Определение № 339 от 01.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 365/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 2 от ГПК. И. Н. Г. от град Р. е подал частна жалба против определение № 190/23.03.2009 год. по т. д. № 109/2009 год. на Върховния касационен съд, І търг. отд., с което се оставя без разглеждане касационната му жалба подадена против решение № 536/14.10.2008 год. по в. гр. д. № 498/2008 год. на Русенския окръжен съд, поради процесуалната й недопустимост – обжалваемият интерес бил под 1000,00 лв. Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност и прави искане за отменяване на обжалваното определение, като счита, че искът е бил предявен като частичен за сумата 800,00 лева от общ размер 8 422,00 лв., представляващи невърнат заем, и при това положение касационната му жалба била процесуално допустима. ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС І т. о. е приел, че касационното обжалване е ограничено само от един формален критерии – обжалваемият интерес /чл. 280 ал. 2 ГПК/, в процесния случай този обжалваем интерес е под 1000 лева и затова въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 280 ал. ІІ ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Доводът на жалбоподателя, че искът е бил предявен като частичен за сумата 800,00 лева от общ размер 8 422,00 лева, е без значение и не налага извод обратен на приетия от ВКС І т. о., тъй като меродавно за допустимостта на касационната жалба е не размера на предявения като частичен или в пълен размер иск, а обжалваемия интерес съгласно чл. 280 ал. ІІ от ГПК. В процесния случай обжалваемият интерес е бил под 1000 лева и затова правилно касационната жалба като процесуално недопустима е била оставена без разглеждане. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,