Определение № 2815 от 12.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1306/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. М. [ЕГН] срещу решение № 57 от 30.03.2026 г. на Варненски апелативен съд по в. т.д. №32/2026 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 91/08.12.2025 година по търг. дело № 3/2025 година, на ДОС, с което исковете на А. С. М. [ЕГН] срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК[ЕИК] [населено място] за осъждане на ответника да заплати сумата от 25564,59 евро (равностойността на 50000 лева) главница по застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди в резултат на смъртта на М. С. М. (брат на ищеца), починал на 29.08.2021г., в резултат на виновно причинено пътно-транспортно произшествие на 21.08.2021 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба и за сумата от 9574,28 евро (равностойността на 18 725,67 лева), представляваща лихва за забава, за периода от 09.12.2021 година до датата на предявяване на иска – 08.01.2025 година, са отхвърлени като неоснователни, както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение- Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното пред ВКС решение въззивният съд е изложил следното: В кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на техен близък са включени братята и сестрите в случаите, които са доказали кумулативното наличие на посочените по-горе две предпоставки: ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. За да прецени наличието на активна материалноправна легитимация на ищците за получаване на претендираното от тях обезщетение въззивният съд съобразява и преценява в съвкупност и поотделно събраните по делото гласни доказателства, включително и чрез разпита на свидетелката-стринка на ищеца и на тази във фактическо съжителство с ищеца. По данни на показанията на последната, тя и ищеца от десет години живеят в чужбина – в Лондон, Кралство Великобритания, а починалият брат е живеел в България. Според показанията на свидетелката– съпруга на чичото на ищеца, М. е бил при брат си, когато са били в Белгия, но се е върнал в България .Установява се, че след като разбрал за катастрофата на брат си, ищецът се е почувствал зле, изпаднал в истерия, държал се невъздържано. Непосредствено започнали да търсят самолетни билети, за да се приберат в Република България. По настоящем ищецът изживява трудно смъртта на брат си. Между братята съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и доверие още от детски години. Като деца и след раздялата на техните родители, братята живеели в едно домакинство, заедно с техните баба и дядо по бащина линия. Тези данни се потвърждават и от заключението на експерта по назначената СПсЕ, изготвена след консултация с ищеца. Новината за смъртта на М. М. изиграла за ищеца роля на масивна психотравма и е довела до влошаване на психичното му състояние. Развила се е остра стресова реакция – преходно разстройство със значителна тежест, представляваща отговор на преживения психически стрес, на непреодолимо травмиращо преживяване. Към момента на обследването, ищецът е стабилизиран, с балансирано емоционално състояние, без прояви на депресия и тревожност. Острата стресова реакция е била преходна и по настоящем е напълно отшумяла. Вещото лице потвърждава липсата на посттравматично стресово разстройство и отсъствие на актуална клинична симптоматика. При спомени свързани с брат му, в ищеца се наблюдава нормална траурна реакция, която не нарушава ежедневното функциониране и не покриват критериите за актуално разстройство в адаптацията. В Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, между братя/сестри, които в традиционните за българското общество семейни отношения са част от най5 близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо на преживелия родственик да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек - баба/дядо, внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само найблизките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания / в т.см. решение № 67 / 25.02.2026г. по т.д. № 1070 / 2025 г. на ВКС, ТК, Второ т.о./. Възприетите в тълкувателното решение критерии за присъждане по изключение на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на родственици на починалото лице извън кръга на тези, посочени от Пленума на ВС в Постановления № 4/1961 г. и 5/1969 г., се прилагат последователно във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Последната,според въззивния съд, се придържа стриктно към разрешението, че родственици, които традиционно са част от най-близкия семеен кръг на починалия, в. т. ч. братя и сестри, могат да бъдат обезщетени за претърпени от смъртта на техен близък неимуществени вреди по изключение, ако докажат по несъмнен начин, че вследствие на конкретни житейски ситуации отношенията им с починалия се отличават с много по-силна привързаност/близост спрямо присъщата за съответната степен на родство и че поради специфичното съдържание на създадената връзка претърпените болки и страдания от загубата на близкия човек надвишават като интензитет и продължителност обичайно търпените в подобни случаи болки и страдания. Цитирани са: решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 50003/24.07.2023 г. по т. д. № 2760/2012 г. на ВКС, І т. о., решение по т. д. № 1925/2023 г. на ВКС, І т. о., решение № 375/18.06.2024 г. по т. д. № 3327/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 721/03.12.2024 г. по гр. д. № 3905/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. Преценката за наличие на подобна „особено близка връзка с починалия“ за понесени болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка е винаги конкретна и почива на събраните по делото доказателства. Съдебният състав на ВАС се е позовал и на константната актуална практика на ВКС според която се приема, че особено близка връзка се поражда например в резултат на извънредно стечение на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство, например поради заместващата финансова и емоционална грижа, полагана за пострадалия вместо от родителите / Посочени са: Решение №50116/23.04.2024 по дело №1725/2022, 2 ТО; решение № 25/12.01.2024 год. по гр.дело № 4660/2022 г., на I г.о., на ВКС / или при израстването на братята сами като деца поради продължително отсъствие на родителите / Решение №50038/18.08.2023 по дело №2736/2021 2 ТО/. Посочил е, че в общия случай отношенията между братя се характеризират с духовна и емоционална близост, изразяващи се във взаимна обич и подкрепа, които са обичайни взаимооотношения между братя според българския бит, нрав и култура. В конкретния казус липсва тежка и извънредна житейска ситуация, като действително двамата братя са живели съвместно, в условията на непрекъснато общуване и грижа, но преимуществено в тяхното детство и юношество. Първоначално родителите на двамата братя са живеели заедно, но впоследствие, когато ищецът е на 6 години, те се разделят. Братята остават да живеят в дома на техния баща, като там те съжителстват с техните баба и дядо и техния вуйчо. С оглед на това не може да се приеме, че взаимните грижи между братята и взаимопомощ в бита надхвърлят ежедневната и традиционна връзка. Те са получавали емоционална подкрепа от роднините, с които са живеели и отгледали ( баба и дядо), които безспорно са им помагали в изграждането им като личности и отдели характери. Отчетено е, че тази специфика е оценена от съда, като е присъдено обезщетение на бабата и на дядото на починалия. Съдът е взел предвид, че ищецът е създал свой дом и живее в отделно домакинство, има и две деца. По делото, според съда, липсват данни за каквато и да е финансова обусловеност на ищеца от неговия брат. В последните години ищецът е работил в чужбина, а неговият брат се е намирал на територията на Република България. Тези обстоятелства, според съдът, няма как да дадат основание да се характеризира връзката като изключителна по смисъла на посочената тълкувателна практика на ВКС. Ето защо, съдът е приел, че не се установява действително претърпените неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Свидетелските показания не разкриват житейски обстоятелства и ситуации с продължително проявление във времето - до смъртта на М. М., по причина на които между ищеца и неговия брат да е създадена трайна и дълбока емоционална и духовна връзка, отличаваща се от традиционните отношения между братя в едно семейство и наподобяваща по съдържание връзката между най-близки родственици от кръга на посочените в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС.. По така изложените съображения въззивният съд е приел, че в настоящия случай подобно изключение не е налице понеже ищецът не е провел пълно и главно доказване за съществуването на такава трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, създаваща по изключение активна легитимация за него да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС и претенцията на ищеца следва да се отхвърли, без от съда да се обсъжда въпроса за размера на евентуално дължимото се обезщетение за понесени неимуществени вреди. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора се сочат, като обуславящи изхода по спора въпроси, които прецизирано т.е. като се изключат дублираните въпроси се свеждат до: 1. От какви критерии следва да се ръководи съдът при извършване на преценка за наличие особена близост между ищеца и загинал при ПТП негов брат, при установените по настоящия спор съществуващи конкретни обстоятелства; 2. Следва ли да се изследва житейската връзка и степента на емоционална близост между същите като се обсъдят подробно събраните в тази връзка доказателства с оглед установяване на предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на близки от причинената смърт на лица извън кръга на посочените ППВС 4/61 и ППВС 5/69; 3.Как следва да се прилага принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението, съгласно чл.52 ЗЗД, и страданието на близките следва ли да се подчинява на предвартелно зададени критерии или да се преценява индивидуално при всеки случай. Твърди се противоречие в отговора на въпросите от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ТР 1/2016 на ОСГНТК и цитираните ППВС, както и на посочени от касатора решения на ВКС по чл.290 ГПК. Формулираният въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне на конкретния размер на обезщетението не се явява обуславящ изхода по конкретния спор, тъй като съдът е приел исковете за неоснователни на база липсата на активна матриалноправна легитимация на ищеца и по тази причина не е обсъждал изобщо размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 на ОСГНТК, по изключение в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включва и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В случая съдът се е позовал на преценка на конкретното поведение на ищеца, непосредствено след смъртта на брат му, като естествена такова, ненадхвърлящо обичайната и естествена болка и тъга от загубата на своя брат. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт е налице практика по чл.290 ГПК: Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. и други, в която ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца, поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В тази насока е и Решение №45/10.05.2021 г. по т.д. №370/20 на ВКС,Второ т.о. Следователно, с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС/цит.- ТР и ППВС/ и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, посочена по-горе, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. В полза на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, с оглед изготвения отговор на КЖ в размер на 200-двеста евро. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което