Определение № 2387 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. П. П. и С. Г. П., чрез адв. Л. М., срещу определение № 120 от 06.04.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 128/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 628 от 29.12.2022 г. по гр. д. № 542/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С последното е изменено решение № 360/03.11.2022 г., постановено по делото на Окръжен съд – Пазарджик, в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на Ц. Д. И. допълнително още 1130,69 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за адв. И. Т., или общо дължимо адвокатско възнаграждение от 2630,69 лв., намалено при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, като в останалата част молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение. Според жалбоподателите обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя следният въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Следва ли съдът да измени и/или допълни в частта му за разноските постановено решение, с което частично е отхвърлил иска, когато със същото решение е оставил иска частично без разглеждане и в срока за обжалване на тази част от решението, имаща характер на определение, не е постъпило искане по чл. 248, ал. 1 ГПК?“. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С определение № 628/29.12.2022 г., постановено по гр. д. № 542/2021 г. по описа на ОС – Пазарджик е изменено и допълнено решение № 360/03.11.2022 г., постановено същото дело, като са осъдени ищците И. и С. П. да заплатят на ответницата Ц. Д. И. освен присъденото с решението адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, допълнително още и сумата в размер на 1130,69 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Т., намалено при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, както и да заплатят на С. Д. Д. разноски по делото в общ размер на 1600 лева, от които 1500 лева – заплатено възнаграждение на адвокат М. и 100 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице. Въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд е подаден иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба на недвижим имот от 04.05.2005 г. като в рамките на производството ответницата Ц. И. е представлявана от адвокат Т., като в сключения между тях договор за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение в размер от 3000 лева, което е платено в брой. Съдът е извел от текста на исковата молба, че се иска прогласяване нищожност на целия договор за доброволна делба, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 ГПК цената на иска се равнява на данъчната оценка на предмета на договора, която е в размер на 70 023,10 лв., без да се включва оценката на имот ........ Цитирал е чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е 2 630,69 лева. За пълнота съдът е разгледал и хипотезата, в която данъчната оценка е в твърдения размер от 39 8760,90 лева, като тогава размерът на минимално дължимото адвокатско възнаграждение би бил 1 726,31 лева. Приел е, че доколкото адвокатът има право на заплащане и с оглед на броя на заседанията, в които се я явил, и в случая би му се дължало заплащане на още 300 лева, като цялото дължимо възнаграждение за въззивното производство би било 2 026,31 лева. При това положение съдът е преценил, че в сравнителен план сумата от 2 630,69 лева не е прекомерна. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване поради следното: На първо място, поставеният въпрос е неточно формулиран. При преглед на първоинстанционното дело се установява, че препис от решението е връчен на Ц. И. на 08.11.2022 г., а на С. Д. на 21.11.2022 г. И. е подала молба за изменение на решението в частта за разноските на 21.11.2022 г., а Д. е подала молба за допълване на решението в частта за разноските на 28.11.2022 г. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Следователно в случая, противно на доводите на жалбоподателите, срокът за допълване и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, в случая двуседмичен е спазен и от двете молителки. В допълнение, във връзка с изложените мотиви в частната касационна жалба следва да се посочи, че адвокатската защита се осъществява срещу цялата ищцова претенция така, както е заявена в исковата молба и уточнението й, като е ирелевантно, че съдът с решението си е счел иска за частично недопустим. Този резултат не може да бъде изначално предвиден от никоя от страните и цената на иска не може да се определи спрямо изхода на делото. Затова адвокатското възнаграждение следва да се изчисли върху цената на предявения иск за нищожност на целия договор за доброволна делба, без да се изключват отделни имоти от изброените от ищците, както е и сторено. Още повече, че като краен резултат искът е неоснователен в една част, а в друга е приет за недопустим, което също води до отговорност на ищците за направените от ответниците разноски за защита по делото. Поради изложеното поставеният въпрос не обуславя изводите на съда и не обосновава допускане на въззивното определение до касационно обжалване. В настоящото производство, което е свързано с въпроса за разноските по спора между страните не следва да се присъждат нови разноски по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.