Определение № 853 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3515/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4202/23.05.2023г., подадена от Л. А. К., чрез процесуалния представител адв. В. В. от САК, срещу решение № 101, постановено на 21.03.2023г. от Пловдивския апелативен съд, Търговско отделение, 2 състав, по в.гр.д.№ 797/2022г., с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 260023 от 04.05.2022г., постановено по търг.д.№5/2019г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, са отхвърлени предявените от касатора против И. Л. К. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени от неговите неправомерни действия на 07.07.2017г. в размер на 1 900 лева, на 17.08.2017г. в размер на 3 000 лева и на 18.09.2017г. в размер на 25 100 лева, за заплащане на обезщетение за забава в размер на 4641.66 лева за периода от така посочените дати до датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане от длъжника, както и направените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Поражда ли основателно съмнение за безпристрастие на съдията - докладчик по смисъла на чл. 22, ал. 1,т. 6 ГПК обстоятелството, че съдията и едната страна по делото са имали лично познанство и близки отношения, които впоследствие, към момента на разглеждане на делото, тези отношения са прекратени и те вече не са в близки приятелски отношения. Според касатора произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Пиерсак срещу Б.” от 01.10.1982г.; решение на Европейския съд по правата на човека по делото Л. Конт В. Л. и Де М. срещу Б. от 23.06.1981г.; решение № 73 от 11.07.2019г. по гр. д. № 2069/2018г. на ВКС, IV г.о.

2. Може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички твърдения, възражения и доводи на страните и всички доказателства, които са относими към спора и да изложи самостоятелни мотиви кои от доводите и възраженията приема за неоснователни и кои не, както и да изложи мотиви, когато възприема някое доказателство като недостоверно?

Поддържа се противоречие с практиката на ВКС - решение № 50113/30.11.2022г. по т.д.№ 775/2022г. на ВКС, II т.о., решение № 149/2017г. по т.д. № 1604/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 422 от 03.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 805/2009г., I г. о., решение № 24 от 28.01.2010г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008г., I г.о., решение №79 от 12.07.2017г. по гр.дело № 3244/2016г. на ВКС, г.о.

Касаторът счита, че въззивният съд не е обсъдил нейните възражения,че показанията на св.К. са преки, непосредствени и не противоречат, а съвпадат с показанията на другите свидетели, значението на обстоятелството, че тази свидетелка като служител е в равноправни отношения по трудовия договор и няма личен или имуществен интерес от решаване на делото в полза на работодателя, както и възражението, че свидетелските показания следва да се ценят според разпоредбата на чл. 172 ГПК.

4. Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита направените доводи и възражения за неоснователни. Поддържа се противоречие с практиката на ВКС - решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на II т. о.; решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т.о.

5. Може ли съдът да откаже да кредитира свидетелски показания на лице, което счита за заинтересовано от изхода на спора в полза на страната, която го е поискала за свидетел, без да обсъди дали показанията му съответстват или противоречат на останалите доказателства, събрани по делото. Поддържа се противоречие с практиката на ВКС - решение № 338/20.11.2013г. по гр.д. № 1269/2012г. на ВКС, IV г. о.; решение № 159/29.12.2017г. по гр.д. № 203/2017г. на ВКС, І г.о.

6. Може ли да се приеме, че е налице непосредствена облага за свидетел, който е служител в търговско дружество, чийто ръководител е ищецът в производство по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди. Твърди се противоречие с практиката на ВКС - решение № 159/22.02.2016г. по т.д. № 1871/2014г. на ВКС, IІ т. о.

7. В производството по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД длъжен ли е ищецът да докаже всяко свое негативно преживяване като страх, срам, тревожност, безпокойство, чувство за публично опозоряване и за накърнен авторитет и др., свързани с противоправните действия на ответника. Твърди се противоречие с практиката на ВКС - решение № 338/20.11.2013г. по гр.д. № 1269/2012г. на ВКС, IV г. о.

8. Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл.172 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС - решение № 79/12.07.2017г. по гр.д. № 3244/2016г. на ВКС, IV г. о.

9. Може ли де се приеме, че е налице противоречие в показанията на свидетелите по отношение на обстоятелства, които са несъществени с оглед релевантните по делото обстоятелства и относимите факти. Твърди се противоречие с практиката на ВКС - решение № 62/18.02.2011г. по гр.д. № 955/2010г. на ВКС, IІІ г. о.

10. Може ли да бъдат приети за доказани и да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатски хонорар, ако пред съда е представен договор за правна защита и съдействие без основни реквизити - дата, номер и серия;

11. Може ли договорът за правна защита и съдействие, който има характер на разписка, да има доказателствена сила за извършено плащане в брой, когато не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 ат Закона за счетоводството. По въпросите се поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР № 6/06.11.2013г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС; решение № 175/26.01.2017г. по к.нохд № 783/2016г., определение № 314/26.07.2016г. по ч.гр.д. № 2048/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.

12. В производството по иск с правно основание чл.45 ЗЗД длъжен ли е ищецът да докаже всяко свое негативно преживяване като страх, срам, тревожност, безпокойство, чувство за публично опозоряване и за накърнен авторитет и др., свързани с противоправните действия на ответника. По въпроса се поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба И. Л. К., чрез процесуалния си представител адв. Н. Т. от ПАК, изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба, в частта ѝ срещу решението на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените от Л. А. К. срещу И. Л. К. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени й от неговите неправомерни действия на 07.07.2017г. в размер на 1 900 лева и на 17.08.2017г. в размер на 3 000 лева и за заплащане на обезщетение за забава за периода от така посочените дати до датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане от длъжника, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на всеки от предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по подадената касационна жалба, в тази й част.

Касационната жалба, в частта ѝ срещу решението на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против И. Л. К. иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от негово неправомерно действие на 18.09.2017г. в размер на 25 100 лева и за заплащане на обезщетение за забава за периода от така посочената дата до датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане от длъжника, е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Ищцата Л. А. К. е изложила твърдения в исковата си молба, че е претърпяла вреди - болки и страдания, вследствие противоправно поведение на ответника И. Л. К. в качеството му на синдик на „Б. минерали - С.“ АД – в несъстоятелност, а именно че през 2017г. ответникът е направил опити да влезе насилствено в производствено предприятие, в което развиват дейност „Б. инженеринг“ АД, чийто пълномощник е ищцата и „В. холдинг“ АД, на което тя е председател на Съвета на директорите. Посочила е, че това производствено предприятие е собственост на „Б. инженеринг“ АД и в него се намират машини, собственост на дружеството в несъстоятелност, чийто синдик е ответникът. Поддържа, че от страна на И. К. са извършени самоуправни действия, касаещи този имот и находящите се в него машини, като на 18.09.2017г. ответникът е поискал да влезе в обекта и е бил придружен от над 30 въоръжени полицаи; че синдикът е водел и оценителя Ю. К. и поискал да му бъде осигурен достъп до сградата, за да направи снимки и да бъде извършена оценка на машини, находящи се в нея. Излага твърдения, че спокойно е обяснила, че такива машини не се намират в обекта, но той отправил искане до полицаите да му бъде осигурен достъп до помещението като последните са упражнили върху нея физическа сила. Била е отстранена от входа на сградата, били са и нанесени травми на двете ръце, викала е за помощ, изпитвала е болка и уплах. Воден от ответника ключар е отворил входа и ответникът заедно с оценителя са нахлули вътре. Твърди, че се е почувствала публично опозорена, бил накърнен нейният авторитет пред работниците и служителите. Твърди също така, че дълъг период след това била в депресия, страдала от главоболие и световъртеж, бил нарушен сънят й, наложило и се да пие успокоителни лекарства. Изпитвала и срам, и неудобство пред колегите си. Претендира осъждане на ответника да и заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени и от неговите неправомерни действия в размер на 25 100 лева.

Въззивният съд е съобразил, че с допълнителна искова молба ищцата поддържа твърденията си, че е претърпяла неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение и незаконосъобразно упражняване на права от ответника в качеството му на синдик на „Б. минерали - С.“ АД – в несъстоятелност от насилствено влизане в имот на „Б. инженеринг“ АД в [населено място] с намерение да описва, оценява и разглобява машини, въпреки че те не са собственост на несъстоятелното дружество - поддържа, че нито претенциите на „Сайлест“ ЕООД за обезщетение, нито решението по иска с правно основание чл. 647 ТЗ дават право на синдика да извърши посочените действия; твърди, че решението по т.д. №195/2016г. на Пловдивския апелативен съд няма реституционен ефект по отношение на процесните машини, а синдикът не е завел иск за връщането им в масата на несъстоятелността; твърди също така, че на синдика не е разрешено от съда да пристъпи към продажба на тези машини, а напротив - съдът му е указал да индивидуализира всички вещи, да посочи в чие държане се намират, да уточни има ли спор за собственост.

Съобразено е също така, че с молба от 14.06.2019г. ищцата е конкретизирала личните действия на синдика, които са във връзка с твърдените вреди: отправеното лично от него искане до РУП - П. за полицейско съдействие за влизане в производственото помещение, въвеждането в заблуждение на полицейските служители за собствеността на машините, отправеното от него искане да влезе в производственото помещение с водения оценител за оценка на имущество, което не е собственост на несъстоятелния длъжник и влизане на 18.09.2017г. в производственото помещение като наредил на водения от него ключар да отключи вратата и като отправил искане за съдействие към полицаите.

Ответникът е оспорил така предявения иск с твърдението, че всички извършени от него действия на посочената дата са в съответствие с правомощията му по издирване на имуществото на дружеството в несъстоятелност, описването и оценяването му и въз основа на взети решения от събранието на кредиторите и дадените му от съда по несъстоятелността указания, което е обосновало нуждата да му бъде предоставен достъп до сградата, в която са се намирали машините. Поддържа, че е действал правомерно и липсва причинна връзка между описаните вреди и неговите действия като оспорва да е имал физически контакт с ищцата и в този смисъл твърди, че няма вина за понесените от нея травми.

Във връзка с оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради обстоятелството, че първоинстанционният съдия е следвало да си направи отвод и да уважи направеното в този смисъл искане на ищцата, въззивният съд е приел, че не е установено наличие на някое от основанията по чл. 22 ГПК за отвод на съдията – докладчик, тъй като в периода на разглеждане на делото и постановяване на акта, не са доказани обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията.

Съдът е приел от фактическа страна, че с определение № 843/23.11.2016г., постановено по т.д.№ 66/2010г. по описа на ОС – Пазарджик, И. Л. К. е назначен за постоянен синдик на „Б. минерали - С.“ АД – в несъстоятелност като от справка в Търговския регистър е установено, че същият е синдик на дружеството и към 18.09.2017г., когато се твърди да се извършени действията, причинили твърдените вреди. Посочено е, че страните не спорят относно присъствието на синдика на посочената дата в обект в [населено място].

Прието е за установено от Протокол от проведено събрание на кредиторите на „Б. минерали - С.“ АД от 16.05.2017г., че е взето решение за избор на Ю. В. К. за оценител, който да извърши актуализирани оценки на непродадените имущества и да изготви оценки на неоценените до момента имущества, определен е метод на оценките, възнаграждение на оценителя и е взето решение относно реда и начина за осребряване на останалото непродадено имущество. Посочено е, че още на събранието са били налице разногласия по въпроса относно собствеността на машините - сушилен барабан, валцова мелница и двупластово сито, както и относно други активи, за които се твърди, че са останали неоценени. Констатирано е, че събранието е избрало оценител, но липсва решение кои конкретни активи, собственост на несъстоятелното дружество, да бъдат оценявани като това е предоставено като решение на синдика, в чиито правомощия е издирването и уточняването на имуществото на длъжника.

Посочено е, че с влязло в сила на 09.02.2017г. решение №188 от 13.06.2016г., постановено по т.д. №195/2016г. на Апелативен съд - П., е уважен иск с правна квалификация чл. 647 ТЗ като е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б. минерали - С.“ АД търговската продажба, обективирана във фактура №37/29.01.2010г., с която „Б. минерали - С.“ АД е продало на „Б. инженеринг“ АД части от технологична линия: сушилен барабан, валцова мелница и вибро сито на цена 820 000 лева с ДДС. Прието е, че съгласно чл. 649 ал. 2 ТЗ в производството по иск с правно основание чл. 645, 646 и 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Посочено е, че искът, предявен от ответника синдик по чл. 647 ТЗ, не е обективно съединен с осъдителен иск за връщане на даденото по сделката в масата на несъстоятелността като постановеното решение не представлява изпълнителен титул, който да предоставя възможност на синдика да предприема действия по принудително изпълнение относно части от технологична линия: сушилен барабан, валцова мелница и вибро сито, които са били предмет на иска по чл.647 ТЗ. Съобразено е при това, че за магнитен сепаратор и челюстна трошачка, чийто опис и оценка е искал синдикът, не е уважена претенция по чл. 647 ТЗ, като нито пред владелеца, нито пред органите на полицията, чието съдействие е изискал, са мотивирани други правни основания за изпълнение по отношение на тях, нито са представени доказателства, че същите са собственост на несъстоятелния длъжник.

Прието е, че решението на събранието на кредиторите от 16.05.2017г. не създава задължение за синдика да организира действия по демонтиране на машините, не създава и задължение да ги описва и оценява, ако те не са част от масата на несъстоятелността. Посочено е, че съгласно чл. 658, ал. 1 т. 15 и чл. 658, ал. 2 ТЗ синдикът извършва предвидени от закона или възложени от съда действия и осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда и към 18.09.2017г. по делото за несъстоятелност на „Б. минерали - С.“ АД не е разрешавано от съда предприемане на действия по изземване на машините, нито оценяването им, нито каквито и да са действия по осребряване на нито една от машините.

Изложени са допълнителни съображения, че основание за извършване на предприетите от синдика действия не може да има и в отправена от трето лице претенция за освобождаване на имот от дадени машини. Посочено е, че ако се касае за помещения, в които са налични вещи на длъжника, синдикът би могъл да отправи до съда искане на чл. 650 ТЗ, което следва да бъде съпроводено и от опис на същите. Прието е, че по делото липсват доказателства до съда да е отправяно искане, свързано с посочените машини, нито да е давано разрешение за изземване и опис. Посочено е, че към 18.09.2017г. не е налице и влязло в сила решение, с което да е уважена претенция на третото лице и то против несъстоятелния длъжник относно освобождаване на терен от машини, собственост на „Б. минерали - С.“ АД, респ. облигационна претенция със същото основание.

Прието е, че с предприетите действия за опис и оценка на машините, без да има разрешение от съда по несъстоятелността, нито акт, представляващ изпълнително основание, ответникът е надхвърлил правомощията си като синдик, поради което е налице негово противоправно поведение.

Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства, като свидетелката Д. К., е заявила, че на 18.09.2017г. тя и ищцата са били изтеглени насилствено от входа на предприятието от полицаите като пряко физическо съприкосновение между ищцата и синдика не е имало; наложило се е свидетелката да я пръска с вода, защото не се чувствала добре, а самата свидетелка получила хипертонична криза, после двете посетили лекар в П. и останали в едно кафене до 18ч., за да се успокоят и да дойдат на себе си. Свидетеля П. С. Ш., който е началник на РУ - П. е заявил, че в това си качество той е присъствал на 18.09.2017г. на обекта, по повод искане от синдика К. като при тези посещения не е възприел ищцата като притеснена. Посочено е, че съгласно показанията на свидетелят М. Д. Т. - началник Участък [населено място], същият е присъствал на 18.09.2017г. като ищцата и свидетелката К. са се намирали точно пред входа и не са искали да се отдръпнат; началникът Ш. няколко пъти им е разпоредил да се отдръпнат, но те не са го направили, което наложило използването на сила. Свидетелят Ю. В. К., който е избран за оценител от събранието на кредиторите, е заявил, че през месец септември е бил на производствената площадка на „Б. инженеринг“ АД и „В. холдинг“ АД в [населено място] като ищцата и още една жена са застанали пред вратата и не са ги пускали да влязат, което наложило полицията да ги отмести, ключарят, воден от синдика е отворил, а един полицай е помогнал да се отвори от вътре, защото и от там някой не е позволявал влизане; пуснали са само него да влезе, направил снимков материал за около 10 минути, за да си свърши работата по оценката. Според свидетеля обстановката била напрегната, но състоянието на ищцата било нормално.

Съдът е приел, че показанията на свидетелката К., следва да се ценят по реда на чл.172 ГПК.

Посочено е, че според представеното по делото медицинско свидетелство, издадено от д-р Н. Н. - ортопед –травматолог, по външната страна на дясната мишница на ищцата са описани посинявания, оточни и болезнени меки тъкани и ограничени движения на съседните стави, кръвонасядане в левия горен крайник в областта на мишницата.

Съдът е изложил съображения, че тези травми са причинени от служителите на полицията при принудителното отстраняване на ищцата от входа на сградата като вътрешната проверка за действията на полицията е приключила с констатации за липса на превишаване на полицейските правомощия. Прието е, че между ищцата и синдика не е имало никакъв физически контакт съгласно всички събрани по делото гласни доказателства. Прието е, че тъй като отговорността е лична, ответникът не би могъл да отговаря за евентуалното превишаване на полицейските правомощия чрез употреба на сила спрямо ищцата.

Прието е също така, че за твърденията за последвал след 18.09.2017г. дълъг период на депресия, главоболие и световъртеж, нарушен сън, пиене на успокоителни лекарства, не се поискани и събрани никакви доказателства, както и не са събирани доказателства подобни състояния, ако са съществували, да са във връзка с противоправните действия на ответника, поради което не е установено настъпването нито описаните вреди, нито евентуалната им причинна връзка с действията на синдика. Посочено е, че относно твърденията за изпитани от ищцата страх и безпокойство, стрес, чувство на страх и несигурност - освен показанията на свидетелката К., преценени като заинтересовани, други доказателства за това няма събрани като свидетелите Ш., Т. и К. не са забелязали подобни емоции, а напротив описват състоянието на ищцата като нормално, без видимо напрежение и без притеснение. Изложени са съображения, че изпитано чувство за публично опозоряване, накърнен авторитет и достойнство пред работниците и служителите - обстоятелството, че ищцата е обяснила на работниците причините за посещението на синдика и за евентуалното спиране на работа, не могат да се преценят като позорящи и уронващи нечий престиж. Прието е, че ищцата е демонстрирала защита на интересите на представляваните от нея дружества, а по този начин и на техните работници, чрез използване на законни средства, а ако чуждите претенции нямат основание и тя се е опитвала да ги обори чрез представяне на документи и аргументация пред синдика и органите на полицията, това не би могло да я опозори и да наруши авторитета и, тъй като именно това е проява на достойнство и авторитет. Посочено е, че относно узнаването от трети лица за случилото се и изпитан срам от това, доказателства не са ангажирани.

Формиран е решаващ правен извод, че предявеният иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на К. обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от неговите неправомерни действия на 18.09.2017 г. в размер на 25 100 лева, е неоснователен и недоказан и същият е отхвърлен.

Прието, е че жалбата на ищцата срещу определение №260153/21.09.2022г., постановено по търг.д. №5/2019г. на ОС - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането и за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с което е осъдена да заплати на И. К. сумата 3 215 лева - разноски по делото, е неоснователна. Посочено е, че разноските са правилно изчислени като са отчетени точния размер на доказаните разноски от страна на ответника - 3000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, 200 лева - разноски за призоваване на свидетели и 15 лева - платена държавна такса. Съобразено е, че договорът за правна защита и съдействие е представен по делото с молба от 02.07.2019г., изпратена по пощата на 29.06.2019г., към която същият следва да се приеме за сключен.

При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси.

Във връзка с първия, поставен в изложението, правен въпрос, следва да се отбележи, че съдията, който е постановил решението в производството пред първоинстанционния съд, е определен за докладчик въз основа на извършено преразпределение на делото след два предходни отвода на определените за докладчици при спазване на принципа за случайно разпределение на делата съдии, като са били уважени направените от касатора искания за отвод. Искания за отвод на този съдия в производството пред първоинстанционния съд не са правени, нито са представяни доказателства за наличието на обстоятелства, които да породят основателно съмнение за неговата безпристрастност. Доводи за наличието на такива обстоятелства са наведени едва с въззивната жалба, но доказателства за тяхното наличие в периода на разглеждане на делото и постановяване на първоинстанционното решение не са представени. Още повече като се вземе предвид, че касаторът е поддържал, че в предходен момент (но не и към момента на разглеждане на делото) са били налице близки отношения между нея и разгледалия делото съдия, но не е твърдяла наличие на такива отношения към момента на разглеждане на делото, нито влошаване на отношенията, което би обусловило предположение за съмнение в безпристрастността на съдията. Наличието на близки отношения с ответника не се твърди. При тези данни следва да се приеме, че не се констатира наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос с посоченото в изложението решение №73 от 11.07.2019г. по гр.д.№2069/2018г. на ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че наличието на други обстоятелства, които по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК могат да породят основателни съмнения за безпристрастността на съдията, е налице, когато в конкретната ситуация у разумен наблюдател е възможно да се създаде впечатление, че съдията не е способен да реши въпроса безпристрастно, т.е. безпристрастността следва да бъде очевидна. Твърдения за съществували в миналото близки отношения на съдията с ищеца, при положение, че предявеният иск е отхвърлен, не биха могли да създадат у разумния страничен наблюдател никакви съмнения за липса на безпристрастност.

Изразените от ЕСПЧ становища също не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК единствено противоречието с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз представлява предвидено в ГПК основание за допускане на касационното ожалване.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по втория, поставен в изложението правен въпрос.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е изложил съображенията си по всички, събрани по делото доказателства, в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като единствено по отношение на гласните доказателства е изразил становище, касаещо не толкова тяхната достоверност (според израза в поставения въпрос), колкото необходимостта да бъде извършена преценка дали са подкрепени от другите доказателства по делото, както и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Именно такава преценка е извършена от въззивния съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос.

В съответствие с трайно установената практика на ВКС, включително посочената в изложението, въззивният съд е обсъдил всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички относими към спора доказателства и е изложил самостоятелните си мотиви, касаещи тази преценка. Показанията на св.К. са възпроизведени и обсъдени, както и доводите и възраженията на касатора, свързани с тези показания, като показанията на свидетелите са ценени при условията на чл. 172 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос.

В съответствие с трайно установената практика на ВКС, включително посочената в изложението, въззивният съд е посочил и обсъдил всички доводи и възражения на касатора и е изложил ясни мотиви кои от тях счита за неоснователни и защо.

Обсъдени са извършените лично от ответника действия, но е прието, че същите не са причинили твърдяните в исковата молба вреди, т.е. извод по основателността на доводите и възраженията е формиран след извършен обстоен анализ на доказателствата по делото и подвеждането на установените факти под приложимата правна норма.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по петия, поставен в изложението правен въпрос.

В съответствие с трайно установената практика на ВКС, включително посочената в изложението, както и с изискванията на процесуалния закон, въззивният съд е стигнал до извода, че показанията на св.К. следва да бъдат ценени като заинтересовани, след като е взел предвид, че същата работи от 1982г. като юрисконсулт във всички дружества от групата на „В. холдинг“ АД и е съпоставил казаното от свидетелката с данните, съдържащи се в останалите, събрани по делото доказателства.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по шестия, поставен в изложението правен въпрос.

Действително в посоченото от касатора решение №159 от 22.02.2016г. по т.д.№1871/2014г. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК са онези лица, които имат облага от решаване на делото в полза на страната, която ги е посочила, като облагата следва да е непосредствена. При обсъждане на показанията на св.К. съдът не е излагал съображения, че за същата би била налице непосредствена облага от даването на определени показания. Наред с това обаче в практиката си ВКС последователно и непротиворечиво посочва, че съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му (решение №79/12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г. на ІV г.о. на ВКС). Приема се също така, че като възможни заинтересовани свидетели разпоредбата на чл. 172 ГПК определя и всяко друго лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. (решение №207 от 17.03.2021г. по гр.д.№165/2020г., IV г.о. на ВКС). Показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. Съдът може да възприеме тези показания за достоверни само след задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, излагайки мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля, въпреки възможната му заинтересованост (решение №100/08.05.2018г. по гр.д.№1737/2017г. на ІV г.о. на ВКС). Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото (решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на І г.о. на ВКС и посоченото в него решение №65/16.07.2010г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д.№4216/2008г.). При преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства (решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на І г.о. на ВКС и посоченото в него решение №176/28.05.2011г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д.№759/2010г.). Преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и правилата на логиката (решение №141/11.10.2019г. по гр.д.№3719/2018г., І г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е извършил цялостен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, съобразил е, че свидетелката Д. К. е дългогодишен служител в управляваното, респ. контролирано от ищцата дружество, след което е формирал извод за достоверността на показанията на свидетелите.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по седмия, както и по дванадесетия, поставени в изложението правни въпроси.

Посоченото в изложението решение №338 от 20.11.2013г. по гр.д.№1269/2012г. на ІV г.о. на ВКС касае съвършено различна хипотеза, а именно претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи. В такава хипотеза се предполага, че от действията на правозащитните органи, ако такива са доказани, неизбежно се търпят вреди, докато подобен извод в хипотеза, при която се претендират вреди от действия на физическо лице, в решението не се съдържа.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по осмия, както и по деветия, поставени в изложението правни въпроси.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства (решение №141/11.10.2019г. по гр.д.№3719/2018г. на І г.о. на ВКС и посочените в него решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на І г.о. на ВКС и решение №176/28.05.2011г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д.№759/2010г.). Когато за релевантен факт свидетелските показания се разминават, съдът не следва да достига до извода, че фактът не се е осъществил. Той е длъжен да обсъди събраните гласни доказателства, като прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на отношенията между страните се отнася той (решение №218/16.10.2019г. по гр.д.№4333/2018г. на ІV г.о. на ВКС и посочените в него решение № 554/08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 177/25.10.2016г. по гр.д. № 1263/2016г. на ВКС, III г.о.). Становище в същия смисъл е изразено и в посоченото в изложението решение №79 от 12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г. на ІV г.о. на ВКС, според което съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката (ден, нощ, виелица, дъжд и пр.), психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е взел предвид и обстоятелствата, при които свидетелите са възприели релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил е евентуалната заинтересованост на свидетелите, обсъдил е всички констатирани противоречия в показанията.

Не може да се приеме и противоречиво разрешаване на деветия, поставен в изложението правен въпрос, с посоченото решение №62 от 18.02.2011г. по гр.д.№955/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС, доколкото тезата на касатора за наличието на несъществени признаци, въз основа на които въззивният съд е преценявал противоречията в показанията на разпитаните свидетели, не може да бъде споделена. Както вече беше отбелязано, съдът е извършил цялостен и задълбочен анализ на всички доказателства, съобразил е всички обстоятелства, относими към показанията на свидетелите. Несъществени признаци, които въззивният съд да е взел предвид, при прочита на делото и на обжалваното решение не се констатират.

По поставените в изложението десети и единадесети въпрос:

Трайно и последователно след приемането на ТР №6/2012 от 6 ноември 2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК, ВКС приема, че на присъждане подлежат сторените до момента на прекратяване на производството разноски за адвокатско възнаграждение, доказани по начина, посочен в т.1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК, а именно с оглед вписания в договора за правна защита и съдействие начин на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Предпоставките за уважаване на искането са две - съдът да е сезиран с искане за присъждането им и да са представени доказателства за това, че реално са сторени разноски в производството (определение №107/19.06.2019г. по гр.д.№1579/2019г. на ІІ г.о. на ВКС). Когато в договора за правна защита и съдействие е вписано, че адвокатското възнаграждение се заплаща по банков път, плащането се удостоверява с представяне на платежно нареждане (фактура) и извлечение от банкова сметка (определение №55 от 07.02.2018г. по гр.д.№932/2017г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение №111 от 11.03.2019г. по гр.д.№981/2018г. на ІІІ г.о. на ВКС). При вписан начин на плащане „в брой“ самият договор служи за доказателство за извършеното плащане (разписка), ако е посочено, че сумата е платена (определение №293 от 25.09.2018г. по гр.д.№1028/2018г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение №291 от 17.07.2019г. по гр.д.№209/2019г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение №9 от 14.01.2020г. по т.д.№948/2019г. на ІІ т.о. на ВКС). За да се ангажира отговорността за съдебни разноски на насрещната по спора страна, е необходимо страната, която ги претендира, да е направила искане за присъждането им до приключване на производството в съответната инстанция, пред която са направени, разноските да са от категорията на посочените в чл. 78, ал. 1 ГПК, да са реално направени или да се фингира извършването им (чл. 78, ал. 8 ГПК), да се представят доказателства за извършването на разноски до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им, като също така следва изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК (единственото изключение е хипотезата на ал. 2 на чл. 78 ГПК, при която ответникът признава иск, за който не е дал повод за завеждането му)-определение №484 от 04.12.2020г. по ч.т.д.№2231/2020г. на ІІ т.о. на ВКС). Възприета е и тезата, съдържаща се в мотивите към ТР №6/2012 от 6 ноември 2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. В същия смисъл е и становището, изразено в посоченото от касатора определение №314 от 26.07.2016г. по ч.гр.д.№2048/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС. Тезата, че представеният договор за правна защита и съдействие трябва да бъде изготвен задължително върху бланка, утвърдена от Висшия адвокатски съвет, която е изключително важна за осчетоводяването на приходите, които адвокатите получават от уговорените възнаграждения, както и за облагане на техните доходи, както и тезата, че когато плащането не е с платежно нареждане, банково бордеро, по платежна сметка или не е отразено в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован кочан, а е вписано на лист, който не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, той представлява разписка за платеното адвокатско възнаграждение, която обвързва адвоката и неговия клиент, но не може да обвърже съда и другите страни в процеса, е изразена единствено в посоченото в изложението решение №175 от 26.01.2017г. по КНОХД №783/2016г. на ІІІ н.о. на ВКС, което е изолирано и не изразява трайна и последователна практика на ВКС по приложението на чл. 78 ГПК.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 9000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение