Определение № 1031 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 34/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Софарма“ АД срещу решение № 539 от 19.08.2024 г., постановено по в.т.д. № 85/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2600318 от 16.08.2023 г., постановено по т.д. № 1563/ 2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав, в частта, с която „Софарма“ АД е осъдено да заплати на В. П. Д. – П. на основание чл. 15, ал. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ сума в размер на 20 878 лв., представляваща възнаграждение за служебен полезен модел „Състав на лечебен шампоан“, регистриран с № 1574, със срок на закрила до 19.12.2021 г., за чието създаване ищцата в качеството й на съизобретател има принос от 25 % и е дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2020 г., до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон, като е и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил направените от него оплаквания във въззивната жалба, което представлява съществено процесуално нарушение. Посочва, че апелативният съд не е отчел правилно приноса на ищцата при създаване на процесния полезен модел на „Състав на лечебен шампоан“, тъй като е приложил презумпция, която не съществува в закона, като е приел, че когато липсва съставен разпределителен протокол за определяне на конкретния принос на всеки от съизобретателите на едно изобретение, той се счита за равен. Заявява, че при наличие на повече от един вписан изобретател на регистриран полезен модел, приносът на всеки от тях в неговото разработване трябва да бъде изрично договорен или определен от работодателя, който е възложил създаването на конкретното изобретение, за каквито факти в производството не са представени доказателства. С оглед на грешния извод за обема на приноса на ищцата, въззивният съд е присъдил размер на справедливото възнаграждение за създаване на процесния полезен модел, който не отговаря на критериите по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ. Касаторът счита, че в обжалваното решение не е определен правилно и приносът на работодателя в създаването на полезния модел, който представлява друг от критериите по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ и трябва също да бъде съобразен при изчисляване на размера на дължимото на изобретателя справедливо възнаграждение. Въззивният съд не е отчел, че участие при създаването на процесния полезен модел има и външен изпълнител, на който от работодателя е възложено с договор от 17.03.2009 г. извършването на действия по модифициране на състав на противовъшков шампоан Хигия. Този факт се доказва от представените по делото писмени доказателства, включително от доклад от 16.03.2011 г., който е подписан от ищцата и в който е направено признание за неговото настъпване, както и от показанията на свидетелката А. С.. Поддържа, че обстоятелството, че външният изпълнител не е посочен като изобретател в регистрацията на полезния модел в Патентното ведомство, не означава, че неговата разработка при създаване на състава на лечебния шампоан не съществува. Касаторът намира, че наличието на сключен от работодателя договор с външен специалист и заплащане от работодателя на възнаграждение по него, трябва да доведе до увеличаване на неговия дял при създаване на служебното изобретение, тъй като по този начин той инвестира допълнителни средства за неговото разработване. Заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е назначена на трудов договор в дружеството - праводател на ответника, два месеца след като е сключен договорът с външния изпълнител и само двадесет дни преди състава на лечебния шампоан да бъде вече готов за провеждане на технически изпитания, което означава, че тя е участвала само при извършването на технически проби на този състав. С оглед на изложеното счита, че размерът на дължимото възнаграждение, което се следва на ищцата, трябва да бъде определено съобразно направените изчисления в заключението на изготвената по делото експертиза във варианта, в който е взето предвид и участието на външен изпълнител и съответно е намален личният дял на ищцата. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени два въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, като е направено и позоваване на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касация В. П. Д. – П. е подал отговор на касационната жалба, в който заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага подробни съображения за това, че решението е правилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 15, ал. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ за присъждане на справедливо възнаграждение за създаване на служебно изобретение, което е регистрирано като полезен модел в Патентното ведомство на Република България, предявен от лицето, което твърди, че е изобретател, срещу лицето, което е било негов работодател към датата на създаване на изобретението и което е заявило полезния модел за регистрация. Изобретението, за създаване на което се претендира възнаграждение, представлява „Състав на лечебен шампоан“, регистриран като полезен модел в Патентното ведомство на Република България с № 1574. От изложените от въззивния съд собствени мотиви и тези на първоинстанционния съд, към които е препратено на основание чл. 272 ГПК, е видно, че той е счел за доказано в производството, че ищцата В. П. Д. – П. е участвала в създаването на описаното изобретение, докато е била в трудово правоотношение с „Медика“ АД, праводател на ответника „Софарма“ АД, заедно с още три лица, като всички са посочени като съизобретатели в заявката за регистрация на полезния модел. Предвид липсата на представен протокол за удостоверяване на приноса на всеки от изобретателите при създаването на полезния модел, който да е представен в производството по регистрация пред Патентното ведомство, въззивният съд е заключил, че участието на всички лица е равно. Направен е извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че този полезен модел е внедрен в производството на ответника, от което е реализирана печалба. Съдът е приел, че от заключението на изготвената в производството съдебна патентна и оценителска експертиза се установява какъв е размерът на дължимото на ищцата справедливо възнаграждение за създаване на изобретението, регистрирано като полезен модел, което е изчислено при съобразяване на личен коефициент за нейния принос, както и на приноса на работодателя, като направените в него изводи на вещите лица трябва да бъдат кредитирани, защото са компетентно дадени и няма данни, които да ги опровергават. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя два въпроса, които заявява, че са разрешени в обжалваното решение и че са обусловили решаващите изводи за основателност на предявения срещу него осъдителен иск, които са следните: 1) При присъждане на възнаграждение за служебен полезен модел, допустимо ли е при липса на законова разпоредба, определяща начина на разпределение на приноса при създаването между съизобретателите, равният принос на всеки от тях да се презумира и съдът да присъди възнаграждение въз основа на приет от него равен принос, без същият да е доказан с пълно и главно доказване?; 2) Длъжен ли е въззивният да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към предмета на правния спор доводи, твърдения и възражения на страните и длъжен ли е да обсъди всички доводи и оплаквания във въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност за релевантните факти, които са от значение за преценка предмета на спора, включително в хипотезата на чл. 272 ГПК, както и да изложи мотиви по тях и да даде собствено разрешение по предмета на делото, като посочи в мотивите на решението си кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства?. По отношение на първия от въпросите се поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по отношение на втория - допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият от формулираните в изложението въпроси, който ще бъде разгледан, е този, посочен като втори. Той се отнася до задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото, поради което касае прилагането на процесуалноправните норми в ГПК, уреждащи въззивното производство. Ето защо този въпрос има характера на правен. Той е и обуславящ изхода на спора. По него е налице формирана съдебна практика, която е както тази, цитирана от касатора, така и служебно известната на съда такава. Това е задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е обективирана в много на брой решения, сред които са и следните: Решение № 240 от 15.01.2019 г., постановено по т.д. № 518/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 63 от 17.07.2015 г., постановено по т.д. № 674/2014 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 192/29.01.2018 г., постановено по т.д. № 44/2017 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 139 от 27.08.2024 г., постановено по т.д. № 2767/2022 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 50168 от 09.12.2022 г., постановено по т.д. № 1983/ 2021 г. по описа на ВКС, II т.о. В тези актове е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236 ГПК за мотивиране на въззивното решение, нито освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване противоречието на въззивното решение с разрешенията, дадени в посочената съдебна практика, е обосновано с това, че Софийски апелативен съд не се е произнесъл по направени от ответника във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, едно от които е това, че в него съдът не е определил правилно приноса на ищцата при създаване на служебното изобретение „Състав на лечебен шампоан“, за който се претендира присъждане на възнаграждение. От съдържанието на въззивната жалба, подадена от ответника, се установява, че такова оплакване е заявено в нея, като то е свързано и с въведено от тази страна защитно възражение още при разглеждане на делото от първата инстанция. Оплакването за неточното определяне на приноса на ищцата при създаване на изобретението, защитено като полезен модел, е свързано, от една страна, с необоснования извод на съда, че всеки от четиримата съизобретатели, които са вписани като такива в регистрацията в Патентното ведомство, има равен принос, който не отговаря на установеното от събраните по делото доказателства, а от друга страна, то е обосновано с това, че първоинстанционният съд не е отчел, че при създаването на полезния модел участие е взел и външен изпълнител, с който работодателят е сключил договор, което води до увеличаване на приноса на последния и съответно до намаляване на приноса на ищцата. В обжалвания акт обаче въззивният съд не е обсъдил това конкретно оплакване на ответника. В него липсват мотиви дали съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че при разработване на състава на лечебен шампоан, защитен като полезен модел, е участвало лице, на което това е възложено от работодателя с договор, както и дали намира, че ако този факт е доказан, той има значение за определяне на приноса на работодателя, който е един от критериите, при съобразяване на които в чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ е предвидено да се изчислява размерът на справедливото възнаграждение, което се следва на изобретателя. В решението е посочено единствено, че определянето на приноса на работодателя е направено при кредитиране на заключението на приетата по делото комплексна експертиза, но в него са дадени различни варианти на изчисляване на възнаграждението за създаване на полезния модел, като съдът не е изложил съображения защо счита, че следва да се възприеме този вариант, при който не се отчита участието на външен изпълнител, а не този, при който това обстоятелство се взема предвид и на който се позовава ответникът в подадената въззивна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на така описаното съдържание на мотивите на въззивния съд в постановеното от него решение, то трябва да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваното му с касационната жалба част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, по процесуалноправния въпрос, поставен от касатора и конкретизиран от съда съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства, събрани по делото, от които се установяват обстоятелства, включени в предмета на спора, и всички защитни доводи и възражения на страните, като изложи съображения по тях и даде собствено разрешение по предмета на делото, включително и в хипотезата на чл. 272 ГПК? Доколкото въззивното решение се допуска до касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос, не следва да бъдат разглеждани доводите на касатора за това, че в обжалвания акт съдът се е произнесъл по още един въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и за наличието на специалното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане до касация на решението като очевидно неправилно. Тези доводи са свързани с оплаквания за наличие на пороци на обжалвания акт, водещи до неговата неправилност, които са развити и в касационната жалба, поради което по тях касационният съд ще се произнесе в решението, което ще бъде постановено по реда на чл. 290 ГПК. Предвид извода, че решение № 539 от 19.08.2024 г., постановено по в.т.д. № 85/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав, следва да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната му част, на касатора трябва да бъдат дадени указания да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, която съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 417, 56 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение