Определение № 101 от 27.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1874/2017 г.

Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 290 от 07.12.2017 г. в частта относно разноските, като в полза на банката бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 500 лв. Ответникът по молбата – В. Я. Л. – заявява становище за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 14.02.2018 г. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. С оглед изхода на настоящото дело – оставяне на касационната жалба без разглеждане, искането на ответника по касационната жалба [фирма] за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК. Неоснователна, обаче, е претенцията за присъждане на сумата 500 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, размерът на възнаграждението, което се присъжда в полза на юридически лица и еднолични търговци, когато са били защитавани от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съобразявайки посочената норма, с оглед материалния интерес по настоящото дело и липсата на фактическа и правна сложност на същото (касационното обжалване е счетено за недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК), на ответника по касация следва да се присъди възнаграждение в размер на сумата 100 лв. В останалата част искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК