Определение № 306 от 29.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 25/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. А., действащ като ЕТ „Е. А. – Л.“, със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу решение № 202 от 30.07.2024 г. по в. гр. д. № 58/2024 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1146 от 7.12.2023 г. по гр. д. № 723/2023 г. на Кюстендилски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ЕТ „Е. А. - Л.“ не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД поради изтекла погасителна давност сумата от 14 810,33 лв., представляваща главница по договор за кредит № 58/25.07.2008 г., сумата от 18 961, 87 лв., представляваща законна лихва за периода от 31.05.2010 г. до датата на изходящо регистриране на запорното съобщение от съдебния изпълнител /13.01.2023г./, сумата от 1339, 25 лв., представляваща присъдена лихва, сумата от 150 лв., представляваща заемни такси, и сумата от 901, 68 лв. присъдени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.06.2010 г. по ч. гр. д. № 1696/2010 г. на Кюстендилски районен съд и е образувано изп. д. № 20227420400184 по описа на ЧСИ Валентина А. - А., рег. № 742 КЧСИ, с район на действие Кюстендилски окръжен съд. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ АД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. - за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В настоящия случай са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване за установена недължимостта на парични задължения, произтичащи от неизпълнен договор за банков кредит. Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ независимо от качеството на лицата, които я сключват /чл. 286, ал. 2 ТЗ/. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. Ищецът, предявил исковете по чл. 439 ГПК, е търговец и няма качеството на потребител по договора за банков кредит, поради което делото не следва да бъде разглеждано като гражданско по смисъла на чл. 113 ГПК. Следователно обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от обективно съединените искове под 20 000 лв., тоест под установения в нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела. По изложените съображения въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение