Определение № 186 от 04.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2442/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Г. М. Д. и Д. К. Ф.-Д. обжалват решение № 153 от 24.06.2019 г. по т.д. 167/19 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решението на Окръжен съд [населено място] в частта, с която наред с „Гедидар-С“ ЕООД са осъдени, на основание чл. 147 от ЗЗД жалбоподателите да заплатят солидарно на „Микрофинансираща институция Джобс“ (сегашно наименование „ББР Микрофинансиране“) ЕАД сумата от 48 895 лв, представляваща дължима главница по договор за кредит № 459 от 30.07.2015 г. и Анекс 1 от 25.4.2016 г., сключен с кредитополучателя „Гедидар С“ ЕООД и договори за поръчителство от 30.07.2015 г. и анекси № 1 от 25.4.2016 г., сключени с поръчителите Г. М. Д. и Д. К. Ф.-Д., както и сумата от 2 073,13 лв, представляваща дължими и неплатени на падежа договорни лихви за периода от 05.04.2016 г. до 06.12.2017 г, както и сумата от 822,43 лв, представляваща дължими префактурирани разходи за периода 14.06.2016 г. до 06.12.2017 г., както и сумата от 5 211,46 лв, представляваща общия размер на дължими съгласно чл. 20 от договора за кредит № 459/30.7.2015 г. неустойки, начислени за периода от 05.04.2016 г. до 06.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от сезиране на съда - 17.01.2018 г. до окончателното им плащане, както и сумата от 2 988,40 лв, представляваща сторени разноски по делото по съразмерност с уважената част от исковете.

Считат, че решението е постановено и при очевидна неправилност, което обосновава основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

По отношение на основанията за допускане касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставят следните правни въпроси:

1. От кога започва да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД спрямо поръчителите? Считат, че решението противоречи на задължителната практика на ВКС, изразена в т. 4 б и т. 18 от ТР 4/18.6.2014 г. по тълк.д. 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, както и на трайната практика на ВКС, както и с решение № 135 от 21.09.2017 г. по т.д. 565/16 г. 1 ТО, решение № 83 от 26.05.2017 г. по т.д. 50 394/16 г. IV ГО, решение № 89 от 31.07.2017 г. по т.д. 907/16 г. II ТО, с което обосновават допълнително основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

2. Какво следва да бъде съдържането на обявлението за предсрочна изискуемост на кредита, изпратено от кредитора до длъжника с посочване на това, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем или с изрично посочване на текст от договора за кредит, въз основа на който се обявява за предсрочно изискуем? Считат, че по отношение на двата въпроса са осъществени допълнителните основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът „ББР Микрофинансиране“ ЕАД (с предишно наименование „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД) оспорва касационната жалба. Счита, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е станало на 25.11.2017 г. Поради това към датата на подаване на исковата молба - 17.01.2018 г. не били изтекли шестте месеца от момента на упражненото от ищеца с нотариална покана от 08.10.2017 г., получена на 25.11.2017г., потестативно право на предизвикване на предсрочна изискуемост по процесния кредит. Правилно било прието, че е неоснователно възражението, че предсрочната изискуемост следва да се определи по договора от момента на настъпване на нейните предпоставки. Няма основание да се изисква ред, по който кредиторът може да упражни правата си по учредените обезпечения, като дали първо да реализира правата си по записите на заповед и впоследствие да насочи принудително изпълнение и се удовлетвори от стойността на учредените ипотеки е негова преценка. Иска да се отхвърли касационната жалба.

По отношение на поставените въпроси счита, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване. Поставените въпроси били свързани с твърдения за неправилност на обжалвания акт.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирани да обжалват решението лица, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Производството по делото е било спряно, на основание чл. 229, т. 7 от ГПК с определение № 35 от 13.02.2020 г. по настоящето дело, до приключване на произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 5/2019 г. Поради постановяване на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по посоченото тълкувателно дело, е отпаднала пречката за спиране и на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК следва да се възобнови производството по делото.

За да потвърди осъдителното решение, въззивният съд е приел, че са предявени при условията на субективно и обективно съединение искове за осъждане на длъжник по договор за кредит и на поръчителите, да заплатят стойността на получената в кредит сума в общ размер от 48 895 лв., както и на 2 073,13 лв., представляваща дължими и заплатени на падежа договорни лихви за периода 05.04.2016 г. до 06.12.2017 г., и сумата 5 211,46 лв., представляваща общия размер на дължими съгласно чл. 20 от договора неустойки за периода 5.4.2016 г. до 6.12.2017 г., ведно със законната лихва.

Приел е, че е налице сключен договор за кредит № 459/30.07.2015 г. между „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД и „Гедидар-С“ ООД за закупуване на скеле, кран и инструменти, срещу насрещно поето задължение, сумата да бъде върната по реда и при условията, уговорени в договора. Този договор за кредит е изменен с анекс № 1. На същата дата кредиторът е сключил с физическите лица Г. М. Д. и Д. К. Ф.-Д. договори за поръчителство, изменени, с анекси № 1. Установено е, че сумата, уговорена в договора за кредит за предоставяне на кредитополучателя „Гедидар – С“ ООД, е предоставена на същия. Прието е, че длъжникът не е извършвал плащания в срок, както и поръчителите. Счетено е, че поръчителите още при сключване на договорите са се съгласили, че може да бъде изменян срокът за връщане на кредита, включително и да приемат изменение и на срока, за който отговарят. Прието е, че първоначално сключените договори са изменени с анекси, към всеки един. С анекс № 1 към договора за кредит и с анекс № 1 към всеки от договорите за поръчителство срокът за връщане на кредита е продължен, като е уговорен и нов погасителен план. Уговорено е връщане на кредита на ежемесечни вноски. Въззивният съд е приел, че задълженията на кредитополучателя не са изпълнени и не е върната отпуснатата в кредит сума в сроковете, предвидени в договора, както и че липсват други изпълнения, включително от поръчителите. Това е обусловило извод, че е налице обективната предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост- неизпълнение на задълженията в срок, съгласно предвиденото в договора за кредит за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Прието е, че предсрочната изискуемост не е обявена с нотариална покана, изпратена на 16.08.2016 г., с която е предявен записа на заповед. Счетено е, че тази нотариална покана - от 16.08.2016 г., приложена по гр. д. 13 608/16 г. на РС-Варна, е относно просрочени плащания по друг договор за кредит, различен от процесния, а именно този под № 458/30.07.2015 г. Прието е също, че записът на заповед, който е предявен, се отнася до неизпълнените задължения не по процесния договор за кредит № 459/30.7.2015 г., а по договор за кредит № 458/30.07.2015 г. Мотивирано е, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично съгласно уговореното в договора и следва да бъде обявена от кредитора на длъжника. Относно срока по чл. 147 от ЗЗД съдът е приел, че е започвал да тече от момента на обявяване на предсрочната изискуемост и към момента на предявяване на иска, не е бил изтекъл. Аргументирано е, че в случая кредитът е обявен за предсрочна изискуемост с нотариална покана от 25.11.2017 г., с която е обявено, че е предявена предсрочната изискуемост на кредита по договор № 459/30.07.2015 г. на кредитополучателя. Съдът е приел, че е необходимо да бъде уведомен само длъжникът за предсрочната изискуемост и но и поръчителите, тъй като на отговорността им е функция на отговорността на длъжника. Така е направил заключение, че към предявяване на иска на 17.01.2018 г., не е настъпила преклузия за упражняване правата срещу поръчителите по договора за кредит. С оглед изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е счел, че точният размер на задължението за връщане на получената по договора за кредит главница е сбор от падежираните вноски и пълния размер на кредита, обявен за предсрочно изискуем, както и размера на възнаградителните лихви и неустойка.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, може да допусне служебно, ако въззивното е вероятно нищожно. В разглеждания случай, при извършената служебна проверка, не се установява наличие на това основание.

Съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, касационната инстанция може да допусне касационно обжалване и в случаите когато установи, че при постановяване на обжалваното въззивно съдебно решение, не са били спазени предпоставките за произнасяне на решение по същество, поради това е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо. При извършената в настоящия случай проверка, не са налице сочените основания.

По отношение на соченото от касаторите основание за допускане касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице така очертаната хипотеза. Очевидната неправилност като основание за допускане касационно обжалване е разяснена в трайната практика на ВКС, съгласно която обжалвано въззивно съдебно решение може да е засегнато от очевидна неправилност, само когато може да се установи от мотивите на самия акт, неправилно приложение на закона, поради приложена несъществуваща правна норма, както и ако е постановено в грубо противоречие на закона, допуснати са особено съществени процесуални нарушения или при явна необоснованост на решението. Очевидната неправилност следва да се установява само при проверка на акта, без извършване на същинска проверка на основанията, предвидени в чл. 281, т. 3 от ГПК и по реда на чл. 290 от ГПК.

В случая не може да се приеме, че е налице очевидна неправилност на решението, която се установява от самия акт. Касаторите считат, че решението е очевидно неправилно, тъй като приемат, че т. нар. от тях „първа нотариална покана“ е връчена на длъжника, поради което не е налице обявена предсрочна изискуемост на кредита. Всъщност въззивният съд приема, че е предявен запис на заповед на длъжника, издаден като обезпечение по сключения договор за кредит. Но е приел, че така удостовереното предявяване на записа на заповед с нотариална покана, не представлява обявена предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 22 от ЗЗД. Позовал се е предсрочната изискуемост, обявена с нотариална покана, връчена на 25.11.2017 г., съдържаща изрично изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради наличието на обективните предпоставки за това – неизпълнение на задълженията за връщане на сумата, получена като кредит. Липсва необоснованост на извода на въззивния съд, която да е логически противоречива. Логично и последователно са обсъдени доказателствата по делото, като са направени и съответните изводи.

По отношение на първия поставен правен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е включен в предмета на делото, тъй като е предявен иск за заплащане на получените на основание договор за кредит и договори за поръчителство суми срещу физическите лица като поръчители. Въззивният съд е приел, че преклузивният шестмесечен срок, предвиден в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, започва да тече от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като това е станало с нотариална покана на 25.11.2017 г., а исковата молба е подадена в съда на 17.01.2018 г. или срокът за предявяване на правата на кредитора срещу поръчителите не е изтекъл. С оглед на тези мотиви, следва да се приеме, че поставеният правен въпрос, е разрешен от въззивния съд. След като е прието, че исковете са допустими и основателни, правата срещу поръчителите не са преклудирани, то разрешението на поставения правен въпрос е обусловило и изхода на спора. Въззивният съд приема, че е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит и поръчителите, които са се задължили за същото наред с длъжника, дължат връщане на цялата сума. С оглед обсъдените доказателства по делото, анекси към договорите за поръчителство, поръчителите са се съгласили и с изменението на срока на кредита, с което са поели задължение за нов срок. Поради това поръчителството не се е преклудирало. Определено е, че шестмесечният срок за предявяване на правата на кредитора срещу поръчителите започва да тече от обявяване на кредита за предсрочно изискуем в неговата цялост, включително и за падежираните съгласно погасителния план към договора за кредит месечни вноски. Прието е, че дори и за падежираните вноски до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, срокът срещу поръчителите не е изтекъл, тъй като изискуемостта на задължението за връщане на кредита предсрочно, настъпва за целия дълг. Въпреки обоснованото общо основание за допускане касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че не са налице допълнителни основания за допускане касационно обжалване. С оглед постановеното Тълкувателно решение 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, която може да е обявена от кредитора, поради неизпълнение на задължения за връщане на сумите по реда и в сроковете, предвидени в договора, включително и в хипотеза, когато са били налице задължения за връщане на кредита на отделни вноски, чийто падеж е настъпил по-рано от обявяване на предсрочната изискуемост. Въпросът дали не е обявена по-рано предсрочната изискуемост от приетата в случая от въззивния съд дата, е въпрос, свързан с конкретно установените факти и с обосноваността на съдебното решение. Този въпрос не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. В съответствие с посоченото тълкуване е дадено разрешението от въззивния съд, че правата на кредитора срещу поръчителите не са преклудирани включително и за тази част от вземането, с настъпил падеж на задълженията, поради уговорката кредитът да се връща на вноски съгласно погасителен план, с което и поръчителите са се съгласили. Наличието на задължителна съдебна практика, изключва соченото от касаторите допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Относно поставения втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел, че при установените обективни данни – неизпълнение на задълженията да се връща сумата, получена на основание договор за кредит от длъжника по реда и в сроковете, предвидени в договор № 459 от 30.07.2015 г., е достатъчно да се посочи, че се обявява за предсрочно изискуем целия кредит, поради това, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да връща кредита по реда и в уговорените срокове на месечни вноски съгласно погасителен план. Въззивният съд е приел, че изявлението за обявяване кредита за предсрочно изискуем, е годно да породи последиците именно с обективираното, установено в процеса съдържание. Но не е обсъждал уговореното в чл. 22 от договора, във връзка с отправяне на изявлението. Позоваването на чл. 22 от договора е обсъдено при определяне, че предявяването на записа на заповед, свързан с друг договор, а не процесният, и записът не представлява основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при условията на процесния договор № 459/30.7.2015 г. В този смисъл поставеният въпрос, е разрешен от въззивния съд, именно с извода, че е обявена предсрочната изискуемост и е налице задължение за връщане на сумите, породено и на основание договорите за поръчителство за двамата поръчители, касатори в настоящия процес. Но въпреки обосноваване на общо основание за допускане касационно обжалване, следва да се приеме, че липсва отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в т. 18 от Тълкувателно решение 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора до длъжника, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, включително и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на волеизявлението на кредитора, ако са били налице обективните предпоставки за това.

Предвид изхода на настоящето дело на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение