Определение № 609 от 01.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2931/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. П. И. от [населено място] срещу решение № 557 от 25.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 4286/2013 г. на САС в частта, с която е отхвърлен искът й за неимуществени вреди за разликата над сумата от 44 000лв. до 100 000 лв. Поддържа се, че частичното уважаване на предявения иск за неимуществени вреди е в нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приетото от САС съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, след като е пътувала с МПС, управлявано от лице употребило алкохол. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в претендирания размер като се присъдят допълнително 56 000лв. С определение № 160/22.05.2015 г. по т.д. № 2931/2014 г. по описа на І т.о. на ВКС делото е било спряно до постановяване на ТР по т.д. № 1/2014 г. от ОСГТК на ВКС. След приемане на ТР №1/2014 г. производството по делото е възобновено. Препис от касационна жалба и приложенията са връчени на ответната страна –„Гаранционен фонд”, която в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Третите лица помагачи не заявяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото е образувано пред СГС по предявен на основание чл.288, ал.1, т.2, б „а” от КЗ /отм./ иск на Й. И. срещу „Гаранционен фонд” - С. за присъждане на сумата от 100 000 лв., като обезщетение за причинени вследствие на ПТП, реализирано на 11.08.2010 г. в [населено място], неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане. СГС е уважил искът за сумата от 65 000 лв., а за разликата до 100 000 лв. го е отхвърлил като неоснователен. За да отхвърли предявения от Й. И. иск за разликата над сумата от 44 000 лв., Софийският апелативен съд е приел, че в разглеждания случай ПТП е настъпило само по вина на водача на мотоциклета Е. Г., с който е пътувала ищцата. Мотоциклетистът не е имал застраховка „Гражданска отговорност”, поради което искът за неимуществени вреди е предявен и уважен срещу „Гаранционния фонд”. Приел е също, че ищцата се е съгласила /поела е риск/ да пътува на мотоциклета, управляван от водач в пияно състояние и да бъде евентуално увреден, с което си поведение е допринесла за настъпване на вредите в съотношение: 1/3 за ищеца и 2/3 за водача на мотоциклета. Според апелативната инстанция справедливо обезщетение за търпените болки и страдания от ищцата е сумата от 66 000 лв. и с оглед на приетото съпричиняване от 1/3 е намалил размерът на обезщетението на 44 000лв. Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е изложил оплаквания за неправилност на решението, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон – чл.52 и чл.51, ал. 2 ЗЗД и необоснованост, поради неправилно възприемане на установената по делото фактическа обстановка досежно причинените на ищцата травми и увреждания. Позовава се на нарушение на ППВС №7/63 г. досежно приетия от съда принос на ищцата, като поддържа, че в противоречие с решение №525/10.06.2011г. по т.дело № 286/2010г. на ВКС, ТК. Счита, че не е установена конкретна връзка между поведението на пострадалата и алкохолното опиянение на употребилия алкохол водач, поради което не е налице причинна връзка между нейното поведение и вредоносния резултат. Несъгласието на касатора с изводите на съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, на редуциране на размера на определеното обезщетение, не съставлява изпълнение на задължението на жалбоподателя да формулира конкретен правен въпрос в изпълнение на разясненията дадени в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Оплакванията за нарушение на материалния закон, респ. на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението по чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с указанията на т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС от жалбоподателката е формулирал следният правен въпрос, при критерия „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”: „Следва ли да се приеме принос на пострадал пътник само поради обстоятелството, че се е качил при водач, употребил алкохол, без да е налице конкретно действие или бездействие от страна на пострадалия, с което същия да е нарушил определена правна разпоредба от действащото законодателство, с която да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?”. Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така формулирания въпрос по следните съображения: Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В мотивната част на решението е обяснено, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Пострадалият допринася за настъпване на събитието като с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вината. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице значение за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Обжалваното решение, с което САС е приел съпричиняване на вредата от ищцата, не е в противоречие на ТР, което има задължително приложение за съдилищата, вкл. за ВКС. В случая въззивният съд е взел предвид установените за конкретния случай обстоятелства, от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Знанието на ищцата е установено с допустими по ГПК доказателства – отговорила е на поставени от ответника въпроси по чл.176 ГПК, като е заявила пред съда, че е знаела, че Г. е употребил алкохол преди произшествието. Като е съобразил, че ищцата е пътувала с мотоциклета, след като е знаела, че водачът му е употребил алкохол, / констатациите на химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на делинквента не са оборени/ ищцата сама се е поставила в риск и САС не е постановил решение в противоречие със ТР. Преодоляването на противоречивата съдебна практика по поставения от касатора въпрос с приемането на ТР от ОСТК е основание да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване по допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение