Определение № 350 от 28.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5321/2016 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Я., чрез процесуалния представител адвокат П. и от Д. В. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 187 от 10.06.2016г. по в.гр.д. № 1117 по описа за 2016г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 131 от 2.02.2016г. по гр.д.№ 2767/2015г. на Районен съд Стара Загора, като е осъден [фирма] да заплати на Д. В. А. сумата от 15 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от посочената дата, като е отхвърлен иска в останалата част до 35 000лв.,предявен като частичен от общ размер от 60 000лв. като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски. Срещу всяка от подадените касационни жалби е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендират направените разноски за адвокатско възнаграждение и представят доказателства за реалното им извършване К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: В. съд е преценил, че съобразно характера, вида и степента на увреждане, начинът и обстоятелствата на извършване, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, осакатяване и загрозяване, справедливият размер на обезщетение за реално причинените вреди от настъпилата на 15.11.2014г. трудова злополука е 15 000лв. Съобразил е: 1. Счупването е многофрагметно, на лявата подколенница с охлузване и премачкване на кожата върху фрактурата. Обичайният период на възстановяване при това увреждане е шест месеца, но при ищеца е продължило десет, пред вид настъпили усложнения – тежка контузия на кожата, множество некрози, които неколкократно ас отстранявани, 2. Оперативно лечение на левия крак, извършено на 15.11.2014г. за наместване на фрагментите на фрактурата и фиксация с метални плаки, 3. Увреждането е причинило временна нетрудоспособност /за период от повече от 10 месеца, продължаваща до момента/, нарушила е обичайния начин на живот на пострадалия /вече не можел да работи, да извършва физически труд, да управлява автомобил/, възстановяването не е приключило, продължава да изпитва болки, не може да стои прав продължително време, придвижва се с патерици и понастоящем не може сам да се обслужва, което налага съпругата му непрекъснато да е до него /не може да работи/, получил подуване на крайника, 4. Постоянна е била необходимостта от извършване на медицински манипулации и смяна на превръзки, 5. Болките и страданията са били значителни по обем и продължителност. Според въззивният съд, повторна оперативна интервенция, извършена на 17.09.2015г. за премахване на поставената метална плака и нуждата от вторично зарастване на оперативната рана след изваждането й, която е причина да не е настъпил окончателен оздравителен процес, съответно изпитваните в тази връзка болки и страдания, не са в пряк резултат от полученото на 15.11.2014г. увреждане и за този период /след 17.09.2015г./ не следва да се ангажира отговорността на работодателя Съдът не е приспаднал полученото застрахователно обезщетение в размер на 2 700лв., изплатено по банковата сметка на пострадалия от [фирма] на 28.07.2015г. К. [фирма] се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси: 1. За процесуалното задължение на въззивния съд да се произнесе по всички направени от страните искания и възражения /визират се тези за прекомерност на присъденото обезщетение, за противоречие между показанията на съпругата на пострадалия и останалите доказателства и за нарушение на чл.200 ал.4 ГПК, пред вид неприспадане на размера на полученото от застрахователя обезщетение/, по който се позовава на противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 4 от 18.02.2016г. по гр.д.№ 3322/2015г. на ІІ г.о., № 323 от 18.05.2010г. по гр.д.№ 1338/2009г. на ІV г.о., № 157 от 8.11.2011г. по т.д.№ 823/2010г. на ІІ т.о., 2. Относно предпоставките за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение в хипотеза на 200 ал.4 КТ и дали със застрахователно обезщетение могат да се намалят само имуществени или и неимуществени вреди? Позовава се на решения № 211 от 29.03.2010г. по гр.д. № 719/2009г. на ІV г.о. и № 154 от 1.12.2014г. по т.д.№ 3050/2013г. на ІІ г.о., 3. Относно необходимостта да се посочат всички обстоятелства, обуславящи определения размер на обезщетение, по който се позовава на противоречие с Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС. К. Д. В. А. се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси, касаещи определянето на размера на дължимото обезщетение: 1. Как следва се прилага принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и кои критерии следва да се съобразяват при причиняване на увреждания с характер на телесни повреди?, 2. Длъжен ли е съдът да отчете неочакваният и несвоевременен характер на причинените увреждания, 3. Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива, предпоставя ли нарушение на принципа за справедливост и представлява ли такова нарушение определянето на обезщетение, очевидно несъразмеримо с претърпените морални вреди и с установеният лимит и огромното им занижаване? и 4. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с конкретните увреждания на пострадалия, настъпилите последици и да ги съобрази в цялост, като оцени значението им за размера на вредите, длъжен ли е да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, формиращи съдържанието на понятието „справедливост”. Счита, че съдът не е отчел редица релевантни обстоятелства като: наличието на множество настъпили усложнения в резултат от конкретните особености на причинената травма, необичайно дългият възстановителен период, наличието за продължителен период от време на оттоци, двете хирургически интервенции за отстраняване на некрози /на 22.01.2015г. и 19.02.2015г./, липсата на настъпило пълно възстановяване повече от година след злополуката и неяснотата относно бъдещия завършек на оздравителния процес, както и всички преживени болки и страдания във връзка с осъществената на 17.09.2015г. повторна оперативна интервенция за премахване на поставената метална плака. По касационната жалба на [фирма], настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, защото поставените въпроси са разрешени в съответствие с установената съдебна практика, включително и цитираната касатора /т.е. не е налице посоченото от касатора специално изискване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по смисъла разяснен в т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. От гореизложеното съдържание на мотивите на постановения въззивен акт, следва извод, че съдът се е произнесъл по направените от страната искания и възражения, включително и по визираните за начина на определяне на размера на присъденото обезщетение, като е прието, че не съществува противоречие между показанията на съпругата на пострадалия и останалите доказателства. Посочената от касатора практика във връзка с чл.200 ал.4 ГПК, не е в противоречие с приетото от въззивния съд, защото цитираните решения не са постановени по идентични с настоящите въпроси /вж.т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Отделно – в практиката няма спор, че чл.200 ал.1 КТ възлага на работодателя пълна имуществена отговорност за претърпените от работника вреди и задълженията на работодателя и на застрахователя за заплащане на обезщетение са различни и се уреждат от различни актове. Касационно обжалване следва да се допусне по последния от постановените в касационната жалба на Д. В. А. въпроси. Същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с възприетото с ППВС №4 от 23.12.1968г. разбиране за понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД, изискващо преценката на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и главно необходимостта от обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Мотивиран от изложеното, като счита, че е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение