Определение № 1326 от 21.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 781/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по подадена от З. А. Г. и Ф. А. Г., чрез адв. П. К., съвместа частна касационна жалба срещу Определение № 72 от 21.02.2024г. по в.ч.т.д. № 707/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от ищците по делото, сега касатори, частна жалба срещу Определение № 260551 от 09.10.2023г. по т.д. № 1136/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането им за възобновяване на производството по делото.

Оплакванията на частните касатори са за неправилност на обжалваното определение. Изложени са подробни съображения за предмета на спряното по чл.229, ал.1,т.5 ГПК производство; несъгласие с приетото от съда, че висящото наказателно производство, което все още е на досъдебна фаза, е пречка за упражняване на правото на иск; че произнасянето по прекия иск по чл.432 КЗ не е поставено в зависимост от влязла в сила присъда, до постановяването на която минават много години, което води до риск от изтичане на установената 5 годишна давност, както и по правилността на определението за спиране на производството.

Като значими за изхода на спора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са поставени следните въпроси:

1. Налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1,т.5 ГПК за спиране на производството по гражданското дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на висящо наказателно производство в неговата досъдебна фаза, без да е установено по безспорен начин вина на сочения в исковата молба деликвент за настъпване на произшествието?;

2. Условие за спиране по чл.229, ал.1,т.5 от ГПК ли е обстоятелството, че наказателното производство не е приключило без да са категорично установени: вина на деликвента, противоправност на извършеното от него деяние, както и причинно-следствената връзка между вината и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия пътник?

По първите два въпроса допълнителният селективен критерий е в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради постановяване на обжалвания акт в противоречие с Определение № 290/01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на ВКС, І т.о. и Определение № 42/28.07.22г. по ч.т.д. № 653/22г. на ВКС, ІІ т.о.

3. Спирането на гражданското дело до приключване на досъдебно производство № 154/2019г. по описа на РУ на МВР –Раковски не води ли до грубо нарушаване на „принципа на справедливостта“, в случая когато няма данни за привлечен обвиняем за конкретно извършено престъпление?

4. Спирането на гражданското дело до приключване на досъдебно производство № 154/2019г. по описа на РУ на МВР –Раковски не води ли до грубо нарушаване на правата и законните интереси на увредените лица, търсещи компенсация на вреди от деликт и не противоречи ли това на смисъла и логиката на ЗЗД и КЗ, установени в интерес на увредените лица /както с презумпцията за вина, така и с прекия иск по КЗ/?

Последните два въпроса са обосновани с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, изразяващи се в липса на практика досежно последиците от спиране на производството.

Частните касатори се позовават и на самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2,предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

Ответникът по частната касационна жалба „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД не представя становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да потвърди обжалваното определение, сезиран с частна жалба от ищците в производството, Апелативният съд е приел за установени следните релевантни за спора обстоятелства: Предмет на висящото пред окръжния съд дело № 767/2020г. е иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от З. А. Г. и Ф. А. Г. против „ДЗИ-ОЗ“ЕАД за заплащане на обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния син П., настъпила на 12.05.2019г., причинена от Д. П., поради нарушения на правилата за движение по пътищата. С протоколно определение от 31.05.2021г., влязло в сила на 24.06.21г., първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.5 ГПК до приключване на досъдебно производство № 96/2019г. по описа на РУ-Раковски при ОД на МВР-Пловдив. Въз основа на писмо от 13. 09. 2023г. на Окръжна прокуратура - Пловдив е прието за установено, че разследването по делото /досъдебно производство № 96/19г./ не е приключило, извършват се действия по събиране на доказателства. С тази констатация е обоснован изводът, че не е отпаднала пречката за движение на настоящото производство. Обстоятелството, че е бил внесен обвинителен акт, но впоследствие с определение на съда се е стигнало до връщането му на Окръжна прокуратура, е намерено, че не представлява приключване на досъдебното производство. Досежно възражението за изтеклия дълъг период от образуването на наказателното производство до настоящия момент въззивният съд е изложил, че се касае за казус с фактическа и правна сложност, наложило се е прекратяване на съдебното производство и връщане на прокуратурата с указания. Обобщено е, че досъдебното производство, което е било причина за спиране на гражданското дело, не е приключило, поради което е споделен изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата за възобновяване на производството.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване.

След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение /съответно определение/ се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че поставените въпроси не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Въпросите, макар и с различно съдържание, са насочени срещу оспорване правилността на определението по чл.229, ал.1,т.5 ГПК, с което е спряно производството по делото. Предмет на обжалване е определението на въззивния съд, с което е потвърден отказът на първоинстанционния съд да възобнови спряното производство. Следователно, въпросите не съответстват на решаващия за изхода на делото извод на въззивния съд, че не са отпаднали пречките, заради които е спряно производството по делото, а именно – приключване на съответното досъдебно производство. Същите са неотносими към спора, поради което нямат характеристиката на правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за препятстване допускането на исканата касационна проверка.

Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното от жалбоподателите самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на определението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност е обоснована с доводи за допуснати процесуални нарушения при постановяване на определението за спиране на производството по реда на чл.229, ал.1,т.5 ГПК, които са неотносими към предмета на настоящото дело.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение