Определение № 529 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4170/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 1431/02.08.12г., постановено по гр.д.№ 4147/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 135/29.09.11г. по т.д.№ 125/10г. на Софийския окръжен съд за отхвърляне на частичния иск на касатора против [община] за заплащане на сумата от 50000 лв., представляваща възнаграждение по договор за обществен превоз на пътници от 15.09.08г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 15.09.08г. между страните е сключен договор за обществен превоз на пътници по общинска транспортна схема, като касаторът е следвало да представи в общината сметки за издадените от него абонаментни карти за пътуване на учащи, пенсионери, ветерани и военноинвалиди, а възложителят да компенсира сумите в рамките на разполагаемите средства, предоставени от бюджета. По делото не е било доказано представянето в общината на опис – сметките, вида и броя на осъществените превози, поради което претенцията за заплащане на възнаграждение е отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на „преценката на доказателствата, приобщени по делото” и „неправилното възприемане на събраните доказателства и погрешното им тълкуване”. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията на касатора по исковата молба. Поставените въпроси представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК с оглед на законодателно уредените функции на ВКС като инстанция за правилното приложение на закона, а не фактите по делото. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд