чл.535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна валиден менителничен ефект, който е породил валидно менителнично задължение. Намерили са за неоснователно възражението, че процесният запис на заповед бил неистински, тъй като ръкописно изписаната с химикал дата на издаване - 22.07.2008 г. и ръкописно изписания срок за предявяване - 22.08.2028 г., били дописани след като ответникът се подписал като авалист на записа. В мотивната си част е посочил, че регламентацията по ТЗ относно менителничните ефекти, изрично допуска издаването и предаването на поемателя на непопълнен такъв. С оглед на това, при попълнените с ръкописен текст в записа на заповед реквизити - датата на издаване и срока за предявяване, не води автоматично до неговата недействителност, а в тежест на издателя/авалиста е да установи, както обстоятелството, че е предаден бланков запис на заповед, така и обстоятелството, че същият не е бил попълнен съобразно уговореното, каквито доказателства по делото не били събрани.

Въззивният състав е разгледал и релевираното още пред първоинстанционното производство възражение, че процесният запис на заповед не представлява самостоятелна правна сделка, а бил издаден с обезпечителна функция към договор за кредит № BL20688/21.07.2008г., сключен между „Юробанк и Еф Д. България” ЕАД и „Петголд- Транс“ ЕООД, по който договор бил поръчител; че съществувало каузално правоотношение, от което би следвало да произтичат вземанията на ищеца, и по което той не бил страна, поради настъпила впоследствие промяна в управлението и седалището на кредитополучателя „Петголд-Транс“ ЕООД; че с подписване на анекс № 1/30.07.2010г. към договора за кредит бил заличен като поръчител и загубил качеството си на авалист по записа на заповед за обезпечаване на задължението по договора за кредит, тъй като същата била загубила функцията, за която била издадена.

Намерил е, че тези възражения също са неоснователни. В мотивната си част е посочил, че в рамките на настоящото исково производство, ответникът-авалист не може да противопостави на ищеца възражения, черпени от съществуването на каузалното правоотношение, за чието обезпечение е издадена ценната книга, защото не са налице предвидените в закона предпоставки за това. Посочил е, че по силата на чл.485, ал.1 ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал, а на основание чл.461 ТЗ нищожността на една менителнична сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други менителнични правоотношения, щом като от външна страна нищожната сделка отговаря на предвидените в закона изисквания относно нейната форма и съдържание, какъвто е настоящия случай. Посочил е още, че все пак е допустимо авалистът да релевира лични възражения на издателя, произтичащи от каузалното правоотношение между издателя и поемателя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него, а в случая авалистът Й. А. Д. не е страна по заявеното каузално правоотношение - договор за кредит № BL20688Z21.07.2008 г., страни по който са „Юробанк и Еф Д. България” ЕАД и „Петголд-Транс“ ЕООД - издателя на ценната книга. Ответникът не е страна и по сключения към този договор анекс № 1/30.07.2010г., страни по който са страните по договора за кредит и Д. Т., като съдлъжник. Решаващият състав е констатирал, че по делото не са ангажирани от страна на ответника доказателства в подкрепа на твърдението му, че бил поръчител по договора за кредит. Също така е констатирал, че в настоящия случай не е установена и недобросъвестност от страна на приносителя на процесния запис на заповед. В този смисъл се е позовал на съдебната практика, обективирана в: решение № 17/21.04.2011г. по т.д.№ 213/2010г. на II т.о. на ВКС, решение № 120/30.07.2010г. по т.д.№ 908/2009г. на II т.о. на ВКС, решение № 40/05.06.2012г. по т.д.№ 148/2011г. на I т.о. на ВКС, решение № 26/24.04.2014г. по т.д.№ 1027/2013г. на II т.о. на ВКС, решение № 92/06.07.2017г. по т.д.№ 569/2016г. на ВКС. Констатирал е, че ищецът е реализирал правата си по вземането единствено чрез процесния запис на заповед, а същевременно ответникът не е представил доказателства ищецът да е почерпил права от втория запис на заповед, приложен към отговора на исковата молба в друго производство. Същевременно е посочил, че няма пречка едно и също каузално задължение да бъде обезпечено с повече от един запис на заповед, в който случай плащането на това каузално задължение ще погаси и задълженията по всички издадени в неговото обезпечение записи на заповед, а плащането по един от записите ще погаси в съответната част и каузалното задължение и задълженията по останалите записи. От друга страна апелативният състав е посочил, че настъпилата промяна в управлението и седалището на кредитополучателя „Петголд-Транс“ ЕООД не води до промяна в правния субект, оттам и до промяна в на страните по договора за кредит. Също така, от клаузите на анекс № 1/30.07.2010 г., добавени в договора за кредит, е установил, че Д. Б. Т. встъпва при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „Петголд-Транс“ ЕООД и дружеството издава в полза на банката нов запис на заповед за сумата на кредита, авалиран от Д. Т., но без да се променят всички останали клаузи по договора за банков кредит, т.е. поетото от ответника-авалист задължение по процесния запис на заповед от 22.07.2008г. не е отпаднало с подписването на анекса, респ. същият не е загубил качеството си на авалист по записа на заповед.

Решаващият състав е намерил за неоснователно и възражението, че процесното вземане било погасено по давност, настъпила за ответника като поръчител съобразно чл.147, ал.1 ЗЗД, тъй като, както по делото не се установило ответникът да е поръчител по процесния договор за кредит, а същевременно, за разлика от договора за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД, който има акцесорен характер, менителничното поръчителство има самостоятелен характер, като единственото изключение от принципа на самостоятелност на авала е предвидено в чл.485, ал.2 ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста, в какъвто смисъл са и решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 213 от 2010 г. и решение № 120 от 30.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 988 от 2009г. Споделил е извода на първоинстанционният съд, че погасяването на поръчителството на основание чл.147, ал.1 ЗЗД, не предпоставя погасяване и задължението на авалиста, независимо че авалът, аналогично на даденото поръчителство от същото лице, обезпечава същото каузално правоотношение, както е прието и в решение № 216/03.01.2017 г. по търг. дело № 3204/2015 г. на 1-во т.о. на ВКС.

Въззивният състав е намерил за неоснователно и възражението, че претендираното от ищеца вземане било погасено по давност. В мотивната си част е посочил, че в настоящата хипотеза записът на заповед с падеж на предявяване е следвало да бъде предявен в срока, определен по чл.487, ал.1 ТЗ, който изтича на 22.08.2028г.. Предвид това, че страните са избрали хипотезата на по-дълъг срок от едногодишния - до двадесет години от издаването му, 3-годишният срок по чл.531 ал.1 ТЗ започва да тече след изтичане на така определения удължен срок по чл.487, ал.1 ТЗ, т.е. на 22.08.2028г.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Счита ли се, че с промяна в начина на олихвяване на кредита -от договорна на законна лихва, кредита е направен изискуем от кредитора? Твърди се противоречие с: решение № 113/12.07.2017г. по т.д.№ 640/2016г. на I т.о. на ВКС, определение № 582/28.09.2018г. по т.д.№ 861/2018г. на II т.о. на ВКС, решение № 162/12.12.2019г. по т.д.№ 651/2018г. на II т.о. на ВКС, решение № 35/14.04. 2020г. по т.д. № 574/2019г. на I т.о. на ВКС.; 2/ От коя дата започва да тече давността за банков кредит, по който кредиторът е направил промяна в начина на олихвяване -от договорна на законна, без кредита изрично да е обявен за предсрочно изискуем? Твърди се противоречие с решение № 35/14.04. 2020г. по т.д. № 574/2019г. на I т.о. на ВКС.; 3/ Когато за обезпечаване на същото задължение по банков кредит е издаден нов запис на заповед от друг издател и с друг авалист, който е встъпил в договора, отпада ли отговорността на издателя или авалиста по предходен запис на заповед за същото вземане?“ Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. 3-то ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Според разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Първите два въпроса не осъществяват така очертаната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях няма произнасяне от въззивния съд и следователно те не е обусловили изхода на делото, поради което е и безпредметно обсъждането на наведените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, съобразно постановките на Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, решаващият състав е приел, че касаторът, в качеството си на авалист, не може да противопостави на ищеца възражения, черпени от каузалното правоотношение (договор за кредит). За пълнота следва да се отбележи, че отговорът на въпросите не може да обуслови промяна на изхода на спора, доколкото констатираната едностранна промяна на олихвяването, извършвано от банката, не би могла да доведе до предсрочна изискуемост на кредита, а от там и да се отрази на течението на давностния срок, предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС за предпоставките за нейното настъпване. В посочената от касатора практика не се дава различно разрешение от това в тълкувателния акт, като следва да се има предвид, че последният, на основание чл.130 ЗСВ, е задължителен за съдилищата, вкл. за съставите на ВКС. С оглед формираната задължителна практика на ВКС за условията за настъпване на предсрочната изискуемост, една от които е едностранно волеизявление на банката за обявяването й, достигнало до адресата си, не са осъществени и сочените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Спрямо трети въпрос също не е налице общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като противно на посоченото във въпроса че издателите на двата записа на заповед са различни лица, въззивната инстанция е приела, че по издателят по тях е едно и също дружество, доколкото промяната на седалището му и на управлението му не води до промяна на правния субект. Не е осъществена и сочената допълнителна селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК., тъй като не се установява наличие на непълнота, неяснота или противоречие в закон, за да се създаде съдебна практика по прилагането му или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени - т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Трябва да се отбележи, че в законодателната уредба не съществува забрана вземане на кредитор да бъде обезпечено с няколко обезпечения, вкл. дадени от различни лица, което не води до неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като плащането на дълга от едно от задължените лица, води до освобождаване от отговорност на останалите лица, обезпечаващи дълга.

На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, а е в съответствие с тълкувателните актове на ВКС, имащи задължителен характер.

Предвид гореизложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, като на ответника по касацията, с оглед изхода на спора, трябва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 76,69 евро – юрисконсултско възнаграждение, равностойни на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд