Определение № 5344 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 895/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. О. П., чрез адв. Б. Т., срещу решение № 980 от 19.11.2024 г. на Окръжен съд– Бургас по в. гр. д. № 1295/2024 г., с което е потвърдено решение № 1449/16.07.2024 г. по гр.дело № 141/2024 г. на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.76, ал.1, предложение първо от ЗС на Д. О. П. за осъждане на В. К. Д. и Д. Х. Д. да му предадат отнетото му по насилствен начин на 24.07.2023 г. владение върху следните недвижими имоти: 1000 кв.м., представляващи реална част от ПИ с идентификатор * по КККР на [населено място], целият с площ от 2728 кв.м., която реална част е разположена в северната част на ПИ; 1/2 ид.част от едноетажна сграда с идентификатор * по КККР на [населено място] и паркинг от 350 кв.м., изграден върху реалната част от 1000 кв.м., описана по- горе.

Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните правни въпроси:

1. Как следва да процедира съдът при едновременно предявяване на иск по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС, без изрично да е указано, че същите се предявяват в условията на евентуалност? В този случай длъжен ли е съдът да разгледа и двата иска като евентуални поради тяхната алтернативност или има право да приеме, че е сезиран само с един иск и да разгледа само него? Сочи се противоречие с определение № 962 от 27.10.2009 г. по гр. д. № 754/2009г., второ г. о. на ВКС и определение № 409 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 660/2018г., второ г. о. на ВКС.

2. Когато някой от свидетелите попада в кръга на лицата по чл.172 от ГПК, длъжен ли е съдът да извърши преценка на тяхната обективност, като изложи в решението си мотиви, защо счита, че тяхната заинтересованост не е повлияла на достоверността на показанията им ? Поддържа се противоречие с решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. на ВКС, четвърто г. о.; решение № 60173 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 1431 / 2021 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 182 от 15.07.2019 г. по гр. д. № 3322 / 2017 г. на ВКС, четвърто г.о. и решение № 79 от 12.07.2017г. по гр.д. № 3244/201бг. на ВКС, четвърто г.о.

3. За да е основателен искът по чл. 76 от ЗС, необходимо ли е владението да е продължило 6 месеца преди неговото отнемане? Сочи се противоречие с определение № 206 от 19.05.2011 г. по ч. гр. д. № 538/2010 г. на ВКС; решение № 4 от 6.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. на ВКС, първо г.о. и решение № 179 от 19.04.2011 г. по гр.д. № 1100/2010 г. на ВКС.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба, от В. К. Д. и Д. Х. Д., чрез адв. К. С., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран само с иск по чл. 76 ЗС. Посочил е, че с исковата молба са предявени два иска - иск по чл.75 от ЗС и иск по чл.76 ЗС. Исковата молба е оставена без движение два пъти, като ищецът е изправил констатираните нередовности. В първоначалната искова молба, в молбите за отстраняване на нередовностите й, както и в първото съдебно заседание по делото, ищецът не е посочил, че двата иска са предявени при условията на евентуалност. Не е възразил и срещу доклада на съда, в който е прието, че са предявени искове по чл.75 и чл.76 ЗС. За правилен е счетен изводът на районния съд, че предвид изложените от ищеца фактически твърдения се налага извод, че искът е с правно основание чл.76 от ЗС. По тези мотиви въззивният съд е заключил, че неоснователно се иска обезсилване на първоинстанционното решение и изпращане на делото на районния съд за произнасяне по предявения главен иск по чл.75 от ЗС.

От фактическа страна по делото е прието за установено, че на 03.02.2009г. между „Зърнобаза - Шабла“ АД, представлявано от изп. директор Н. К. и ищеца Д. П. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на дворно място от 1255 кв.м., находящо се на 1300 м. югозападно от кв. М. р., [населено място], извън регулация, парцели I и II по парцеларния план на Свинекомплекса ведно с находящите се върху цитираните парцели сгради - колбасарски цех, сушилня, битова сграда, метален навес и паркинг, собственост на „Големите български мелници“ АД. Съгласно чл.2 от предварителния договор владението на имота се предава на купувача в деня на сключване на договора, който има силата на протокол за предаване на владение.

С договор за наем от 05.01.2012 г. Д. П. е предоставил на Д. Ч. под наем част от собствения му недвижим имот: 50% от дворно място от 720 кв.м., находящо се на 1300 м. югозападно от кв. М. р., [населено място] в площадката на Свинекомплекс - кв. М. р., [населено място], извън регулация, парцел I от парцеларния план на свинекомплекса, ведно с 1 /4 ид. част от изградения в имота цех за колбаси.

Съдът е посочил, че ответниците В. Д. и Д. Д. твърдят, че са придобили собствеността на ПИ с идент. *, в който са изградени две сгради с идент. * и с идент. *** по силата на договор за покупко- продажба, сключен със ЗК „Булмит“ /нотариален акт № 117, н.д. дело № 287/2019 г./.

С решение №664/22.03.2019 г. по гр.дело №7327/2018 г. на БРС, Д. Ч. е осъден да заплати на ЗК „Булмит“ обезщетение за ползваните в периода 10.02.2018 г. - 10.10.2018 г. имоти с идентификатор * и с идентификатор * без основание.

С решение №790/15.06.2022 г. по адм.дело № 587/2022 г. на Административен съд - Бургас е отменена заповед № 454 от 17.02.2022 г. на Община Бургас в частта, с която на Д. П. е разпоредено да премахне незаконен строеж - навес, захванат към южната фасадна стена на едноетажна сграда, стъпил върху бетонна основа в северната част на имот с идентификатор ***. В решението е прието, че заповедта е влязла в сила по отношение на В. и Д. Д..

Съдът е посочил, че от показанията на свидетеля П. Л., се установява, че нееднократно е посещавал имота и е виждал само Д. Ч.. За първи път е посетил имота през 2012 г. и тогава е имало колбасарски цех, една площадка с три гаража и навес. В края на месец февруари и началото на месец март 2023 г. отново посетил имота и описаните постройки са съществували. Дворът е бил пълен със стари коли, разпръснати авточасти и много автомобилни гуми, които били на Ч..

Въззивният съд е посочил, че като свидетел е разпитан Д. Ч., който сочи, че ползва масивна едноетажна сграда с площ от 700 кв.м. и е ползвал имота от началото на 2023 г. до 21.07.2023 г., когато е бил съборен навесът. Той застанал пред кофата на багера в опит да спре събарянето. Под навеса имало два автомобила, няколко мотоциклета и авточасти, които са били негови. В двора имало и метални гаражи, които свидетелят е премахнал. Гаражите първоначално са били три, но Д. Д. е нарязал единия от тях, а другите два гаража са премахнати от свидетеля.

Въз основа показанията на свидетеля Р. И. е прието за установено, че свидетелят е бил упълномощен от ответниците да управлява имота. От закупуването на имота той е ходил там ежедневно и никой друг освен него не е влизал във владение на металната сграда и тухлената постройка. Епизодично е виждал в имота Ч., но само около третата сграда /колбасарския цех и навеса към нея/. През 2023 г. имотът е изцяло ограден, а от края на 2023 г. е монтирано видеонаблюдение. Свидетелят твърди, че е участвал в почистването и облагородяването на имота, като са премахнати боклуци и саморасли дървета.

Съдът е посочил, че като свидетел е разпитан и Г. В., който твърди, че лично е предал на ответниците ключовете за сградите, което е станало в средата на 2019 г. През 2023 г. към южната стена на колбасарския цех е имало изграден навес, който лично е премахнат от свидетеля въз основа на заповед на общината. При премахването му е паднала и част от южната стена на постройката. Премахването е изпълнено на два пъти, защото първоначално използваният багер не е бил достатъчно мощен. Когато свидетелят и багеристът отишли да събарят навеса, Ч. извикал полиция, но не се е опитал да спре работата. След това дошли майка му и баща му, които легнали пред машината.

При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 76 ЗС.

Изложени са мотиви, че предварителният договор от 03.02.2009 г. установява началото на фактическа власт на ищеца върху имота. Според въззивния съд оспорването на договора за наем от 05.01.2012 г. не означава, с оглед фактическата обстановка по делото, че Д. Ч. не е бил в имота. Прието е също, че представените извадки от прокурорските преписки сочат, че действително на 25.06.2020 г.,01.09.2022 г. и 24.07.2023 г. ищецът, чрез наемателя Ч., е упражнявал владение/ държане/ върху предоставените му части от имотите. С оглед направеното насрещно доказване от ответниците не може да се приеме, че разпоредбата на чл. 83 от ЗС следва да се приложи за промеждутъка между посочените дати, тъй като от свидетелските показания се установява, че след покупката на имота през 2019 г. е започнала дейност, свързана с трасиране на имота, изкореняване на храсти и дървета, поставяне на камери за видео наблюдение, ограждане.

За неправилен е счетен изводът на районния съд, че липсва отнемане на вещта чрез насилие. Въззивният съд е изложил мотиви, че събарянето на навеса на 24.07.2023 г. е в изпълнение на заповед на община Бургас, но начинът, по който е осъществено - без присъствието на представител на общината, с физическа сила или заплаха срещу Д. Ч., довела до намеса на неговите родители, които са легнали пред багера, сочи на насилствено отнемане на владението/ събаряне на навеса/.

Прието е, че искът по чл. 76 ЗС е неоснователен, защото не е установено, че ищецът е упражнявал владение върху процесните имоти, продължило непрекъснато повече от шест месеца.

При тези мотиви на въззивния съд е налице основанието на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване – поради очевидна неправилност на направеният извод, че липсата на доказателства за упражняване на владение върху имота, продължило непрекъснато повече от шест месеца, е основание за отхвърляне на предявения иск по чл. 76 ЗС.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,