Определение № 2749 от 23.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2203/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ти Си Чойс“ ЕООД срещу Определение № 2119 от 26.07.2024г. по ч.т.д. № 932/2024г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на частния жалбоподател срещу Определение № 1053 от 25.10.2023г. по в.ч.гр.д. № 896/2020г. на Окръжен съд - Благоевград. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, изразяващи се в несъобразяване, че с атакуваното определение, с което е потвърдено постановеното от районния съд прекратяване на производството по делото, няма произнасяне по исковата претенция, поради което е налице хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба от ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, в настоящия състав, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане частната касационна жалба на „Ти Си Чойс“ ЕООД срещу Определение № 1053 от 25.10.2023г. по в.ч.гр.д. № 896/ 2020г. на Благоевградски окръжен съд, първият тричленен състав на ВКС, позовавайки се на разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, е приел, че обжалваното определение на въззивния съд не подлежи на касационен контрол. Изложено е, че в настоящия случай са предявени обективно съединени искове за връщане на платена сума от 18 000 лв. по договор от 11.03.2019г. за консултантски услуги, сключен между ищеца „Ти Си Чойс“ ЕООД и ответника „НК Консултинг 2017“ ЕООД, за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди във връзка с неизпълнение на задълженията на ответника по същия договор, и за заплащане на 2 000 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 18 000 лв. за периода 13.03.2019г. – 7.03.2022г. По съображения, че претендираните вземания произтичат от неизпълнение на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.3 вр. ал.1 ТЗ - договорът е сключен между търговски дружества във връзка с упражняваното от тях занятие, е прието, че делото е търговско / чл.365, ал.1,т.1 ГПК/. След констатацията, че цената на обективно съдединените главни и акцесорен искове, определена съобразно чл.69, ал.1,т.1 ГПК, е под установения в нормата на чл.280, ал.3,т.1 ГПК минимален праг на достъп до касация за търговски дела, по аргумент от чл.274, ал.4 ГПК е приета процесуална недопустимост на подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което е потвърден актът на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба поради неотстраняване на указани нередовности. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Решаващи за приетата недопустимост на частната касационна жалба са мотивите на първия тричленен състав на ВКС досежно търговския характер на делото и цената на претенциите, която е под установения в нормата на чл.280, ал.3,т.1 ГПК минимален праг на достъп до касация за търговски дела, с които е обоснован изводът за приложимост на разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, съгласно която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частният жалбоподател не е изложил съображения срещу тези изводи на съда, но доколкото в случая производството се развива по правилата на въззивното обжалване, настоящият състав не е ограничен с оплакванията в частната жалба /ТР № 6/2019г. на ОСГТК, ВКС/, поради което намира следното: Изцяло следва да бъде споделен изводът на първия състав на ВКС, че делото е търговско, в хипотезата на чл. 365, ал.1,т.1 ГПК – претендират се вземания във връзка с изпълнение на сключен между страните по спора договор за консултантски услуги, който безспорно представлява търговска сделка, тъй като е сключен между търговски дружества във връзка с упражняваното от тях занятие /чл. 286, ал.3 вр. ал.1 ТЗ/. При цена на предявените искове в размер на 18 000 лв., съответно - на 2 000 лв., правилна е констатацията в обжалваното определение, че същата е под установения в нормата на чл.280, ал.3,т.1 ГПК минимален праг на достъп до касация за търговски дела, който е до 20 000 лв. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, какъвто е настоящият случай. Правилото е императивно и е приложимо за посочените в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК въззивни определения, т.е. вкл. и спрямо потвърдените от въззивния съд прекратителни определения на първоинстанционния съд, поради което заявените в обратния смисъл доводи в частната жалба са неоснователни. Следователно, подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение правилно е оставена без разглеждане и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия,