Определение № 841 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2268/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалби на адв. Х. Б. М. като процесуален представител на Мария С. В. и адв. А. Т. като процесуален представител на Е. А. В. в качеството й на настойник на П. А. В. срещу решение №2153/24.11.2014 г. по в. гр.д. № 294/2014 г. на САС, ГО, VІІ състав. С решението е потвърдено решение от 02.08.2014 год. по гр.д. № 2524/2008 год. на СРС, ІГО, 2 състав, с което са отхвърлени предявените от П. А. В. и Е. А. В. срещу Л. В. Д. искове с пр. осн. чл. 29 ,ал.1 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта поради измама на договор за покупко- продажба, с който А. К. В. е продал на Л. В. Д. на недвижим имот - апартамент в [населено място], ж.к. „Б., [жилищен адрес] вх.”б”, ет.4, обективиран в НА №102, том ІІ, рег. №8 438, дело №276/2009 на нотариус В. М., договор за покупко продажба, с който А. К. В. е продал на Л. В. Д. недвижим имот -УПИ ІІІ-707а, кв.39 по плана на [населено място] с площ от 340кв.м., ведно с построената в него двуфамилна жилищна сграда със застроена площ от 74,62 кв.м. ,обективиран в НА №110, том ІІ, рег. №8602, нот. дело № 280/2009 г. на нотариус В. М. и договор от 12.08.2009 г., с който А. В. е продал на Л. Д. лек автомобил м. „Ф.”; искове с пр. осн. чл. 31,ал.1 ЗЗД на Е. А. В., П. А. В. и Мария С. В. срещу Л. В. Д. за прогласяване унищожаемостта на трите договора поради невъзможността на А. В. да разбира и ръководи действията си и искове по чл. 33,ал.1 ЗЗД на Е. А. В., П. А. В. и Мария В. за прогласяване унищожаемостта на трите договора поради това, че А. В. е действал при крайна нужда при явно неизгодни условия при сключване им и са присъдени разноски. Ответникът по касационните жалби Л. В. Д. оспорва касационните жалби по същество в представени по делото писмени отговори. Не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,приема следното: Касационната жалби са подадени в законоустановения срок, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е са процесуално допустими. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 ОСГТК на ВКС/.. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. По касационната жалба на Мария С. В.: В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване към тази касационна жалба, касаторът не е формулирал правен въпрос. Сочи, че следва да се дадат отговори на няколко важни процесуалноправни и материалноправни въпроси, обусловили изхода на конкретното дело и правната воля на съда, но същите не са изведени. Нямат такъв характер посочените в изложението въпроси: „Налице ли е подписване на договори за покупко- продажба, неотговарящи на реално договореното, съответно заблуждение на продавача”? и „Налице ли е ограничаване правата на ищцовата страна”? Същите нямат правен, а фактически характер ,доколкото отговор на тях може да бъде направен след конкретна преценка на събраните по делото доказателства и установените факти, поради което касаят извършената от съда оценка на доказателствата, а не направените от него правни изводи. Отделно от това не става ясно към коя част от решението са насочени, доколкото предмет на делото и на постановеното решение са няколко субективно и обективно съединени иска. Изложението съдържа и множество оплаквания за неправилност на решението, които следва да бъдат разгледани едва в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Отделен остава въпроса, че липсва каквато и да е обосновка на сочените от него основания за допустимост.Същите се изброени общо и бланкетно без позоваване и представяне на задължителна или незадължителна съдебна практика, във връзка с критериите по чл. 280,ал.1, т.1 и 2 ГПК. По изложените съображения касационно обжалване на решението,обжалвано с тази касационна жалба не следва да се допуска. По касационната жалба на Е. А. В. в качеството й на настойник на П. А. В.. В представеното с тази касационна жалба Изложение на основанията за допустимост на касационото обжалване, въпреки неговата пространност, също липсва правен въпрос: В пункт 1 –ви от него се прави оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се допускане на свидетели след приемане на доклада по делото. Във връзка с така твърдяното процесуално нарушение касаторът се позовава на многобройна съдебна практика - решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК; в пункт ІІ-ри от изложението касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение, доколкото в него не се излагат мотиви по съдържащото се във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение по допускането на свидетелите. В подкрепа на това оплакване и относно предметния обхват на въззивното решение също се сочи практика на ВКС със задължителен характер. В пункт ІІІ-ти от изложението се сочи, че решението е неправилно и необосновано след. което се излагат доводи ,обосноваващи тези оплаквания и също се сочи съдебна практика. Правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК обаче не е формулиран. Съгласно разясненията дадени с ТР 01/19.02.2010 год. по ТД/1/2009 г. съдът не може служебно да формулира правният въпрос, който е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и е обусловил решаващата воля на съда доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса. Той би могъл само да го уточни или конкретизира.При липса на правен въпрос както вече се посочи касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.