Определение № 484 от 13.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 835/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Термал Инженеринг“ ООД, [населено място], чрез адв.М.Б. и адв.Л.Георгиева, уточнена с молба от 17.05.2024г., срещу решение №96/01.12.2022г., постановено по в.т.д. №59/2022г. по описа на Апелативен съд- Б. в частта, с която е потвърдено решение №322/29.10.2021г., постановено по т.д. №402/2019г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която е осъдено „Термал Инженеринг” ООД, [населено място] да заплати на Община Камено, [населено място] сумата 200 000 лева, като част от сумата от 206 990 лева, представляваща обезщетение за гаранционни недостатъци, проявени след приемането на строително-монтажни работи /СМР/ по полагане на хидроизолация в сградния фонд на Средно училище „Х. Б.“ - [населено място], изпълнени въз основа на Договор №BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по Проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в община Камено“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г. и са отхвърлени, както следва: обратният иск на „Термал Инженеринг” ООД против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева по договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключен на 18.09.2015г.; обратният иск, предявен в условията на евентуалност, на „Термал Инженеринг” ООД против „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева по Договор за възлагане на строително- монтажни работи от 05.08.2014г.; насрещният иск на „Термал Инженеринг” ООД против [община] за заплащане на стойността на СМР /с включен ДДС/, изпълнени по Договор №BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по Проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в община Камено“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г., както следва:

• сумата от 18 101.62 лева, дължима по Фактура №[ЕГН] от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 5 510 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане;

• сумата от 7 136.38 лева, дължима по Фактура №[ЕГН] от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 2 173 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане;

• сумата от 28 904.16 лева, дължима по Фактура №[ЕГН] от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 8 800 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане;

