Определение № 492 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 971/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. П., представляван от адв. З. Г., срещу определение № 50075 от 05.04.2023г. по т.д. № 1031/2022г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 4 от 06.01.2022г. по в.т.д. № 341/2021г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260039 от 24.03.2021г. по т.д. № 135/2020г. на Окръжен съд – Добрич за отхвърляне на предявените от частния жалбоподател против ЗК „Лев Инс” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 4170 лева, от които 2170 лева – разходи за лечение и 2000 лева – щети по автомобила, претърпени в резултат на настъпило на 23.09.2015г. ПТП. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно, като поддържа, че видно от представените доказателства, инвалидизацията му е предизвикана от травмата след настъпилото ПТП, което не е обсъдено от състава на ВКС. Твърди, че възприетата от ВКС сума в размер на 70 000 лева не отговаря на уврежданията му. Излага и съображения за неправилност на извода на състава на ВКС, че той има някаква вина за настъпилото ПТП. Ответникът ЗК „Лев Инс” АД оспорва частната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че в частта, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенциите за имуществени вреди в общ размер от 4170 лева, касационната жалба е недопустима. Взел е предвид, че претенцията за застрахователно обезщетение за имуществени вреди е с цена под 5000 лева, поради което е намерил, че е налице хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК- въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационното производство следва да се прекрати. Изводът на състава на ВКС е правилен. Предмет на обжалване с касационната жалба в частта, която с обжалваното определение е оставена без разглеждане, е въззивно решение по иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от настъпилото ПТП в размер общо на 4170 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Цената на иска за обезщетение за неимуществени вреди е под посочените прагове, поради което, независимо дали делото има характера на гражданско или търговско, постановеното по този иск въззивно решение е изключено от касационен контрол, до какъвто извод е достигнал и съставът на ВКС, I т.о.. Изложените от частния жалбоподател доводи са неотносими към предмета на настоящото частно производство, а касаят необжалваемата част от определението на ВКС, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,