Определение № 3132 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 770/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. А. срещу решение № 23/08.01.2024 г. по гр. д. № 1769/2022 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 260493/07.02.2022 г. по гр. д. № 9507/2017 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер над 80 000 лв. до присъдените й 117 000 лв. - обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруга й А. Р. А., настъпила при ПТП на 25.01.2017 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали огромното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните и вярно ценени за правилно определяне размера на обезщетението, и да са отрицателни — доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?“

2. „За дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания размер – чл.269, изречение второ ГПК, и за необходимост от преценка съответствието на решението на САС със задължителна за него практика по т. 1 на чл. 280 ГПК - т. 19 на ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС.“

3. „Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви или е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди, защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка на специфични явления и различни данни във всеки отделен случай са релевантни за определянето му?“

4. „Ако намаляването на обезщетението се обосновава с неотносими и неверни обстоятелства, предвид задължителната съдебна практика, за фактите и обстоятелствата, имащи значение за правилно приложение принципа на справедливост — ППВС 4/68 г., налице ли е мотивиране и излагане на относими и верни съображения относно правилно приложение на принципа за справедливост?“

5. „Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, с приложение на относимата и приложима правна норма, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?“

6. „Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?“

7. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“

8. „Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите ?“

9. „Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68 г.?“

10. „Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички съществени конкретни обстоятелства за правилно приложение на чл. 52 ЗЗД и пълното им игнориране следва ли да обоснове предпоставки за проверка от касационната инстанция за правилното приложение на принципа на справедливост?“

11. „Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да се позове на събраните по делото доказателства, задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост?“

12. „За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?“

13. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение?“

14. „Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2017 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това?“

15. „Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия, освен ако към началото на 2017 г. няма някакви специфични изисквания или има такива?“

Допълнителният критерий по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснован с практика на ВС и ВКС, обективирана в: решение № 163/04.10.2016 г. по т.д. № 3456/2015г. и т.19 на ТР №1/2001 г. на ОСГК, ВКС — по първи, втори, трети и четвърти въпрос; т .2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК; т.19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК; решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г., IV г.о., ВКС; определение № 1006/15.10.2010 г. по гр. д. № 619/2010 г. на III г.о., ВКС; решение № 11/21.04.1994 г. по адм. д. № 4900/1993 г., III г.о.; решение № 87/04.09.1958 г. по гр. д. № 55/58 г., ОСГК на ВС — по пети и шести въпрос; решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012 г., II т.о., решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г., I т.о.; решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г. на II т.о. — по седми и осми въпрос; решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на II т.о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на I т.о. и решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на II т.о. — по девети въпрос; решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на II т.о.; решение № 104/ 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на I т.о.; решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на II т.о. — по десети въпрос; ППВС 4/68 г.; решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на II т.о. и решение № 104/ 25. 07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на I т.о. — по единадесети въпрос; решение № 88 от 09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на II т.о. — по дванадесети въпрос; решение № 124/11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009г. на II т.о.; решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на II т.о., решение № 1/05.02.19 г. по т.д. № 1002/17 г. на I т.о. — по тринадесети въпрос; ППВС № 4/68 г.; решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011 г. на II т.о.; решение № 83/ 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о.; решение № 23/25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013г. на II т.о. и др. — по четиринадесети и петнадесети въпрос.

Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС относно прилагането на чл. 52 ЗЗД. Релевира оплаквания за неотчитане в достатъчна степен на установените по делото обстоятелства, което е довело до неправилна преценка за размера на обезщетението за неимуществени вреди и нарушение на принципа за справедливост, регламентиран от чл. 52 ЗЗД. Въпреки доказаните тежки последици за ищцата – внезапната загуба на съпруга й, необходимостта сама да отглежда дете, поставено под пълно запрещение, и влошеното ѝ психическо състояние, съдът е приел, че обезщетението, определено от първоинстанционния съд, е завишено. Това решение според касаторката не съответства на доказаните морални и психологически страдания, подкрепени от медицинска експертиза. Тя счита, че съгласно трайната съдебна практика, принципът за справедливост изисква индивидуална оценка на конкретните обстоятелства при отчитане възрастта на починалия, отношенията му с ищцата, причинените страдания и икономическите условия към момента на увреждането. В процесната хипотеза липсата на съобразяване с тези критерии е довела до неправилно намаляване на дължимото обезщетение.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част като бъде уважен предявеният иск в цялост с присъждане на разноски.

От ответника по касация „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е постъпило становище за липса на основания касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество с оглед липсата на формулиран въпрос, който да обоснове този достъп. В отговора на касационната жалба се заявява, че обстоятелствата, релевирани от касаторката, са били изцяло съобразени от въззивния съд с позоваване на събраните по делото доказателства и при съобразяване на принципа за справедливост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявен от С. М. А. срещу „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания вследствие смъртта на съпруга й А. Р. А., настъпила при ПТП на 25.01.2017 г.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение, с което искът за неимуществени вреди е бил уважен за сумата 117 000 лв. Счел е за безспорно установени предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя – осъществен от застрахования деликт, изразяващ се в нарушаване правилата за движение по пътищата с оглед навлизане в насрещната пътна лента за движение със скорост над разрешената без да се съобразяват конкретните пътни условия (заледен пътен участък) и при недобро техническо състояние на автомобила (липса на достатъчно спирачна течност), което е довело до причиняване на смъртта на съпруга на ищцата, както и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Кредитирал е събраните пред първата инстанция свидетелски показания, от които е приел за доказан факта на изключително близки и хармонични отношения между починалия и ищцата, както и значителните психически и физиологични негативни преживявания за нея вследствие смъртта му, формирайки извод за справедлив размер на обезщетението от 120 000 лева. По поддържаното от застрахователя възражение за съпричиняване въззивният състав е развил съображения, обосновани със заключението на САТЕ, представената присъда и свидетелските показания на виновния водач. При зачитане на тези доказателства е съобразил, че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на междуградски път на необозначено място при липса на пътен знак, указващ наличие на автобусна спирка, зад спрял пътнически автобус, от който слязъл, без да съобрази заледеното пътно платно. Аргументирал е с нормите на чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП задължението на пострадалия пешеходец в конкретната хипотеза да се огледа за приближаващи пътни превозни средства и да съобрази тяхното движение преди да предприеме пресичане при ограничената видимост от габаритите на спрелия автобус. Предвид изложеното съдът е възприел наличие на принос на пешеходеца за настъпване на вредоносния резултат в обем от 1/3 като е редуцирал приетото за справедливо обезщетение.

Не са налице твърдяните от касаторката основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Поставените правни въпроси първи, четвърти, седми, девети, десети, единадесети, дванадесети, тринадесети и петнадесети относно общите критерии, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, така че то да е справедливо, както и относно задължението на съда да съотнесе установените в процеса конкретни обективно съществуващи обстоятелства към тези критерии, макар да удовлетворява общата селективна предпоставка, не попълват хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този извод следва от подробните фактически и правни съображения, изложени във въззивното решение на Апелативен съд София по спорния въпрос, а именно – размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Мотивировъчната част на решението не съдържа данни за допуснато отклонение от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд. В цитираното ППВС № 4/1968 г. е дадено разяснението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Това разбиране е последователно застъпвано и в създадената по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС. Основните разрешения, дадени в цитираното постановление, са съобразени от Апелативен съд София. Не могат да се възприемат доводите за необходимост от уеднаквяване на практиката по този тип дела, тъй като е невъзможно прякото съпоставяне на размера на обезщетения за неимуществени вреди по различни дела, доколкото определянето му е в зависимост от специфични за всеки казус конкретни обстоятелства.

ВКС многократно е имал възможност да посочи, че въззивният съд следва да изложи мотиви, в които да се съдържа преценка на доказателствата и фактическите констатации, които са релевантни за спора, както и твърденията на страните по релевантните факти и това следва директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства относно механизма на ПТП, вредите на пострадалата, интензитета на получените вследствие на тях болки и страдания. Обсъдил е подробно показанията на разпитаните по делото свидетели и експертните заключения. Съдът е аргументирал защо счита за неоснователни доводите във въззивната жалба на ищцата. Следователно въпроси втори, трети, пети, шести и осми, касаещи задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително цитираната от касаторката съдебна практика по чл. 290 ГПК. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа преценка на съдържанието на събраните по делото доказателства, не се обхваща от приложното поле на производството по селекция.

Формулираният четиринадесети въпрос относно лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната не удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК поради неговата ирелевантност към решаващите изводи на въззивния съд. В мотивите на състава не е залегнала аргументация относно същите, нито застрахователните лимити са послужили като критерий за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Същото е определено съобразно правилата на чл. 52 ЗЗД и е намалено с оглед установения по делото принос на увредения за настъпването на вредите.

Наличието на изключително обилна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД и разясняваща задълженията на въззивната инстанция изключва наличието на критерия за достъп до касация, регламентиран от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 НЗПП касаторката следва да заплати на ответника по касация „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сторените в настоящото производство разноски за изготвяне на отговор в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС