Определение № 60357 от 16.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1859/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАД „Алианц България““ АД, [населено място], представлявано от юрк.М. А., срещу решение № 22 от 10.03.2020г. по в.т.д. № 12/2020г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 396 от 21.10.2019г. по т.д. № 552/2018г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав в обжалваната част, с която касаторът е осъден да заплати на А. Х. Б. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучката му К. К. К., вследствие ПТП от 11.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на непозволеното увреждане – 11.09.2014г. до нейното окончателно изплащане.

Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивният съд не е приложил правилно принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, тъй като съдът не е анализирал, а само формално е посочил релевантните факти и обстоятелства, включително не е съобразил нивата на застрахователните лимити. Поддържа, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като без да обсъди фактическите твърдения и представените доказателства, е формирал извод за наличие на изключението, даващо право на трети лица да получат обезщетение за неимуществени вреди. В т.I и т.III от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

В т. I от изложението: Материалноправен въпрос относно приложението на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, за който касаторът твърди, че е решен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г., решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 169 от 25.10.2011г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.

В т. III от изложението: Материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. По същество, с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС разширява ли се кръгът на лицата, имащи право на обезщетение от смърт на лице при ПТП, или се признава правото на лица, извън посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., да получат обезщетение, „когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“, т.е. когато „най – близките на починалия“ са други лица, извън съпруг, деца, родители?

2. Съществува ли конкуренция между лицата, посочени в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., имащи право да претендират обезщетение по изключение, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?

3. Какви са критериите, за да бъде определена изключителната емоционална връзка между починалия и претендиращия, който основава материалната си легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на свой близък, на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като трайна и дълбока?

4. До каква степен и в какви насоки е необходимо решаващият съд да изследва характера и продължителността на връзката приживе между починалия и претендиращия, който основава материалната си легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на свой близък, на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?

5. Какви са критериите за определяне на претърпените болки и страдания от претендиращия, който основава материалната си легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на свой близък, на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като значително надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка?

6. Необходимо ли е решаващият съд при преценка на търпените морални болки и страдания от смъртта на близък, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, да съобразява и традиционните и обичайните за българското общество отношения на привързаност и обич семейни отношения?

В т.II от изложението касаторът излага твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по касация А. Х. Б. и третото лице – помагач на ответника – К. С. С., не изразяват становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че в резултат на ПТП на 11.09.2014г., причинено от К. С. в [населено място], при управление на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по ЗДвП, е настъпила смъртта на К. К., [дата на раждане]; К. С. е признат за виновен и е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 95/2015г. на Бургаски окръжен съд; ищецът А. Х. Б. е дядо по майчина линия на загиналото дете; към момента на процесното ПТП управляваният от К. С. лев автомобил е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЗАД „Алианц България““ АД.

Въззивният съд, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е приел, че по първия спорен въпрос дали ищецът попада в кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, следва да се установи неговата емоционална връзка с внучето и последвалите търпени болки и страдания от загубата му. В тази връзка решаващият съдебен състав е обсъдил свидетелските показания на М. С. и С. С.. Изтъкнал е, че е налице формалната родствена връзка дядо – внуче, която сочи на най – близкия родствен и семеен кръг. Отчел е, че при съвместното съжителство в едно домакинство, дългоочакваното раждане след проблемна бременност и поети непосредствени грижи за малката К., ищецът е имал особена близост със загиналото дете, надхвърляща обичайната, създал е трайна и дълбока емоционална връзка с него, като ведно с полаганите грижи, е изживявал и голямата радост от заедността с малката си внучка. Съобразил е претърпените от ищеца морални болки и страдания, изразяващи се в промяна на поведението, отказ от общуване с хората, отдаване на алкохолно опиянение, раздразнителност, водеща до семейни конфликти, търсене на вина у близките. С оглед на обсъдените доказателства въззивният съд е заключил, че вследствие смъртта на внучката са налице дълбоки душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка, за които е справедливо дядото да бъде обезщетен, макар и да не е в кръга на най – близките на починалото дете – неговите родители.

Въззивният съд е приел за спорен и размера на дължимото обезщетение. Изложил е съображения, че търпените от ищеца вреди сочат на дълбока душевна травма от процесната загуба, довела до личностна промяна с трайно депресивно състояние, затваряне в себе си, семейни конфликти, обвиняване на близките. Изтъкнал е, че болките и страданията са със значителна продължителност, предвид настъпилото преди пет години увреждане. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение възлиза в размер на 50 000 лева. Посочил е, че същото е съответно и на икономическите условия в страната към момента на деликта, характеризиращи се с доходите на населението, отразени и в нивата на застрахователното покритие. Посочил е още, че ограничението по § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ ограничение, въвеждащо максимален размер от 5 000 лева на обезщетението за други лица, извън най – близките, не намира приложение, тъй като за процесната застраховка „Гражданска отговорност“ със срок 21.05.2014г. – 20.05.2015г. се прилага редът по стария КЗ, действал до 01.01.2016г. Изтъкнал е, че дори и хипотетично да се приеме, че разпоредбата е приложима, същата противоречи на правото на ЕС, тъй като е предвидена значително по – малка сума от посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“.

Въззивният съд е приел за несъстоятелен релевирания от застрахователното дружество довод за наличие на съпричиняване от майката на загиналото дете чрез извършването на незаконосъобразни действия. Посочил е, че същият е голословен и не е подкрепен с доказателства. В допълнение, е изтъкнал, че обстоятелството, че количката е била на тротоара без надзор на майката не е в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираният от касатора материалноправен въпрос по т.I, отнасящ се до приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но е разрешен в съответствие с постоянната практика на ВКС. По прилагането на чл.52 ЗЗД е формирана константна съдебна практика – цитираното от касатора ППВС № 4/23.12.1968г., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – цитираните от касатора решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., както и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извършва задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетението е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за размера му, и е оценил значението им, както и е съобразил момента на настъпване на ПТП и обществено – икономическите условия към този релевантен момент. Въпросът е предпоставен от твърдението на касатора, че въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с критериите, относими към определяне на обезщетение за справедливост, и не е съобразил лимита на отговорността на застрахователя към момента на настъпване на увреждането, което не съответства на мотивите на въззивния съд, съдържащи обсъждане на всички релевантни обстоятелства и критерии, включително и произнасяне по релевирания от застрахователното дружество довод за наличие на съпричиняване от майката на починалото дете. С оглед оплакването на касатора, че въззивният съд не е съобразил съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, следва да се посочи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват само общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, като разликата в присъжданите размери не се преценява, тъй като произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор.

Поставените материалноправни въпроси по т.III по същество се свеждат до по – общия въпрос относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. кръг на лицата с право на обезщетение. Този въпрос е релевантен за изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е даден отговор как следва да се разбират понятията „особена близка връзка“ и „по изключение“. Прието е, че особено близка връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Изключителен е случаят, при който претендиращият обезщетение е доказал, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. Изрично е посочено, че преценката за наличие на конкретните житейски обстоятелства, даващи основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, се извършва от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по всяко отделно дело.

В обжалваното решение въззивният съд е възпроизвел мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като въз основа на самостоятелна преценка на събраните доказателства е формирал извод за наличието на редица житейски обстоятелства /съвместно съжителство в едно домакинство, дългоочаквано раждане след проблемна бременност, довела до невъзможност на майката да се грижи за детето и поети от дядото и бабата непосредствени грижи за внучето/, които са довели до една трайна и дълбока емоционална връзка със загиналото дете, даваща право на ищеца по изключение да получи претендираното обезщетение. При тези фактически констатации изводът на въззивния съд за наличие на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка не е в отклонение от задължителната практика на ВКС. Предвид изложеното, не е осъществена сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правилността на фактическите констатации на въззивния съд не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК.

Наличието на постоянна съдебна практика по поставените въпроси изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи представляват оплаквания за нарушения на материалния закон, съставляващи касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение