Определение № 91 от 24.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 107/2020 г.

Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 129941 от 23.Х.2019 г. на пловдивското „Йорданов`89” ЕООД, подадена против въззивното определение № 22011 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 26.ІХ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 12044/2019 г., с което е било допуснато обезпечение на бъдещ иск.

Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение по чл. 396 ГПК, пловдивският търговец претендира касирането му.

В отговор на надлежно дадените му указания от въззивния съд /СГС/ да представи изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба, дружеството неин подател депозира чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив т.нар. „Становище” (с вх. № 2438/09.01.2020 г.), според което: „В случая ВКС се явява въззивна, а не касационна инстанция, поради което не е необходимо да се посочва изложение на касационни основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Жалбата следва да бъде разгледана по реда на чл. 396, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, а не по реда на К асационното обжалване срещу акт на въззивния съд!”

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Баев и Димитров” ООД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Кърджали както по допустимостта на самата частна жалба /като просрочена/, така и по основателността на общото оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, във вр. чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК и предвид подаването й от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настояща частна касационна жалба на „Йорданов89” ЕООД-гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима. Подаването на настоящата частна касационна жалба по пощата е видно от посочения на титулната й страница от регистратурата на СГС баркод: PS4018004SP1 G, съответстващ на този върху приложения пощенски плик с клеймо на изпращане на пратката от 21.Х.2019 г. и данната на стр. 15 от досието по настоящето дело за извършеното от ЧСИ Хриса Пурнарова /рег. № 741/ връчване на запорно съобщение на ответника по искането за допускане на обезпечение /настоящ частен касатор/ на датата 14.Х.2019 г. Едноседмичният срок е изтекъл на датата 21.Х.2019 г. и не се смята пропуснат, защото на същата дата частната касационната жалба на пловдивското „Йорданов89” ЕООД е била изпратена до СГС по пощата.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

С атакуваното в настоящето производство определение е бил отменен отказ на първостепенния съд да допусне исканото от „Баев и Димитров” ООД-София обезпечение на бъдещ иск, обективирано в Определение № 205933/29.VІІІ.2019 г. по описа на Софийския районен съд, І-ГО, 119-и с-в,постановено по гр дело № 50042/2019 г.

Исканото обезпечение е било допуснато от въззивната инстанция.

Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, „ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК”. Следователно настоящият частен касатор е могъл да се ограничи до основанията по алинея 2 на последния законов текст. Отказът му обаче, да представи изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната си жалба по съображението, че „ВКС се явява въззивна, а не касационна инстанция”, ще следва да се приравни на констатация за отсъствие на горепосочените предпоставки. От друга страна, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., непосочването от касатора на релевантен за изхода по конкретното дело въпрос (бил той материално- и/или процесуалноправен) само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение