Определение № 465 от 01.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7019/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. И.,чрез пълномощника му адв.Хр.М. против решение от 19.02.2013 год.на Софийски градски съд,постановено по в.гр.д.№ 13602/2012 год.,с което е потвърдено решение от 02.06.2010 год.по гр.д.№ 13571/2010 год. на Софийски районен съд,с което са отхвърлени предявените от И. Д. И. против [фирма],поделение „П.и м.” искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1-3 КТ. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материално-правните въпроси – следва ли да се позовава съдът на едно нарушение на трудовоправни отношения,като липсват в картона на работника/служителя събрани данни за липсата или наличието на заболявания към момента на възникване на трудовото правоотношение;правилен ли е изводът,че след като служителят не е уведомил работодателя за наличието на заболяване,то това заболяване не е взето предвид при уволнението,респ.кога и как се информира работодателя за здравословното състояние на служителите му и дали същите попадат под особената законодателна закрила при уволнение и може ли да се вмени изискването за разпитване служителя,като служебно следене от работодателя за здравословното състояние преди дисциплинарно уволнение. Ответната страна [фирма], чрез пълномощника си адв.М.Г. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/09 г. на ВКС ОСГТК, даденото разрешение с т. 10 от ТР № 1/01 г. на ОС на ГК, при задължителното касационно производство следва да намери приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби.Преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,