• сумата от 14 543.15 лева, дължима по Фактура №[ЕГН] от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 4 428 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът е тълкувал договора между страните в противоречие с чл.20 ЗЗД, не е съобразил особеностите му на договор за обществена поръчка, не е анализирал задълбочено доказателствата, вкл. СТЕ и е достигнал до необосновани констатации, че на изпълнителя е възложено не само полагане на топлоизолация, но и на хидроизолация на покрива на училище „Х. Б.“, [населено място], респ. е формирал и незаконосъобразен извод, че ответникът по главния иск /за гаранционна отговорност за вреди от некачествени СМР/ не е изпълнил задължението си по чл.260 ЗЗД своевременно да уведоми възложителя за несъответствието на проекта или материала с целения резултат, поради което носи отговорност за обезщетение за настъпилите вреди. Счита, че са незаконосъобразни и изводите относно размера на вредите, респ. размера на дължимото обезщетение. Намира, че в противоречие със закона /чл.171, ал.1 и чл.173, ал.1 ЗУТ; чл.2, ал.1, т.3 и чл.6, ал.1 и ал.2 Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството/ въззивният съд приема, че строежът, който е пета категория, не попада в обхвата на сключената от строителя застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“ за строежи първа категория, поради което е неправилно решението за отхвърляне на обратния иск срещу ЗД „Евроинс“ АД. Излага доводи за неправилно дадена правна квалификация на обратния иск срещу „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото, вкл. при определяне правната квалификация на иска и разпределението на тежестта на доказване, както и за необоснованост на мотивите на съда, че не се установява незабавно отправено от страна на „Термал Инженеринг“ ЕООД уведомление до подизпълнителя „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД за проявилите се скрити недостатъци, респ. за неправилност на извода за неоснователност на предявения срещу това дружество обратен иск. Намира за необосновани и изводите на въззивния състав, че СМР- предмет на насрещния иск срещу Община Камено, не представляват допълнителни дейности, необходими за изпълнение на предмета на обществената поръчка, не са част от премета на договора и не подлежат на заплащане. Счита, че от доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания, игнорирани от въззивния съд, се установява, че по възлагане на [община] са извършени допълнителни СМР на обща стойност 68 685.31 лева, необходими за изпълнението на обществената поръчка. Касаторът поддържа и оплакване, че въззивният съд е обсъдил формално доказателствата, не се е произнесъл по всички защитни доводи и възражения, респ. е достигнал до неправилни изводи за основателност на главния иск и неоснователност на обратните искове и насрещния иск. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно, като предявеният главен иск да бъде отхвърлен като неоснователен, евентуално да бъдат уважени предявените от него обратни и насрещен искове. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Следва ли съдът да определи волята на страните като се позове на изявената от страните воля /не на предполагаемата/, като спазва критериите за тълкуване на договорите, заложени в чл.20 ЗЗД?; 2. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Касаторът поставя и материалноправни въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- „3. Приложима ли е разпоредбата на чл.260 ЗЗД при договори за обществена поръчка с предмет СМР, когато страните изрично са уговорили, че СМР следва да се извършат от изпълнителя въз основа на представените от възложителя проекти и с материалите посочени в тях?; 4. Как следва да се разпредели отговорността между участниците в строителния процес при договори за обществена поръчка, когато страните изрично са уговорили, че СМР следва да се извършат от изпълнителя, въз основа на представените от възложителя проекти и с материалите посочени в тях? Следва ли при предоставен от възложителя непълен или негоден проект цялата отговорност да се понесе от изпълнителя?; 5. Как следва да се определи размерът на обезщетението за гаранционна отговорност на строител в случаите, когато възложителят е отстранил гаранционните недостатъци със извършването на СМР, които са с различни по вид материали, обем, цена и технология от възложените с договора на строителя, от който се претендира обезщетение?“. Във връзка с жалбата срещу решението по първия обратен иск, предявен срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, е поставен материалноправен въпрос, с твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- „6. Покрива ли задължителната застраховка на строител, сключена при условията на по-висока категория строителство- на общо основание и обектите на строителство от по-ниска категория, както и отделни строително-монтажни и строително-ремонтни работи?“. Във връзка с жалбата срещу решението по евентуално съединения обратен иск срещу „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД е поставен правен въпрос „7. Относно определяне на правната квалификация на иска съобразно наведените в исковата молба обстоятелства“ – с твърдение, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №45/20.04.2010г., т.д. №516/2009г., ІІ т.о.; решение №539/13.12.2011г., гр.д. №1844/2010г., ІV г.о. и др. Във връзка с жалбата срещу решението по предявения насрещен иск са поставени правни въпроси „8. Подлежат ли на заплащане от възложителя допълнителните и необходими СМР по количество, а не по вид, които са възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./?; 9. Длъжен ли е въззивният съд служебно да инициира назначаването на експертиза относно правнорелевантен факт или да постанови допълнително изслушване на вещо лице за отстраняване на неяснота във вече прието от първоинстанционния или въззивния съд експертно заключение?; 10. Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото?“ – с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №114/02.02.2021г., т.д. №1200/2019г., ІІ т.о.; решение №82/19.07.2011г., т.д. №658/2010г., І т.о.; решение №91/27.08.2015г., гр.д. №321/2015г., ІІ г.о. и др. Касаторът поддържа и доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

Ответникът по жалбата Община Камено, чрез адв.Ч. оспорва касационната жалба. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му. Претендира разноски.

Третото лице помагач и ответник по обратен иск „Застрахователно дружество Евроинс“, чрез юриск.С. оспорва касационната жалба. Излага доводи за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение по обратния иск, предявен срещу него, както и за правилността му. Претендира разноски.

Третото лице помагач и ответник по обратен иск „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД не взима становище по жалбата.

Третото лице помагач „Дженерали Застраховане“ АД счита, че решението, с което е отхвърлен предявеният срещу него обратен иск, не се обжалва и е влязло в сила. Претендира разноски.

Третото лице помагач Средно училище „Х. Б.“, [населено място] не взима становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен главният иск с правно основание чл.163, ал.3 ЗУТ, предявен от ищеца- възложител срещу ответника- изпълнител на СМР, за обезщетение за вреди от недостатъци в строителството, проявени в рамките на гаранционния срок, съставът на Апелативен съд-Б. намира за доказано сключването на 19.05.2014г. на договор за обществена поръчка, по силата на който [община] е възложила на „Термал Инженеринг“ ООД изпълнението на процесните СМР по обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в Община Камено“ по предварително изготвен проект; изпълнението на работата и нейното приемане от възложителя с приемо-предавателен протокол от 03.08.2014г., заплащане на договореното възнаграждение от възложителя на изпълнителя; въвеждането в експлоатация на строежа от пета категория на 07.11.2014г. с удостоверение, издадено на основание чл.177 ЗУТ от главния архитект на [община] и настъпването на констатираните и удостоверени в протоколи от 25.11.2015г. и 11.04.2016г. повреди на покривната хидроизолация на един от обектите- Средно училище „Х. Б.“, [населено място], дължащи се на недостатъци в проекта- непредвидени достатъчни наклони за отводняване, довели до задържане на дъждовна вода и компрометиране на ултравиолетовото покритие, причинило разрушаване на пенополиуретановата изолация; неяснота относно това върху каква основа предвиденият материал следва да се полага; непредоставени технологични указания от проектанта; използването на неподходящ материал за изолация /при използването на полимерни материали наклонът на покрива е следвало да бъде най-малко 21 %/; неправилна технология на полагането на материала. Решаващият съдебен състав приема, че договорът между страните предвижда гаранционна отговорност в тежест на изпълнителя за сроковете, регламентирани в Наредба №2 от 31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, а именно пет години след въвеждането на обекта в експлоатация, като след анализ на доказателствата, включително заключенията на СТЕ, стига до извод, че е налице основание за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя-строител за настъпилите вреди.

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ответника, че предметът на обществената поръчка не включва изпълнение на хидроизолация на покрива на процесното училище, респективно, че в качеството си на изпълнител не носи отговорност за недостатъци за хидроизолационни СМР. Приема, че изпълнителят е поел задължение да престира изпълнение в съответствие с договора, описанието на обекта на поръчката, техническата спецификация, инвестиционния проект, собственото си техническо предложение. Счита, че от документите по обществената поръчка се установява, че поръчката е за извършването на дейности, описани в Приложение №1 към договора, включително ремонт на покрив на СОУ „Х. Б.“, [населено място] 2 338.60 кв.м., като изпълнението предвижда полагане на двукомпонентна пенополиуретанова пяна с дебелина 5 см, включително и с полагане на UV защита, на покривите на всички блокове на учебното заведение /обяснителната записка към проекта/, а в количествената сметка към проекта изрично е предвидено за покрива- доставка и полагане на пенополиуретанова двукомпонентна топло и хидроизолация 5 см, с боядисване за ултравиолетова защита, със същата квадратура. Съдът акцентира, че това предписание за полагане на покрива на определен материал, притежаващ както топлоизолационни, така и хидроизолационни свойства, е възпроизведено в офертата, представена от ответника- изпълнител за участие в процедурата. С оглед изложеното, решаващият състав намира за неоснователно възражението на ответника, че е поел гаранционна отговорност само за топлоизолация на вложеното покритие, като подчертава и обстоятелството, че с отговора на исковата молба, по повод искането за привличане на подизпълнителя като трето лице помагач, е въвел твърдение, че е сключил договор с подизпълнител за изпълнение на дейностите по топло и хидроизолацията на покрива на процесното училище.

Апелативният състав намира за неоснователно възражението на ответника, че не носи отговорност за вреди, тъй като същите се дължат на недостатъци в проекта. Излага аргументи, че договорът за обществена поръчка с предмет СМР притежава белезите на договор за изработка, като изпълнителят има право да се откаже от съглашението, когато без забавяне е уведомил възложителя за негодността на проекта или материала, предоставени му за изготвяне на поръчаното, и последният е бездействал /чл.260, ал.1 ЗЗД/. Ако пропусне да направи това, изпълнителят носи отговорност за вредите от негодното изпълнение /чл.260, ал.2 ЗЗД/, вкл. гаранционната отговорност. Като съобразява, от една страна, че строителят е професионалист, участващ в обществена поръчка за СМР на обща стойност 1 113 612.65 лева, от когото се очаква да проявява висок професионализъм и грижа, да притежава специфични знания и умения в конкретната техническа област или да има достъп до квалифицирана експертна помощ, а от друга страна, че се изисква наклон на покрива от поне 21 % за правилното нанасяне на конкретния вид изолация, според приложимия стандарт в строителството, като реално съществуващият на обекта е 1-2 %, съдът стига до извод, че изпълнителят не е бил възпрепятстван да възприеме несъответствието на проекта и материала с целения резултат и своевременно да уведоми възложителя. Като не е направил това, ответникът следва да понесе отговорността за настъпилите повреди.

С оглед разпоредбата на чл.163, ал.2 ЗУТ, предвиждаща, че строителят носи отговорност за изпълнение на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, с изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3 ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на СМР, мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка; за изпълнението на СМР с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им, и като приема, че покритието на процесния покрив е компрометирано - налице са множество подпухвания и пукнатини; изолацията не е положена равно, задържа дъждовна вода, ултравиолетовата й защита е унищожена, в резултат на което пенополиуретановият слой е станал на прах и е отнесен от вятъра и дъждовните води, съдът намира, че се доказва наличие на гаранционни недостатъци. Счита, че в конкретния случай гаранционната отговорност на строителя включва задължението да гарантира очакваните топлоизолационни и хидроизолационни свойства на покритието на покрива на посоченото училище за период от пет години, като неизпълнението на задълженията му по чл.163, ал.2 ЗУТ- да извърши СМР в съответствие с изискванията на строителните правила и норми, по начин да бъде осигурено функциониране и ползване на завършения обект в икономически обоснован срок, обоснована отговорността му за плащане на обезщетение за вредите в размер на разходите за материали и труд, необходими за отстраняването им, които възлизат на сумата 206 990 лева. С оглед изложеното и като намира за преклудирани възраженията на ответника, че при оценката на вредите са остойностявани допълнителни и по- скъпи дейности, въззивният съд намира, че предявеният частичен иск е основателен за претендираната сума от 200 000 лева.

Апелативният състав разглежда и п редявените от ответното дружество обратни искове - първи евентуален иск против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, втори евентуален иск против „Дженерали Застраховане“ ЕАД и трети евентуален иск против „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, като в частта, с която е отхвърлен искът срещу „Дженерали Застраховане“ ЕАД решението не се обжалва.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, основаващ се на твърдение за сключен със застрахователя договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, по който застрахователят е поел задължение да покрие вредите, причинени от застрахования на други участници в строителството или трети лица, настъпили в резултат на неправомерни действия или бездействия, при или по повод изпълнение на професионалната му дейност като проектант и строител, въззивният съд намира, че между страните е бил сключен валиден договор за застраховка, но застрахователното покритие не включва процесния строеж. Решаващият съдебен състав приема, че е налице валиден договор за задължителна застраховка, с период на действие 19.09.2015г. – 18.09.2016г. и ретроактивен период пет години назад, обективиран в застрахователна полица №04100100001759 от 18.09.2015г. Счита, че е неоснователно възражението на застрахователя, че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като не е направено надлежно искане за плащане в срока на действие на договора, като споделя съдебната практика, съгласно която застрахователят отговаря и когато предявяването на искането за плащане е след изтичане едногодишния срок на действие на застрахователния договор, щом пропускът или грешката, довели до причиняване на вредата, са допуснати след началната дата на застраховката, респективно след разпоредената и/или вписана в полицата ретроактивна дата. Въззивният състав обаче отхвърля иска като неоснователен, като излага мотиви, че страните са постигнали съгласие да бъде застрахована професионалната отговорност на ответното дружество, като проектант и строител, за цялостно изпълнение на строителството, при или по повод изпълнение на задълженията му във връзка със строежи първа категория, а процесният строеж е пета категория. Подчертава, че не би могло да се приеме, че застрахователното покритие следва да се отнесе и към строежи от друга, различна от първа категория, тъй като се касае за обекти, несъвпадащи по характеристики, значимост, сложност и рискове при експлоатация.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на обратния иск против подизпълнителя „ Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, въззивният съд приема, на първо място, че е предявен иск на основание чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД, предвид твърденията на ответното дружество /ищец по обратния иск/, че за извършване на дейностите по топло и хидроизолация на СОУ „Х. Б.“, [населено място] е ангажирал подизпълнител - „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, както и искането му- бъде осъден подизпълнителя да му заплати сумата от 200 000 лева, представляваща стойност на некачествено извършени СМР /молба от 29.06.2020г./. На второ място, съдът намира, че страните са били валидно обвързани от договор за изпълнение от ответника по този иск на СМР, за които ищецът е бил ангажиран по договора за обществена поръчка, но не се установява възложителят при приемането на работата да е релевирал възражение относно недостатъци в изработеното. Счита, че за да запази възложителят правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД, той следва да отправи към изпълнителя уведомление, обективиращо изявление, че счита предаденото за несъответстващо на договореното или обикновеното предназначение, по аргумент от чл.261, ал.1 ЗЗД. Подобно възражение следва да е доведено до знанието на изпълнителя веднага след проявяването и възприемането от възложителя на недостатъците, т.е. в случая- веднага след 25.11.2015г., когато е съставен първият протокол за установени вреди по покривната изолация на училището или най-късно след 30.11.2015г., когато протоколът е връчен на управителя на „Термал Инженеринг” ООД. Въззивният съд стига до извод, че липсата на доведено до знанието на изпълнителя „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД своевременно отправено от „Термал Инженеринг” ООД възражение за лошо изпълнение на изработеното представлява признание, че в отношенията между тези страни работата е одобрена и не страда от недостатъци.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на насрещния иск, предявен от ответното дружество срещу ищеца за сума в общ размер от 68 685.31 лева- стойност на допълнително възложените му дейности /СМР/, чието приемане е обективирано в цитираните протоколи образец 19 от 06.11.2015г. за извършени от ответника СМР на обекти - ЦДГ „Д.“, [населено място], ЦДГ „Слънце“, [населено място], ЦДГ „Т.“, [населено място], ОУ„Х. Б.“, [населено място], СОУ „Х. Б.“, [населено място], ОУ „И. В.“, [населено място], подписани от представител на Община Камено, въззивният съд приема, че не се установява дейностите да са били необходими за правилното изпълнение на възложените СМР, респ. че са част от договарянето по обществената поръчка. Решаващият състав споделя съдебната практика, че при установяване в хода на изпълнение на договора, сключен по реда на ЗОП, на необходимост от извършване на допълнителни работи, с оглед качеството, срокове и др., не би се касаело за недопустимо изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение, но съобразява, че приемането на работата без възражения е станало на 03.08.2014г., като е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация, а допълнителните работи са приключили към 06.11.2015г., т.е. година и три месеца след предаване на работата. Подчертава, че снабдяването на строежа с удостоверение за въвеждане в експлоатация означава, че предвидените СМР са били годни да бъдат ползвани по предназначение, без нужда от допълнителни дейности по тях. Счита, че в експертните заключения не се съдържат констатации относно обстоятелства, породили нуждата от допълнително извършване на СМР от вида на актуваните, както и извод, че без извършването им, качественото изпълнение на възложеното би било невъзможно, а декларативното изявление на част от вещите лица, че дейностите са били необходими, е бланкетно и неубедително, неподкрепено от останалите установени по делото обстоятелства – признанието на поръчващия, че работата е приключена в цялост, снабдяването с разрешение за експлоатация и отдалечеността във времето на приемането на обекта на поръчката и извършването на твърдените за съпътстващи дейности.

Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Оплакванията на касатора за допуснати нарушения на процесуални правила и на материалния закон и несъгласието му с крайните изводи на въззивния съд като незаконосъобразни и необосновани не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на поставения от касатора първи материалноправен въпрос не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е съобразен с мотивите на въззивния съд. След преценка на договора за обществена поръчка, по силата на който [община] е възложила на „Термал Инженеринг“ ООД изпълнението на СМР по обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в Община Камено“, вкл. процесните СМР, както и документацията по обществената поръчка, към която препраща чл.1.2. по отношение на предмета, вкл. техническата спецификация, инвестиционния проект, обяснителната записка и количествената сметка към проекта, както и техническото предложение на ответното дружество, решаващият съдебен състав не счита, че има неясни и непълни договорни клаузи, а приема, че предметът на поръчката е определен по ясен и недвусмислен начин - извършването на дейности, описани в Приложение №1 към договора, включително ремонт на покрив на СОУ „Х. Б.“, [населено място] 2 338.60 кв.м. чрез полагане на двукомпонентна топло и хидроизолация с пенополиуретанова пяна с дебелина 5 см, включително и с полагане на UV защита, на покривите на всички блокове на учебното заведение. Съдът намира, че този факт не е бил спорен между страните при сключването на договора, тъй като самият ответник в подадената от него оферта е отразил, че има предписание за полагане на покрива на училището на определен материал, притежаващ както топлоизолационни, така и хидроизолационни свойства. Акцентира и върху обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът е поискал привличане на „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД като трето лице помагач и е предявил срещу него евентуален обратен иск с твърдението, че му е възложил като подизпълнител извършването на процесните СМР- топло и хидроизолация на СОУ „Х. Б.“, [населено място]. В този смисъл въпросът относно приложението на чл.20 ЗЗД не е обусловил изводите на въззивния съд и не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК.

Вторият процесуалноправен въпрос, свързан със задълженията на въззивния съд да се произнесе след анализ на относимите доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, като обсъди наведените в жалбата обстоятелства и направените от страните доводи и възражения, не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени освен в цитираната от касаторите съдебна практика, така и в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти след анализ на доказателствата, както и произнасяне по своевременно заявените възражения и доводи на страните.

В случая въззивният съд е възприел като безспорни част от фактите, установени от първоинстанционния съд, като е изложил мотиви по спорните обстоятелства, обсъдил е доказателствата, включително договора и документите по обществената поръчка, както и заключенията на СТЕ, като е посочил кои факти счита за установени и кои не. Формирани са изводи относно възраженията на ответника, поддържани и във въззивното производство, включително относно предмета на поръчката, негодността на проекта, основанията за ангажиране на гаранционната отговорност на строителя и размера на вредите, като доводите на касатора за невярност на възприетите факти, за недостатъчно задълбочено изследване на отношенията, за необоснованост на изводите, като противоречащи на доказателствата, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство.

Третият материалноправен въпрос е обсъден от решаващия съдебен състав и е обусловил решаващия му извод за основателност на иска за гаранционна отговорност на ответника в качеството му на строител, т.е. отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не са налице допълнителните предпоставки за допускане до касация на т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС, нито има основание да се приеме, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Видно от цитираното от самия касатор решение №241 от 09.03.2017г., т.д. №2799/2015г., І т.о., съставът на ВКС приема, че „независимо, че по отношение на сключените по реда на ЗОП /отм./ до 26.02.2012г. договори не е изрично предвидена възможност за изменение на вида на предвидените по проект СМР, такава възможност не може да бъде отречена в хипотезите, когато без изменение на одобрения проект възложената работа не би могла да бъде изпълнена в съответствие с действащите строителни правила и норми. В тази връзка следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗЗД, съгласно която изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата и да иска извършване на нужните промени в проекта, а ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Тази разпоредба урежда специфична хипотеза, при която още преди сключването на договора за изработка предварително изготвеният технически проект съдържа такива недостатъци, при които правилно изпълнение на възложените СМР би било невъзможно. Доколкото тази хипотеза не е изрично уредена в отменения ЗОП, то съществуващата норма на чл.260 от ЗЗД би следвало да намери приложение по силата на чл.45 от ЗОП /отм./ Субсидиарното прилагане на правилата на ЗЗД се извършва доколкото същите са съвместими с целите и принципите на специалния закон. Предвид ограничената свобода на договаряне на страните в сферата на обществените поръчки, по реда на чл.260 от ЗЗД са допустими само корекции на проекта, необходими за правилното му изпълнение, но не и такива корекции, които биха съставлявали промени на съществените параметри на обществената поръчка“. С решение №114 от 02.02.2021г. по т.д. №1200/2019г., ВКС ІІ т.о. съдебният състав приема, че „изменението на инвестиционния проект, за чието изпълнение е сключен договорът, също съставлява изменение на параметрите на поръчката и когато е извършено по инициатива на страните, без да е наложено от обективни пречки за изпълнението на проекта, следва да се разглежда като недопустимо заобикаляне на ЗОП. Допустими са само корекции на проекта, необходими за правилното му изпълнение, но не и такива корекции, които биха съставлявали промени на съществените параметри на обществената поръчка“. Въззивният съд е съобразил съдебната практика и не е постановил решението си в противоречие с дадените разрешения относно субсидиарното приложение на ЗЗД по отношение на договорите за обществена поръчка, вкл. когато става въпрос за договор за изработка- на разпоредбата на чл.260 ЗЗД. Съдът не е приел, че изпълнителят е бил длъжен да извърши СМР по начин и с материали, различни от предвидените в проекта, т.е. при недопустимо изменение в параметрите на поръчката, а е счел, че като професионалист, дължащ грижата на добрия търговец и участник в обществена поръчка на стойност над 1 113 612.65 лева /публични средства/, строителят е бил длъжен да уведоми възложителя, че материалът, който следва да бъде използван съгласно проекта, е абсолютно неподходящ за полагане на покрива на обекта с оглед изпълнението на възложената работа. Дали възложителят ще поиска изменение на проекта или след преценка, че се налага съществено изменение на параметрите на поръчката ще поиска прекратяването й, е въпрос, който не е бил предмет на обсъждане по делото.

Наличието на непротиворечива съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, както и липсата на аргументи за необходимостта от промяна в тълкуването на определени законови разпоредби, изключва допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Четвъртият материалноправен въпрос не е обсъждан в контекста на изложените от касатора доводи и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният състав не е преценявал наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на другите участници в строителството, вкл. проектанта, консултанта, строителния надзор и т.н., а с оглед предявения иск и търсената от ищеца защита е анализирал наличието на законовите предпоставки за ангажиране гаранционната отговорност на строителя. Не на последно място, въпросът е формулиран твърде общо и хипотетично, като отговорът е в зависимост от конкретната фактическа обстановка във всеки отделен случай.

Петият материалноправен въпрос не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изисква конкретна преценка на доказателствата, доводите и възраженията по делото, респ. на правилността на обжалвания съдебен акт. Касаторът не е обосновал и наличието на допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а е изложил оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността на изводите на въззивния съд относно вида и размера на вредите, респ. сумата, необходима за тяхното отстраняване. Несъгласието на касационния жалбоподател с фактическите констатации и правни изводи на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение в частта по главния иск.

Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение и в частта по насрещния иск.

Поставените във връзка с жалбата срещу решението по този иск правни въпроси /осми, девети и десети/ не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са съобразени с процесуалните действия и мотивите на въззивния съд, както и с решаващия му извод, че допълнително възложените дейности /СМР/, за които ответното дружество претендира плащане на договорно възнаграждение и чието приемане е обективирано в цитираните протоколи образец 19 от 06.11.2015г. за извършени от ответника СМР на обекти - ЦДГ „Д.“, [населено място], ЦДГ „Слънце“, [населено място], ЦДГ „Т.“, [населено място], ОУ„Х. Б.“, [населено място], СОУ „Х. Б.“, [населено място], ОУ „И. В.“, [населено място], не са били необходими за правилното изпълнение на възложените СМР, респ. не са част от предмета на обществената поръчка. Съдът не е отхвърлил насрещния иск с мотив, че не се дължи плащане на допълнителни и необходими СМР по количество, възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./, дори напротив- напълно е споделил трайната съдебна практика, че при установяване в хода на изпълнение на договора, сключен по реда на ЗОП, на необходимост от извършване на допълнителни работи, с оглед качество, срокове и др., не би се касаело за недопустимо изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение, които подлежат на заплащане от възложителя. За да отхвърли иска, решаващият състав с оглед доказателствата по делото е счел за недоказано, че процесните СМР, извършени повече от една година след окончателното приемане на работата от възложителя и издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, представляват работи, необходими за изпълнението на възложената работа.

За да достигне до извода за неоснователност на насрещния иск, въззивният съд е обсъдил относимите доказателства, включително заключението на допуснатата във въззивното производство СТЕ със задача, относима именно към естеството, характера, стойността на СМР- предмет на насрещната искова претенция. Съдът е изложил мотиви в коя част кредитира заключението и в коя не, като преценката му е направена с оглед останалите доказателства по делото. Несъгласието на касатора с фактическите констатации и правните изводи на решаващия съдебен състав не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в частта, с която е отхвърлен обратният иск предявен срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният материалноправен въпрос, уточнен от касационния състав- включва ли задължителната застраховка професионална отговорност на строител по чл.171 ЗУТ, сключена за строежи от категория, изискваща по-висока минимална застрахователна сума и отговорността за строежи от категория, изискваща по-ниска минимална застрахователна сума, е обсъден и е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на претенцията на „Термал Инженеринг“ ООД срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Касаторът обосновава значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Предвид допускането до касационно обжалване на въззивното решение по първия обратен иск, следва да бъде допуснато до касационен контрол и в частта относно евентуално предявения обратен иск срещу „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- за проверка за вероятна недопустимост.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4 000 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд