Определение № 5001 от 04.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4312/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 112 от 27.06.2023 год., постановено по в. гр. дело №191/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 2-ри граждански състав, в частта му, в която е потвърдено решение № 428 от 30.11.2022 год., постановено по гр. дело № 184/2022 год. по описа на ОС – Пазарджик, с което Прокуратурата на Република България е осъдена за заплати на Г. Н. Ц. по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато на ищеца обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 282, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 316 НК вр. с чл. 309, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с присъда от 04.11.2020 год. по НОХД № 315/2017 год. по описа на РС – Пазарджик, потвърдено с решение от 14.04.2021 год. по ВНОХД № 42/2021 год. по описа на ОС – Пазарджик. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е присъдил обезщетението за неимуществени вреди в завишен размер, в противоречие с принципа на справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и без да обсъди всички установени по делото обстоятелства и в частност съдебното минало на ищеца /включващо две преходни осъждания, едното от които за престъпна проява в качеството му на длъжностно лице/. Освен това въззивната инстанция не се била произнесла по всички доводи и възражения на ответника, съдържащи се в подадената от него въззивна жалба. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния материалноправен въпрос, уточнен, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК: Кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 год., решение № 140 от 14.12.2017 год. на ВКС по гр. дело № 919/2017 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, решение № 60 от 14.05.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2324/2018 год., ІV г. о., ГК, решение № 143 от 29.03.2021 год. на ВКС по гр. дело № 3662/2019 год., ІV г. о., ГК, решение № 5 от 13.03.2013 год. на ВКС по гр. дело № 638/2012 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 60190 от 12.10.2021 год. на ВКС по гр. дело № 547/2021 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 321 от 26.11.2014 год. на ВКС по гр. дело № 2516/2014 год., ІV г. о., ГК и решение № 832 от 10.12.2010 год. на ВКС по гр. дело № 593/2010 год., ІV г. о., ГК. Ответникът по касационната жалба Г. Н. Ц. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно в обжалваната част. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните доказателства по делото, а и безспорно между страните, че срещу ищеца било водено ДП № 92/2015 год. по описа на ОД на МВР – Пазарджик за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 282, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 316 НК вр. с чл. 309, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК, по което бил внесен обвинителен акт и ищецът бил оправдан с присъда от 04.11.2020 год., постановена по НОХД № 315/2017 год. по описа на РС – Пазарджик, потвърдена с неподлежащо на обжалване решение от 14.04.2021 год., постановено по ВНОХД № 42/2021 год. по описа на ОС – Пазарджик; наказателното производство започнало на 01.03.2015 год. и продължило до 14.04.2021 год., т.е. около 6 години и 1 месец; първоначално на ищеца била определена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 500 лв“, като с определение на съда от 15.10.2018 год. мярката за неотклонение била изменена от „парична гаранция в размер на 500 лв.“ на „подписка“, като е извел от правна страна, позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 год., ОСГК, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на спорния между страните въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е съобразил изложените в исковата молба твърдения, че процесното наказателно производство е причинило на ищеца стрес, психически травми и тормоз, увреждане на доброто име и авторитета в семейството му и в обществото и е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Р. Г. /личен лекар на ищеца от 2000 год./ и В. В. Н., въззивният съд е намерил, че справедливият паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000 лв., тъй като повдигнатото на ищеца обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, което е и във връзка с длъжностното му качество – кмет на [населено място], общ. С.; общата продължителност на наказателното производство е около 6 години и 1 месец; на ищеца са били наложени мерки за неотклонение с нисък интензитет; съдебната фаза на наказателното производство се е развила на две инстанции, като са проведени общо 26 съдебни заседания; ищецът е търпял лични и професионални притеснения и социалната изолация и обвинението е станало обществено достояние. По отношение на твърдяното наличие на здравословни проблеми въззивният съд е счел, че ищецът не е провел главно доказване, че същите са настъпили в причинна връзка с процесното наказателно производство. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, в която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера от 20 000 лв. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общата и допълнителната/. Поставеният от касатора въпрос е обуславящ за изхода от спора и е необходима проверка за разрешаването му от въззивния съд в съответствие със практиката на ВКС, в т.ч. задължителната такава, по приложението на по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД /цитирана от касатора/, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи и проявени обстоятелства, като: тежестта на незаконното обвинение; продължителността на наказателното производство; срокът на изтърпяване и вида на мярката за неотклонение, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като: има ли влошаване на здравословното състояние на ищеца, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало, наличието на други висящи наказателни производства срещу ищеца през времетраенето на незаконния наказателен процес, от който се претендират вредите, обществено-икономическата ситуация в страната и други подобни. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд