Определение № 5878 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра ни финансите, чрез процесуалния представител, срещу решение № 260643 от 27.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3949/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV – Г въззивен състав, с което, след като производството по делото е прекратено спрямо И. С. Б., Д. Т. Б., М. Т. Б. и Е. П. К., първоинстанционното решение № 30920/03.02.2020 г., постановено по гр.д. № 54376/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20044107/16.02.2021 г., е потвърдено в обжалваната му част, с която държавата, конституирана в хода на процеса като правоприемник на починалата ответница Б. Н. Б., е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3844,17 лв. – главница, представляваща стойността на доставена в периода от м. юли 2015 г. до м. април 2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 113937, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. 1, ет. 4, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2018 г. до изплащане на вземането; както и сумата от 410,38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.09.2015 г. до 07.07.2017 г.; също и сумата от 10,00 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. юли 2015 г. до м. април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2018 г. до окончателното плащане, до размера на стойността на полученото от държавата наследство на Б. Б.. Първоинстанционното решение е влязло в сила в останалата му част, с която предявените искове са отхвърлени до пълния им предявен размер от 6 627.59 лв. В касационната жалба се поддържа твърдение, че преди пристъпването към конституиране на държавата като правоприемник на починалата в хода на производството ответница, съдът не е призовал всички възможни наследници на починалото лице, които би могъл да призове, и не е изложил мотиви защо приема, че не са налице такива преди да пристъпи към приложението на чл. 11 ЗН. В тази връзка се оспорва пасивната легитимация на държавата да отговаря по предявените искове, поради което въззивното решение се оспорва като недопустимо. Според касатора съдът също така не е дал на държавата възможност да приеме по опис оставеното наследствено имущество. Ответникът по касационната жалба „Топлофикация София“ ЕАД в писмен отговор поддържа, че въззивното решение е правилно, а подадената касационна жалба - неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им?“. Поддържа се още, че обжалваното решение е вероятно недопустимо – основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Въззивният съд е приел, че производството е било образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против Б. Н. Б. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължими по фактури суми за доставена топлинна енергия в имот с абонатен № 113937, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4, както и за извършена услуга дялово разпределение. След извършената служебна проверка въззивният съд е констатира, че решението е валидно, а в обжалваната му част - допустимо и правилно, поради което е препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. На следващо място, въззивният съд е изложил собствени мотиви във връзка с наведените от страните доводи и оплаквания. Посочил е, че между страните не са спорни обстоятелствата, че Б. Б. е била потребител на топлинна енергия за битови нужди в качеството ѝ на собственик на топлофицирания имот през процесния имот, като извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и разпределението на разходите за отопление и топла вода са били възложени на третото лице, привлечено в производството като помагач. Съдът е определил, че спорните във въззивното производство въпроси са свързани с обема на доставената топлинна енергия през процесния период, респ. дължимата цена. Относно отчитането на количеството топлинна енергия и количеството гореща вода съдът се е позовал на уредбата в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, която е била в сила към процесния период, и е приел, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик, като в отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. От приетата по делото техническа експертиза е установил, че начислените количества топлинна енергия са съобразени с реда, установен в действалата тогава Наредба, а от заключението на счетоводната експертиза е отчел, че няма данни за извършено плащане на претендираното от ищцовото дружество задължение. Въз основа на посоченото съдът е приел, че искът за главницата за доставена топлинна енергия е основателен за сумата от 3844,17 лв. за периода от м. 07. 2015 г. до м. 04. 2016 г., тъй като в частта, с която искът е отхвърлен като погасен по давност, не е била обжалвана и е влязла в сила. По отношение на иска за услугата „дялово разпределение“ съдът е посочил, че от събраните по делото писмени доказателства е установено, че е сключен договор за дялово разпределение между етажните собственици на топлоснабдената сграда и третото лице - помагач, както и че през процесния период услугата е била извършвана именно от него. Съдът, като е взел предвид заключението на счетоводната експертиза, че стойността на извършената услуга дялово разпределение за процесния период възлиза на 23,00 лв., както и че няма данни за заплащането ѝ, е приел, че и този иск е основателен до размера на сумата от 10,00 лв. и за периода от м. 07. 2015 г. до м. 04. 2016 г., предвид влизането в сила на първоинстанционното решение в частта, за която искът е отхвърлен като погасен по давност. Предвид липсата на релевирани във въззивната жалба оплаквания по отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е приел, че същият е основателен за сумата от 410,38 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 07.07.2017 г. На следващо място, въззивният съд е отчел, че в хода на въззивното производство въззивницата Б. Б. е починала. Посочил е, че наследниците ѝ по закон, които са били конституирани по делото на основание чл. 227 ГПК, са се отказали от наследството ѝ, поради което с протоколно определение от 16.05.2023 г. като въззивник по делото е конституирана на основание чл. 11 ЗН държавата, представлявана от министъра на финансите. Позовал се е на практика на ВКС, че в хипотезата на чл. 11 ЗН държавата става общ правоприемник на имуществото на починалото лице и отговаря за задълженията му ограничено – до размера на полученото от нея имущество, тъй като приема наследството винаги по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН. В тази връзка съдът е приел, че точният размер на отговорността на държавата не е могъл да бъде посочен в диспозитива на решението, но няма пречка същият да бъде съобразен в изпълнителното производство. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради следните съображения: Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Аргументите за недопустимост са свързани с възраженията срещу конституирането на държавата като приобретател на незаетото наследство на починалата ответница на основание чл. 11 ЗН. Видно от мотивите на обжалвания акт, призовани да наследяват са всички наследници на ответницата: низходящи на двамата й починали братя /наследници от III ред/, както и една първа братовчедка /наследница от IV ред/. Въззивният съд е констатирал, че всички призовани да наследяват роднини са представили доказателства за направен отказ от наследство. Изявлението на всеки един от наследниците е било вписано в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН. При така установените обстоятелства не може да се направи извод за ненадлежното упражняване на правото на иск чрез конституирането на ненадлежен ответник, което да обоснове вероятност за недопустимост на решението. Липсата на предоставена възможност на жалбоподателя да приеме по опис оставеното наследствено имущество не води до недопустимост на решението. Приемането на наследството по опис съставлява средство за охрана на интересите на държавата, но неизвършването на фактическото действие не променя правно регламентирания й статут. В заключение в настоящия случай не е налице нито една от посочените в т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. хипотези на вероятна недопустимост. Формулираният в изложението въпрос е принципно относим към решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, но не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е разрешен съобразно създадената задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която въззивната инстанция при самостоятелната преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Съдът е длъжен да отрази тази своя преценка в мотивите към решението си, както и да обсъди всички доводи на страните, имащи значение за решаването на делото. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е изпълнил задължението си - изложил е собствени мотиви по отделните оплаквания за неправилност на решението, като са обсъдени събраните доказателства и твърденията на страните и са дадени отговори на спорните между тях въпроси. Твърденията на касатора във връзка с формулирания въпрос са идентични с тези, вече разгледани във връзка с вероятната недопустимост на въззивното решение. В исковото производство, обосновавайки легитимацията на ответника, ищецът е приложил удостоверение за наследници и родствени връзки на починалото лице, както и препис от всички проведени производства по чл. 51 ЗН по отношение призованите към наследяване лица. Следва да се посочи, че в приложеното по делото подробно удостоверение за наследници, което представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, изрично е отбелязано, че не съществуват данни за други наследници, освен посочените. При твърдение от страна на касатора, че е имало и други наследници, той е следвало да ангажира доказателства, но същият не е представил такива. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 4 ЗН до наследяване от роднини по съребрена линия до шеста степен включително се стига, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, каквито в случая се явяват И., Д. и М. Б., съгласно представеното удостоверение за наследници. Както се посочи, същите са направили валиден отказ от наследството на Б. Н. Б.. Несъгласието на касатора с изводите на съда, формирани въз основа на доказателствата по делото, не обосновава допускането на касационното обжалване, а е относимо към касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК, преценката за което се прави в производството по чл. 290 ГПК. По изложените съображения, обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото, на ответника по касационната жалба са дължими 200 лв. разноски пред настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение