Определение № 160 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3100/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 100/29.06.2020 на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 456/2019, с което е потвърдено решение № 344/21.05.2019 по гр. д. № 1121/2018 на Дупнишкия районен съд, с което е уважен предявеният иск за връщане на заем по чл. 240 ЗЗД, със законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Е. Д. Й., представляван от адв. Л. С. от КАК, който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, за възможността да допусне нови доказателства след настъпила преклузия, за задължението на съда да обсъди всички допустими доказателства (свидетелски показания) относно правно релевантните факти, както и при обсъждане на доказателствата да се произнесе по заинтересоваността на разпитан свидетел, които (въпроси) са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата „Евробизнес инвестмънт“ ЕООД, София, представляван от адв. С. Х. – САК, я оспорва като счита, повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а по същество решението е правилно, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът твърди, че е сключил договор за заем, по силата на който е предоставил в заем на ответника сумата от 10.000 лева, по банков път, която последният не е върнал. Ответникът е оспорил иска, като твърди, че между страните не е сключен договор за заем за сумата 10.000 лева, нито е бил поканен да върне сумата. На 26.04.2013 г. – петък в [населено място] ищецът сключил с него договор за правна помощ и съдействие за закупуването на недвижим имот от публична продан по образувано изпълнително дело при ЧСИ Н. С. срещу адвокатски хонорар в размер на 10.000 лева, платим до 30.04.2013 г. Сочи, че „Пим инвест 2013“ не е било регистрирано в ТР и в изпълнение на договора ищцовото дружество е превело по сметка на ЧСИ сумата 35.585,10 лева, представляваща 10% депозит за участие в публичната продан и 10.000 лева, по банковата му сметка. След като видял, че в платежното нареждане е посочено, като основание за плащане „отпуснат заем” е получил обяснение, че това основание е вписано, тъй като сумата ще бъде осчетоводена, като предоставен заем на „Пим инвест 2013” ООД, също като внесения депозит за закупуване на недвижим имот. На 07.05.2013 г. заедно с лицето И. Ч. изготвили заявление по образец до ЧСИ – наддавателно предложение за участие в проданта, като ръкописният текст е изготвен от ответника, заявлението било поставено в запечатан плик, който бил надписан и внесен в деловодството на КРС. С постановлението за възлагане имотът бил възложен на „Пим инвест 2013” ООД. Ответникът прави възражение за прихващане със сумата 10.000 лева, дължим адвокатски хонорар по договор за правна помощ от 26.04.2013 г. Към отговора на исковата молба са приложени плик с удостоверяване от ЧСИ с вх. № 33/07.05.2013г. с ръкописен текст относно адресанта и съдържанието на плика, наддавателно предложение, обявление по изпълнителното дело и постановление за възлагане, преводно нареждане за депозит за участие в търга от 30.04.2013 г., сигнал от адв. Й. до РП-Кюстендил. В писмена молба с вх. №11938/26.09.2018 г. ответникът е признал, че е получил сумата 10 000 лева, но заявява, че тази сума не му е предоставена в заем нито е получена без правно основание. Обръща внимание на факта, че преводното нареждане не е договор а едностранен писмен документ. По делото е представено преводно нареждане в което е отразено нареждане за плащане от ищеца в полза на ответника на сумата 10 000 лева, с дата на изпълнение 30.04.2013 г. и с посочено основание за превода – отпуснат заем. От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е прието за установено, че сумата е преведена по банкова сметка с титуляр ответника, осчетоводена е по счетоводните книги на ищеца, които са водени редовно, като сумата не е включена от ответника в Годишната данъчна декларация за 2013 г. по ЗДДС, поради това, че ответникът не е регистриран по ЗДДС и не попълва този вид декларации. В годишната си данъчна декларация за 2013 г. ответникът е декларирал общ брутен доход в размер на 12.100 лева и облагаем доход в размер на 8.349,00 лева, с източник упражняване на адвокатска професия, не е подавал декларация за временно преустановяване на дейност, осигурявал се е на минимален осигурителен доход 420,00 лева. По сметка „Средства на клиенти на титуляра”, принадлежаща на ответника на 30.04.2013 г. е постъпила сума в размер на 10.000 лева, от ищеца с банков превод от сметка в „Уникредит Булбанк” и основание на превода – отпуснат заем. В други сметки на ответника в качеството на физическо лице няма данни за такова движение. Вещото лице е посочило, че информацията в платежното нареждане от 30.04.2013 г. и отразените в дневното извлечение от адвокатската сметка на ответника от същата дата съвпадат, в това число и в двата документа е отразено основание за превод (получаване на сумата 10 000 лева –„отпуснат заем”). По делото е приложен договор за правна помощ и съдействие от 26.04.2013, от кочан, на гърба на който липсва пълномощно, със серия Б № ..., в който са посочени като клиент ищеца и ответника адвокат Е. Й., с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в съдействие за придобиване на недвижим имот от ПП по и.д. №20117450400004 на ЧСИ в полза на „Пим инвест 2013” ООД при договорено възнаграждение 10.000 лева, платимо в срок до 30.04.2013 г. Договорът е оспорен от ищеца с твърдението, че подписът за клиент не принадлежи на управителя на ищцовото дружество – М. В.. В първите две заключения вещите лица са приели, че оспореният подпис вероятно е на В., а в последното, трите вещи лица са приели, че подписът не е положен от нея. При изслушването на трите вещи лица са заявили, че извод за вероятност е възможен само тогава когато авторът на подписа е починал, в безизвестност или при оскъден графичен материал, като е недопустим такъв при изобилие на сравнителен материал. Във връзка с подадена жалба до РП с постановление от 09.02.2018 г. е отказано образуването на наказателно производство срещу ответника Й.. По делото са разпитани трима свидетели. Като доказано е прието, че ответникът е получил от ищеца сумата в размер на 10.000 лева, видно от представеното платежно нареждане (още повече, че признание за този факт се съдържа в отговора на исковата молба). Прието е, че при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. С оглед показанията на свидетеля Ч. (партньор на ищеца и дългогодишен клиент на ответника, свързал ги с ищеца с оглед предоставяне в заем на сумата 10.000 лева, присъствал на разговори при които ответникът заявил, че може би ще върне сумата и по – рано, но останала уговорка за 1 година), въззивният съд е приел за доказано, че предаването на сумата е станало именно в изпълнение на договор за заем, с 1 годишен срок за връщането й. Взето е предвид и заключението на вещите лица, че договорът за правна помощ и защита, сочен от ответника, като основание за получаване на сумата не е подписан от управителя на ищцовото дружество, с което тезата му е останала недоказана. Предвид неистинността на документа не са кредитирани показанията на свидетелите, които са заявили че са видели договора, а размерът на договореното възнаграждение (многократно надхвърлящ установените минимални размери на адвокатски възнаграждения в Наредба № 1) също е поставил под съмнение валидността на договора. От показанията на свидетелката И. не се установяват факти от които да се направи извод за отсъствие на договор за заем между страните, нито от показанията на свидетеля Ч., който установява, че е възложил на ответника изготвянето на книжа за участие в публична продан при възнаграждение в размер на няколкостотин лева, то в тежест на ответника е било да установи наличието на договор срещу възнаграждение в размер на 10.000 лева, каквито доказателства по делото не са представени. Предвид изложеното при липса на доказателства за връщане на сумата, съдът е уважил главният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за основателен, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика, че неизясняването на делото от фактическа и правна страна, неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и недаването на указания, както и непълнотите и грешките в тях имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Погрешната правна квалификация е нарушение на материалния закон, а всички останали пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията са съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не прави доклад по делото. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят (за това той следи служебно), какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци на извършените процесуални действия е поискано да бъдат отстранени, съответно - кои процесуални действия следва да бъдат извършени във въззивното производство. Въззивният съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и допустимостта на обжалваното решение, но не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Той не може да приеме за установено нещо различно по фактите нито да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. С въззивната жалба може да бъдат представени и да бъде поискано събирането на доказателства за правно релевантни факти и обстоятелства: 1) които не са включени в доклада по чл. 145, ал. 1, т. 1 ГПК, без значение кой ги твърди и кого ползват, 2) за които в доклада не са дадени указания по чл. 145, ал. 1, т. 5 ГПК в чия тежест е да бъдат доказани, указанията са погрешни или са дадени и на двете страни, без значение дали съдът е включил фактите в списъка на правнорелевантните факти по т. 1, или е пропуснал да ги включи и 3) за които не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че страната не сочи нито представа доказателства за тях. Тези нови доказателства са допустими, доколкото имат значение за установяване на правно релевантни факти по делото според преценката на въззивния съд. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Съдът обсъжда също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото (вж. решение № 802/23.02.2011 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1783/2009). Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно (вж. решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о.). Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма. При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,