Определение № 695 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 24/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищеца М. М. М., чрез адвокат А. К.-М., против определение № 930 от 23. 08. 2024 г. по в. ч. гр. д. № 798/2024 г. на ОС – Благоевград, потвърждаващо определение № 882 от 11. 05. 2024 г. по гр. д. № 194/2023 г. на РС – Благоевград в частта, с която е прекратено исковото производство в частта по предявения от М. М. М. против Д. Е. С., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск – за признаване за установено, че ответникът Д. Е. С. не е собственик на земеделски имот - нива, находяща се в [населено място], общ. Г., м. „Г.“, с площ от 0, 154 дка, съставляваща имот № ***по картата на землището на [населено място]. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения отрицателен установителен иск. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по поставен процесуалноправен и материалноправен въпрос. Не е подаден отговор на частната касационна жалба от ответника Д. Е. С.. Отговор е подаден от ответника – търговско дружество, който не е засегнат от прекратителното определение и не е страна във въззивното и касационно производство. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: С исковата молба са въведени твърдения, че ищецът е собственик на 25/36 ид. части от процесния недвижим имот на основание договори за дарение и покупко-продажба, сключени с част от съсобствениците, с нотариални актове № № 194/3. 10. 2018 г., 195/3. 10. 2018 г., 54/12. 11. 2018 г., 150/30. 09. 2019 г., а за останалите 11/36 ид. части е сключил, на 28. 03. 2018 г., предварителен договор за покупко-продажба с останалите съсобственици и е предявил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването му за окончателен, обезпечен с налагане на възбрана върху имота, вписана на 09. 05. 2018 г., производството по който е висящо. Твърди се, че на 25.05.2018г. ответникът Д. Е. С. се е снабдил с нотариален акт № 80/25. 05. 2018 г. по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по давност на процесния имот и на същата дата, с н.а. № 82/25. 05. 2018 г., продал имота на втория ответник - „ВИП сити инвест“ ЕООД. Дружеството е купило от несобственик, поради което не е придобило собствеността върху процесния имот. За да постанови прекратителното определение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Прието е, че целта на отрицателния установителен иск е да се отрече правото на собственост на лицето, което претендира да е собственик на имота към предявяване на иска, а не да се отрече правото на собственост на лицата, от които последният приобретател е придобил имота. При уважаване на отрицателен установителен иск по отношение на лице, което вече се е разпоредило с имота в полза на друго лице, влязлото в сила решение не би могло да рефлектира върху правната сфера на ищеца. Последният има интерес да предяви отрицателния установителен иск срещу последния приобретател на имота. А и предявяването на отрицателен установителен иск срещу праводателя на ответника на практика цели отричане правото на собственост на праводателя на ответника към сключване на прехвърлителната сделка, т.е. към минал момент, което е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящият. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени множество въпроси. Относими към мотивите на въззивния съд са въпросите, поставящи на разглеждане проблема налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск спрямо праводателите на последния приобретател на имота, ако ищецът твърди, че последният приобретател е купил от несобственик, тъй като праводателят му не е притежавал прехвърленото право на собственост. Твърди се разрешаването им в противоречие с ТР № 4/14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8 от 27. 11. 2012 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС Противоречие не е налице. Тълкувателно решение № 3/10. 07. 2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, точка 4, е приложимо за случаите на предявени положителни установителни искове, при които предмет на делото е претендираното от ищеца право на собственост – ищецът иска да установи, че е собственик на процесния имот към предявяване на иска по отношение на лицата, оспорващи му това право с фактически или правни действия. Същото обаче не намира приложение при определяне на надлежните ответници по предявен отрицателен установителен иск, при който предмет на делото е претендираното от ответника право на собственост към предявяване на иска, а не претендираното от ответника – праводател на последния приобретател право на собственост към минал момент – към сключване на прехвърлителната сделка с другия ответник. Изводите на въззивния съд не противоречат на указанията, дадени с ТР № 8 от 27. 11. 2012 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. От така дадените разяснения следва, че при преценка на правния интерес от значение е обстоятелството дали уважаването на предявения отрицателен установителен иск би могло да рефлектира по някакъв начин върху правната сфера на ищеца. При уважаване на предявен отрицателен установителен иск срещу праводателя на последния приобретател на имота такова отражение не би могло да има, тъй като последният приобретател би продължил да се легитимира като собственик с нотариалния акт за сключена прехвърлителна сделка. Изводите на въззивният съд са съобразени и с формираната по въпроса практика на ВКС, част от която са цитираните от първоинстанционния съд актове (определение № 627 от 23. 07. 2021 г. по ч. гр. д. № 2717/2021 г., 1 г.о., определение № 177 от 21. 04. 2021 г. по гр. д. № 502/2021 г., 1 г.о., решение № 352 от 14. 10. 2011 г. по гр. д. № 1301/2010 г., 1 г.о.). По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение