Определение № 864 от 11.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 218/15.06.2018г., постановено по в.гр.д. 114/2018г. на Окръжен съд- Смолян, в частта, с която е потвърдено решение на Смолянски районен съд за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ за разликата над 11000лв. до 35000лв., заедно със законната лихва от 29.03.2016г. до окончателното плащане. За да отхвърли иска за разликата над 11000лв., въззивният съд е приел, че от обезщетението за неимуществени вреди получени от трудова злополука следва да се приспадне обезщетението за временна нетрудоспособност, получено от НОИ, на основание чл.200, ал.3 КТ. Срещу това решение в отхвърлителната му част, касаторът е изложил доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и чл.200, ал.3 КТ, тъй като според него обезщетението за временна нетрудоспособност не се приспада от обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка, касаторът излага твърдения за наличие предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: „При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, приспада ли се полученото обезщетение за временна нетрудоспособност на основание чл. 200, ал.3 КТ?“. Срещу искането за допускане на касационно обжалване е възразил ответника по иска [фирма] като е развил съображения, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, ВКС следва да установи, че въззивният съд е тълкувал неясна, непълна или противоречива правна норма по поставения правен въпрос, по който не е формирана практика на ВКС(т.р.№1-2010- ОСГТК). В случая въззивният съд е приел, че по иска за неимуществени вреди от трудова злополука следва да се преценят редица обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, но едновременно с това е приложил нормата на чл. 200, ал.3 КТ, уважавайки възражението на ответника, че от обезщетението за неимуществени вреди следва да се приспадне платеното обезщетение по социално осигуряване за временна нетрудоспособност. Доколкото липсва формирана практика на ВКС по въпроса за това дали от обезщетението за неимуществени вреди следва да се приспадне обезщетението за временна нетрудоспособност, то е необходимо допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 КТ, за да бъде установен точния смисъл на нормата във връзка с поставения въпрос. Воден от горното, ВКС, ІІІ ГО