Определение № 959 от 30.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 857/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. Д. от САК, срещу определение № 216 от 30.09.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 707/2011 г., с което се оставя без разглеждане касационната жалба на дружеството, подадена срещу решение от 08.02.2011 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 7 143/2010 г. и се прекратява производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната касационна жалба по същество. Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че обжалвното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Пред първоинстанционния съд е предявени искове от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове е под 10 000 лв. Предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, с което СГС се е произнесъл по иск, с цена под 10 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол. В частната жалба, позовавайки се § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр.100/2010 г.), според който „висящите производства се разглеждат по досегашния ред”, жалбоподателят твърди, че неправилно ВКС е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. И тъй като обжалваемия интерес е над 1 000 лв., каквото е ограничението по отменения ГПК, жалбоподателят счита, че по отношение на въззивното решение е допустим касационния контрол. Правилен и законосъобразен се явява направения извод от състава на ІІ ТО на ВКС, че в случая е недопустимо касационно обжалване, с оглед размера на предявения иск. Тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който по действащия до изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК процесуален ред се приключват висящите производства налага извода, че цитираната преходна разпоредба не визира висящите производства въобще, а само висящите в касационната инстанция. Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на всеки един от обективно съединените искове на иска под 10 000 лв., е подадена на 08.04.2011., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост. При тези фактически данни, определение № 216 от 30.09.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 707/2011 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение