Определение № 4009 от 22.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4732/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№18199/15.07.2024г. на Община Добрич, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Г. К. и насрещна касационна жалба вх. № 23868/26.09.2024 г. на В. З. Б., чрез процесуалния си представител адвокат К. Г. от АК-Варна, срещу решение № 645 от 12.06.2024г. по в.гр.д.№839/2024г. на Варненския окръжен съд, с което е:

• отменено решение №226/18.01.2024г. по гр.д.№15862/2022г. на Варненския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от В. З. Б. срещу Община Добрич осъдителен иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 883 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 26444- 1/07.10.2020г., издаден от Община Добрич, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението, за разликата от 1 000лв. до 2 000лв., като е постановено друго по същество, с което искът в тази му част е бил отхвърлен като неоснователен;

• потвърдено решение №226/18.01.2024г. по гр.д.№15862/2022г. на Варненския районен съд в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение е бил уважен за сумата от 1 000лв., а за разликата от 2 000лв. до 10 000лв., отхвърлен като неоснователен; уважен е предявеният от В. З. Б. срещу Община Добрич осъдителен иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 1642.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И..

Община Добрич обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 226/18.01.2024 г. по гр. д. № 15862/2022г. на Варненския районен съд, с което са частично уважени предявените от В. З. Б. срещу Община Добрич искове с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 1642.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които ищецът е претърпял от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И..

С насрещната касационна жалба, В. З. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която като е частично отменено първоинстанционното решение № 226/18.01.2024 г. по гр. д. № 15862/2022 г. на Варненския районен съд, е отхвърлен предявеният от него срещу Община Добрич осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И., за разликата от 1000лева до 2000лева.

В касационната жалба на Община Добрич се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло със законните последици.

Оплакването за недопустимост на въззивното решение, касаторът обосновава с твърдения, че исковата претенция на ищеца е такава по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за отговорност на общината, поради действие на администрацията, независимо от доводите в исковата молба за приложение на чл. 45 ЗЗД, които искове са подсъдни на административните съдилища и като се е произнесъл по искове с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е постановил недопустимо решение.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1.При иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 52, във връзка с чл. 49 ЗЗД, трябва ли вредите да са пряка и непосредствена последица от деянието;

Касаторът твърди, че по този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 499 от 30.06.2010г. по гр.д. № 647/2009г. на ВКС, IV г. о., решение № 97 от 26.05.2015г. по гр.д. № 5783/2014г. на ВКС, III г. о., решение № 266 от 07.12.2016г. по гр.д. № 1298/2016г. на ВКС, IV г. о. и решение № 9 от 02.02.2018г. по гр.д. № 1144/2017г. на ВКС, III г. о.

2. Завеждането на изпълнително дело въз основа на влязъл в законна сила АУЗ, което е изпълнително основание по чл. 209, ал.2, т.3 ДОПК, може ли да се счита за увреждащо длъжника действие.

По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. З. Б., чрез процесуалния си представител адвокат адвокат К. Г., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му от Община Добрич, част.

В насрещната касационна жалба на В. З. Б. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за неимуществени вреди бъде уваже

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса:

При определяне размера на неимуществените вреди, следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства обуславящи размера на тези вреди, както и да посочи в мотивите към решението значението на тези обстоятелства за определяне размера на вредите;

Касаторът твърди, че по този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС, обективирана в Постановление № 4 от 23.X..1968 г. на Пленума на ВС, Решение № 267 от 21.04.2020г. по гр.д. № 4587/2018 г. на ВКС, IV г.о; Решение № 141 от 19.08.2013г. по т.д. № 453/2012 г. на ВКС, II т.о; Решение № 210 от 15.01.2019г. по гр.д. № 174/2018 г. на ВКС, III г.о; Решение № 50071 от 30.10.2023г. по т.д. № 1219/2022 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, II т.о.; Решение № 92 от 02.08.2016г. по т.д. № 965/2015г. на ВКС, II т.о.; Решение № 202/16.01.2013 г. по т. д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о„ Решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т, о., Решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о„ Решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., и др.

Касационната жалба на Община Добрич, в частта ѝ срещу решението на въззивния съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен предявеният от В. З. Б. срещу Община Добрич осъдителен иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 1642.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела, не подлежат на касационно обжалване. Касационната жалба, в останалата ѝ част, е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Насрещната касационна жалба е редовна и процесуално допустима.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени от В. З. Б. срещу Община Добрич осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати на ищеца: сумата в размер на 1642.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 883 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 26444- 1/07.10.2020г., издаден от Община Добрич, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -01.12.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението и сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността се носи заради направения избор - възлагане на конкретното лице на дадената работа и недостатъчно добре упражнения контрол върху него.Прието е, че Община Добрич е възложила на съдебния изпълнител да събере вземанията по чл. 107 ДОПК.

Посочено е, че съгласно чл.14 ЗМДТ при придобиване на имот задължено лице да уведоми общината в 2-месечен срок от придобиването му е приобретателят на имота.Прехвърлителят на имота няма задължение за уведомяване на общината, че се е разпоредил с имота, като разпоредбата на чл.27 ЗМДТ за подаване на декларация за освобождаване от заплащане на данъци не е приложима в случай на продажба на имот, а в случай, че имотът притежава определен статут или принадлежи на определено лице, което му дава право да поиска освобождаване от заплащане на данък. Взето е предвид, че В. Б. се е разпоредил с процесния имот на 17.11.2006г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том X., рег.№ 21369, дело № 2939 от 17.11.2006г.Новите собственици са подали данъчна декларация за придобиването на имота.Те от своя страна са се разпоредили с част от имота на 06.12.2006г., като новият приобретател също е подал данъчна декларация за това на 16.04.2007г.Към всяка една от подадените данъчни декларации е имало приложен нотариален акт, от което следва, че община Добрич е била уведомена за извършените разпоредителни сделки и не е следвало след тях да начислява местни данъци и такси за процесния имот на В. Б..Последният е декларирал имота при придобиването по завещание на 20.03.1998г. с адрес [населено място], [улица], който е бил актуалния му адрес към момента на деклариране като ищецът не е имал задължение да декларира променения адрес на имота в [населено място], [улица] № ***след одобряването на ПУП-ПРЗ на ЦГЧ, [населено място], одобрен с Решение № 38-3 от 31.01.2006 г. на Общински съвет град Добрич.

Прието е, че с издадения от служител на община Добрич Акт по чл.107, ал.3 ДОПК неоснователно на В. Б. е вменено задължението за заплащане на местни данъци и такси за процесния имот, за период 01.01.2007г. - 30.06.2020г., когато той не е бил негов собственик. Поради неоснователно издадения Акт по чл.107, ал.3 ДОПК, неоснователно е и воденото от община Добрич срещу В. Б. изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И.. Констатирано е, че този факт е признат и от община Добрич с действията по издаване на Акт за изменение на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК, с който е отменен акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 26444-1/07.10.2020 г. с рег.№ АУЗ107-916/09.10.20г., поради продажба на недвижимия имот и молбата на община Добрич за прекратяване на изпълнителното дело.

Установено е от приобщеното копие на изпълнително дело 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И., че от запорираните банкови сметки на В. Б. са изтеглени суми, част, от които в размер на 1642.70 лева са преведени от ЧСИ П. И. на община Добрич на 29.09.2022г., както и че ЧСИ П. И. е поискала от община Добрич да възстановят тази сума, за да може тя да я върне на В. Б., но е последвал отказ за това с Решение № РОПВ-6/27.10.2022г.

Въз основа на изложеното е формиран извод, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, като община Добрич е възложила неправомерно на съдебния изпълнител да образува и води изпълнително дело срещу В. Б. и в резултат на образуваното и водено изпълнително дело ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 1642.70 лева, представляващи изтеглени от ЧСИ П. И. от запорираните му банкови сметки и преведени на община Добрич пари, които Община Добрич неоснователно е отказала да върне обратно на съдебния изпълнител, поради което предявеният иск за претърпени от В. Б. имуществени вреди е уважен изцяло.

По иска за претърпени неимуществени вреди е прието, че съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Посочено е, че съгласно постановление № 4/23.12.1968 на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обществено икономическата обстановка в страната по време на настъпилото увреждане, съдебната практика по други сходни случаи и други. Изложени са съображения, че от събраните гласни доказателства- показанията на свидетеля Т. А. И. е установено, че след като В. Б. е разбрал за воденото срещу него изпълнително дело, е станал тревожен, имал е проблеми със съня.Лявата му ръка е започнала да трепери, устната му от ляво е провиснала, наложило се е повишаване на дозата на приеманите от ищеца медикаменти, наложило се е да взема пари в заем, за да си закупи лекарства, тъй като средствата му по банковите сметки са били изтеглени по изпълнителното дело.Прието е, че действително вследствие на непозволеното увреждане В. Б. е претърпял неимуществени вреди - изразяващи се в душевни болки страдания и безпокойства, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 1000лв., а за разликата отхвърлен като неоснователен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Неоснователни са доводите на касатора Община Добрич, че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, тъй като не се касае за правен спор, който следва да се разгледа от общите съдилища, а от административните, тъй като се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, който впоследствие е бил отменен.Производството по делото е било образувано по два обективно съединени иска – за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са били претърпени от материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, което е било проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И..Цената на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е под 5 000лв., поради което въззивното решение в частта, в която тази претенция е била уважена/ до предявения размер от 1642.70 лева/ е било окончателно.Формирана е сила на пресъдено нещо по основанието на предявения иск, който е квалифициран от въззивния съд като иск по чл.49 от ЗЗД.Тъй като източникът на търпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди е един и същ - принудително реализиране на несъществуващо вземане на ответника Община Добрич, то в настоящото производство касационната инстанция е обвързана от задължителната сила на влязлото в законна сила решение на въззивната инстанция, с което е прието, че се касае за спор, който е подведомствен на общите съдилища, а не на административните по реда на глава ХІ от АПК.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен в изложението въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са в отклонение на посочената съдебна практика на ВКС.Изложени са мотиви, че в полза на ответника Община Добрич не е възникнало валидно публично вземане, тъй като на ищеца е начислено задължение за заплащане на местни данъци и такси за периода от 01.01.2007г. до 30.06.2020г. - данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци, когато той не е бил собственик на имота, за който същите са определени.Въз основа на образуваното изпълнително производство при липсата на материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, са били запорирани банковите сметки на ищеца, вследствие на което съдебният изпълнител е превел на Община Добрич сума в размер на 1642.70лв., която не е била възстановена на длъжника по изпълнението.Изложени са мотиви, че от това противоправно действие на ответника ищецът е претърпял не само имуществени, но и неимуществени вреди.При анализ на изслушаните по делото свидетелски показания е прието, че след като узнал за образуваното срещу него изпълнително дело, ищецът е станал тревожен, имал е проблеми със съня.Лявата му ръка е започнала да трепери, наложило се е повишаване на дозата на приеманите медикаменти.

Не следва да се допуска касационно обжалване по втория поставен от Община Добрич въпрос, тъй като същият е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд за безспорно установено по делото противоправно действие от ответника.В мотивите на въззивното решение е посочено, че акта за установяване на публични задължения, въз основа на който е било образувано изпълнително производство, е бил впоследствие отменен от неговия издател, поради което е било реализирано принудително несъществуващо в полза на взискателя вземане.Отделно от това по въпроса за естеството на извършеното от ответника действие е формирана сила на пресъдено нещо, поради което касационната инстанция препраща към мотивите, които са изложени във връзка с доводите за недопустимост на обжалваното въззивно решение.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, която е била обжалвана от ищеца с насрещна касационна жалба.Същото е постановено в съответствие със задължителната практика – Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД – решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о., решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на ІІ т. о., решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о. и др. В т. ІІ на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.В случая въззивният съд е съобразил видът на търпените от ищеца вреди, които са безспорно установени от събраните по делото доказателства, както и с техния невисок интензитет – изпитани негативни усещания от узнаване, че срещу него е образувано изпълнително производство, но липсата на сериозни и трайни увреждания на здравето му.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение