Определение № 490 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. Т. - прокурор при Районна прокуратура Варна, против определение № 11297 от 04.11.2024 г., постановено от Административен съд - Варна - VII състав, по адм. д. № 1919/2024 г. Оспорващият възразява срещу извода на съда за недопустимост на обжалването на процесното решение на Общински съвет - Провадия и заявява, че не е доволен от обжалвания съдебен акт, с който е оставен без разглеждане протестът му срещу горепосоченото решение. Счита, че атакуваното решение има характер на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 25, ал. 5 ЗСПЗЗ, като ответният общински съвет е упражнил правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, с което е дадено съгласие за засягане на земеделска земя, която е обявена за национално богатство. Претендира отмяна на обжалваното определение, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Ответникът Общински съвет - Провадия оспорва частната жалба чрез упълномощен адв. Н. Николова, която с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК пледира за отхвърлянето й като неоснователна и оставяне в сила оспореното определение, което е правилно и законосъобразно постановено. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - предявена от надлежна страна в преклузивния законен срок, регламентиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 11297 от 04.11.2024 г. е отменен дадения по същество ход по адм. д. № 1919/2024 г. с протоколно определение от 10.10.2024 г., оставен е без разглеждане протест от Т. Т. - прокурор в Районна прокуратура Варна против Решение № 12-202 на Общински съвет Провадия и е прекратено производството по адм. д. № 1919/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. За да достигне до този резултат решаващият съдебен състав от АС - Варна се е позовал на нормата на чл. 159, т. 1 АПК и е приел, че с Решение № 133/23.02.2024 г. на Министерския съвет на Република България, по т. 2, е обявен проект "Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Негру вода/Кардам в посока от България към Румъния" чрез изграждане на обект "Лупинг от Рупча до Ветрино", представляващ газопровод с високо налягане с диаметър DN1200 и приблизителна дължина около 63 км и дейности по реверсиране на КС Кардам /без необходимост от нови компресори/ и разширение на капацитета на системата й за управление, за национален обект и обект с национално значение. Не е било спорно обстоятелството, че със заповед № РД-02-15-80/03.06.2024 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството е разрешил на "Булгартрансгаз" ЕАД да изработи проект за ПУП – ПП за обект "Лупинг от Рупча до Ветрино", в землищата на описаните в заповедта села в област Бургас и област Варна, вкл. посочените в протеста населени места в община Провадия. Въз основа на изработения окончателен проект за ПУП – ПП, изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" ЕАД е отправил до кмета на община Провадия искане да внесе предложение до ОбС - Провадия, на основание чл. 25, ал. 5 ЗСПЗЗ, да вземе решение за предварително съгласие за преминаване на проектното трасе на газопровода през земи от общинския поземлен фонд. С Докладна записка вх. № 572/25.07.2024 г., кметът на община Провадия е предложил ОбС - Провадия да гласува решение, с което да даде предварително съгласие на "Булгартрансгаз" ЕАД за преминаване през имоти, общинска собственост и учредяване на сервитут на същите в описаните населени места, съгласно проект за ПУП – ПП за реализация на обект "Лупинг от Рупча до Ветрино", със срок 2 години, считано от влизане в сила на решението. Предложението е прието на заседание на ОбС- Провадия на 31.07.2024 г. с протестираното Решение № 12-202, като от 19 общински съветници, "за" са гласували 18 и "въздържал се" е гласувал един. При тези точно установени факти, първоинстанционният съд е извел верни правни изводи. В мотивите на обжалваното определение правилно е отразено, че за да се изпълни процедурата по реализиране на обявения за национален обект газопровод, следва собственикът на имотите, през които ще премине, да даде предварително съгласие. Според приложения към административната преписка проект за ПУП – ПП и опис на засегнатите земеделски имоти, същите са общинска собственост, поради което компетентен да даде предварително съгласие за преминаване на обекта през тези имоти е Общинският съвет – Провадия, в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 5 ЗСПЗЗ и чл. 30, ал. 3 ППЗОЗЗ. Първостепенният съд е формирал заключение, че гласуването на изискуемото от закона предварително съгласие е част от процедурата по промяна на предназначението на изброените земеделски имоти и няма самостоятелно правно значение на акт с последици относно предназначението на земеделските имоти, нито е краен акт в процедурата по ЗОЗЗ. Атакуваното от прокурора съгласие е част от процедурата за промяна на предназначението на имотите по реда на посочения закон, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол в хипотезите на чл. 21, ал. 5 АПК, съгласно която разпоредба не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че с протестираното решение на ОбС - Провадия е дадено предварително съгласие в полза "Булгартрансгаз" ЕАД за преминаване през имоти, общинска собственост и учредяване на сервитут на същите, находящи се в землищата на описаните в акта населени места. Като правно основание за издаване на визираното решение са посочени нормите на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, вр. с чл. 29, ал. 1 З033 и чл. 25, ал. 5 вр. с чл. 25, ал. 4 ЗСП33. Тричленният състав на Върховния административен съд споделя становището на първоинстанционния съд относно необжалваемостта на решенията, с които се дава съгласие за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, която процедура се извършва по специален ред - по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, към които нормативни актове препраща приложимата норма на чл. 25, ал. 6 ЗСПЗЗ. Съобразно чл. 17ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОЗЗ промяната на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от комисии към областните дирекции "Земеделие" или от Комисията за земеделски земи към МЗХГ. Законодателят категорично е регламентирал в чл. 22 ЗОЗЗ, че площадките и трасетата на обектите по чл. 21 се утвърждават с решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ, като в императивната норма на чл. 24а ЗОЗЗ е предвидено, че визираните решения на гореописаните комисии се съобщават на заинтересованите лица по реда на АПК и именно те подлежат на обжалване по реда и условията на същия кодекс. Следователно протестираното решение на ОбС - Провадия не е от категорията на решенията, за които е регламентиран самостоятелен съдебен контрол, а напротив - същото представлява част от процедурата по промяна на предназначението на земеделските земи, както правилно е преценил първостепенният съд. Ето защо в обжалваното определение е изведен обоснован извод за необжалваемост на оспореното решение, тъй като то е процедурен акт, което съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не подлежи на самостоятелно обжалване. Безспорно на съдебен контрол по реда на АПК подлежат решенията на органите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и в хода на евентуалното обжалване на тези крайни актове следва да се прецени законосъобразността на решението на ОбС - Провадия, с които се поставя началото на административното производство по промяна на предназначението на процесните недвижими имоти. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в случая първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното нарушение на принципа на законността, поради което обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,