Определение № 2081 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 31/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 328 от 8.10.2024г. по в.гр.д. № 446/2024г. на Окръжен съд София, с което е потвърдено решение № 30 от 21.03.2024г. по т.д.№ 27/2024г. на Районен съд Етрополе като са отхвърлени предявените от него искове срещу „Елаците Мед“ АД [населено място] с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 117 от 20.11.2023г. на изпълнителния директор на дружеството, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник смяна“в цех „Взривна фабрика“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа за период от шест месеца, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е приел за установени следните факти: Ищецът е бил назначен в ответното дружество с трудов договор № 147 на 21.09.1994г.на длъжността „огняр“ в цех „Взривна фабрика“. На 9.08.2018г. страните са сключили допълнително споразумение, на основание чл.66, ал.2 КТ, за подпомагане на работника относно допълнително професионално обучение с цел подобряване на неговите умения и възможности за израстване в кариерата, срещу което работникът се е задължил да остане на работа при работодателя за срок не по-малък от пет години след завършване на обучението си. Сключени са и последващи договори с цел повишаване на квалификацията на работника. Със заповед № 003-00855 от 30.06.2023г.на ищеца е било наредено, поради производствена необходимост, да работи като „началник смяна“в цех „Взривна фабрика“, считано от 3.07.2023г. до 16.08.2023г., като преди това му е било проведено обучение и инструктаж по трудова безопасност и му е била връчена длъжностна характеристика за посочената длъжност. На 16.08.2023г.между страните било сключено допълнително споразумение № 145, на основание чл.119 КТ, по силата на което от посочената дата на ищеца отново е било възложено, при производствена необходимост, да изпълнява длъжността „началник смяна“ в цех „Взривна фабрика“. На 1.09.2023г.ищецът е преназначен от длъжността „огняр“ на длъжността „началник смяна“в цех „Взривна фабрика“, на основание чл.119 КТ, вр. чл.70 КТ, по силата на сключено допълнително споразумение № 162, при условията на шест месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, с допълнителното условие, че при необходимост ще изпълнява и длъжността „огняр“. Отново му е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „началник смяна“. Със заповед № 117 от 20.11.2023г.на изпълнителният директор на дружеството е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл.71, ал.1 КТ. Разпитани в съдебно заседание свидетелите В. /началник цех „Взривна фабрика“/ и М. /началник рудник „Елаците Мед“АД/ установяват, че ищецът е имал трудности при справяне с възложената му работа на „Началник цех“, която длъжност е изключително отговорна. При тези факти, въззивният съд е приел за неоснователни предявените искове от ищеца, посочвайки че с оглед основанието за прекратяване на трудовия договор, преценката на работодателя, че работникът не се справя с възложената му работа не подлежи на съдебен контрол. Преценил е като недоказани направените възражения за злоупотреба с право от страна на работодателя и за недействителност на клаузата за срок за изпитване. Посочил е, че възложената - след сключване на последното допълнително споразумение – работа на ищеца е различна от изпълняваната от него до този момент. Като ирелевантно е преценено обстоятелството, че инцидентно, с нарочни заповеди, на ищеца вече е било възлагано изпълнението на същата длъжност, защото това е ставало при „производствена необходимост“ и е било за срок, който не е позволявал преценка на качествата и годността на работника да изпълнява работата. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставяйки следните въпроси, които счита че са разрешени от въззивният съд в противоречие с цитирана от него практика, а именно: 1. Недействителна ли е клаузата „срок за изпитване“по трудов договор, когато работодателят е знаел годността на работника или служителя и в този случай има ли злоупотреба с право при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71 КТ?, 2. Счита ли се за проверена годността на работника или служителя да заема длъжността, на която е бил назначен с уговорка за изпитване, ако същият преди това е заемал същата длъжност на други основания, включително при производствена необходимост, като възложена допълнителна функция към осъществяваната основна?, 3. Договорена ли е клаузата „срок за изпитване“ по трудов договор в заобикаляне на закона /за постигане на непозволен краен резултат с поредица насочени към него формално законни действия, при превратно упражняване на права/, ако не се установи типичната му цел – да се провери годността на работника за изпълняваната работа?, 4. Длъжен ли е въззивният съд да изследва наведените в исковата молба доводи и възражения на работника или служителя относно недобросъвестно поведение на работодателя при договаряне на клаузата за изпитване към съществуващ вече договор, но с промяна на трудовата функция, когато има данни за подвеждащо от страна на работодателя поведение, респ.когато работникът или служителя твърди, че е бил подведен да подпише клаузата или пък същата е била включена в съдържанието му без неговото изрично и предварително информирано съгласие, без да му бъдат разяснени по разбираем начин последиците от включването й? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 4973/2013г.на ІV г.о., гр.д.№ 6968/2014г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 4048/2017г.на ІІІ г.о. От изложението следва и въпрос с № 5, поставен с оглед специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаещ необходимостта от изследване на всички релевантни обстоятелства, довели до сключване на нов трудов договор с правно основание чл.70 КТ при наличие на вече подписан трудов договор за друга длъжност. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Елаците Мед“ АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. чрез процесуалния представител юрисконсулт К., в който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Развиват се подробни съображения по съществото на спора, който се счита че е разрешен правилно от въззивиня съд. Твърди, че възражението на касатора във връзка с недействителност на допълнително споразумение № 162 е преклудирано като заявено едва във въззивната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по поставеният въпрос с № 2, който е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, от значение е за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с посочената от касатора практика - решение по гр.д.№ 6968/2014г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 4048/2017г.на ІІІ г.о., съгласно които трудов договор със срок за изпитване може да бъде сключен само когато работодателят иска да провери годността на работника да изпълнява определена дейност или да провери дали тя е подходяща за него. Подобен договор, не може да се сключва когато работодателят вече е възлагал изпълнението на същата дейност на работника или служителя и по този начин е имал възможност да провери годността му да я изпълни. Следва да се прецени релевантността на посочената съдебна практика, с оглед конкретно установените по делото факти, съгласно които ищецът е бил преназначен от длъжността „огняр“ на длъжността „началник смяна“в цех „Взривна фабрика“, на основание чл.119 КТ, вр. чл.70, ал.1 КТ на 1.09.2023г., след като считано от 3.07.2023г. /т.е. два месеца преди това/ - въз основа на два други акта – заповед № 003-00855 от 30.06.2023г. и допълнително споразумение № 145 от 16.08.2023г./, макар и при производствена необходимост, работодателят вече двукратно му е възлагал изпълнението на същата длъжност - „началник смяна“ в цех „Взривна фабрика“. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение