Определение № 169 от 23.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 80/2012 г.

Производството е по чл.396 ал.2 пр.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 1816 / 16.11.2010 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, постановено по ч.гр.д № 1644 / 2010 год., с което е отменено определение на Благоевградски окръжен съд, постановено на 22.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 99 / 2010 год., в частта в която е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на бъдещи обективно кумулативно съединени искове на „ Пи Енд Ем Фиксинг анд Фасънърс Холдингс „ Л.. и Д. К. Т. и Д. Е. Т. срещу [фирма], с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД, до размера на 318 268 евро / цена на иска на „Пи Енд Ем Фиксинг анд Фасънърс холдинг „ Л.. / и 168 570,25 евро / цена на исковете на Д. Т. и Д. Т. /, като е допуснато обезпечението, чрез налагане на възбрана върху три недвижими имота, собственост на [фирма]. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, с доводи за липсата на солидарна отговорност на [фирма] и [фирма] за изпълнение на сключените съвместно от двете дружества, в качеството на продавачи, два предварителни договора за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти с ищците – купувачи. Намира определението и издадените въз основа на същото обезпечителни заповеди постановени в противоречие с изискванията на Правилника за вписванията, относно индивидуализация на възбранените имоти / чл.24 б.”а” вр. с чл.6 ал.1 б. „в” вр. с чл.6 ал.3 / и изискуемите данни за кредитора и длъжника / чл.24 б.”б” вр. с чл.6 ал.1 б.”а” /. В изложението за допустимост на касационното обжалване, на основание чл.396 ал.2 предл. трето вр. с чл.280 ал.1 от ГПК, жалбоподателят формулира два правни въпроса: 1 / допустимо ли е предявяване с обща молба, на искане за обезпечаване на бъдещи искове на повече от едно лице, когато молителите извличат правата си от различни правни основания и 2 / допустима ли е обезпечителна мярка „ възбрана „ върху недвижими имоти, попадащи в район с одобрена кадастрална карта, без индивидуализацията им съгласно същата. Претендира се допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид липса на съдебна практика. Ответната страна оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, поради неформулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, като намира, че с оглед предмета на производството такива биха били изводите по предпоставките по чл.391 от ГПК, за допускане на обезпечението. Жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е редовна, съгласно чл.396 ал.2 предл. трето ГПК. Не може да бъде споделен довода на ответната страна, че предмет на обжалване е определението на Благоевградски окръжен съд по гр.д.№ 99/ 2010 год. и администрирайки жалбата, съдът е подменил предмета на обжалване .Макар формално да го е посочил в титулната част на жалбата, интересът си от подаването й жалбоподателят е обосновал с получено уведомително писмо на Агенция по вписванията, за наложени обезпечителни мерки, съгласно определение № 1816 /16.11.2010 год. на САС, спрямо датата на получаване което е преценим като спазен и срока за депозиране на жалбата. В изложението за допустимост на касационното обжалване изрично е посочено като обжалвано определение № 1816 / 16.11.2010 год. на САС. Противен извод не може да се изведе и от съдържанието на касационната частна жалба. Молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове е подадена общо от „ Пи Енд Ем Фиксинг анд Фасънърс Холдинг „ Л.., като страна - купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и от Д. и Д. Т., като купувачи по друг предварителен договор. Двата договора, макар еднотипни по съдържание, са с предмет различни имоти, но с общи продавачи - ответните дружества [фирма] и [фирма]. Съвместното договаряне от последните, като продавачи, е било обусловено от притежание в съсобственост на поземления имот, върху който е предвидено застрояването на обектите, предмет на предварителните договори. Тази съсобственост е прекратена с договор за доброволна делба от 03.10.2007 год., вписан. Съгласно договора за доброволна делба, трите недвижими имота, за които с определението на въззивния съд е допуснато обезпечение чрез възбрана, а именно - къща 3.4 А, къща 3.4 Б и къща 2.4 в [жилищен адрес] находящи се в поземлен имот 16999086, с площ от 5272 кв.м., в м. „Овиначе „, землището на [населено място], са поставени в дял на [фирма]. Обезпечение е допуснато срещу всяко от двете дружества – продавачи, с възбрана на имоти – собственост на всяко от двете, съгласно договора за доброволна делба, но за пълния размер на вземанията на всеки от ищците / дружеството и физическите лица / спрямо всеки от ответниците, предвид поета от тях с предварителните договори солидарна отговорност. Съдът, обаче, е постановил отделни определения и издал въз основа на тях отделни обезпечителни заповеди съответно: по иска на дружеството – молител и по исковете на Д. и Д. Т.. В молбата за допускане на обезпечението молителите не са се позовавали на бъдещо съвместно предявяване на исковете ,обусловено от съвместна активна процесуална легитимация, в качеството им на другари. Такава се твърди единствено за ответниците - [фирма] и [фирма]. Молителите са поискали допълване и поправка на очевидни фактически грешки в издадените обезпечителни заповеди, вкл. по определение № 1816/ 16.11.2010 год. на САС, чрез допълване на индивидуализацията на възбранените имоти, в съответствие с одобрената за района кадастрална карта – с посочване на идентификатор / чл. 29 вр. с чл.26 ЗКИР /. В. тази индивидуализация и доказването й молителите са предприели в самото обезпечително производство. С определение на САС, ГК, втори въззивен състав - № 277 / 14.02.2011 год., след отмяна отказа на първоинстанционния съд, въззивният е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в обезпечителните заповеди, индивидуализирайки възбранените имоти, съгласно искането на молителите и утвърдената кадастрална карта. При така установеното настоящият състав намира, че формулираните от молителя въпроси са неотносими към решаващите изводи на съда, обусловили допускане на обезпечението: вероятна основателност на иска, доказана обезпечителна нужда и претендирана адекватна на търсената защита и допустима обезпечителна мярка. Първият от поставените въпроси навежда към отговор за приложимост на предпоставките за субективно съединяване на искове и при произнасяне по тяхното обезпечаване като бъдещи искове / чл. 215 ГПК /. Част ІV-та на ГПК не предвижда субсидиарно приложение на нормите на общия исков процес, а и с оглед предмета на обезпечителното производство, изчерпващо се с определението на съда по допускане или отказ за обезпечаване, не намира смисъл прилагането на аналогични на чл.215 ГПК предпоставки. По начало въпросът е некоректно формулиран, тъй като субективното съединяване на искове, без предпоставките по чл.215 ГПК, не обуславя недопустимост на исковете, а единствено предпоставя разделянето им за разглеждане и решаване в отделни производства, което с оглед преждеизложеното, в обезпечителното производство е лишено от смисъл. Въпросът е ирелевантен за решаващите изводи на съда по допускане на обезпечението, тъй като преценката за наличието на предпоставките по чл.215 от ГПК относно бъдещите искове, както с оглед разпоредбите на Глава ІV-та от ГПК, така и с оглед твърденията на молителите / не сочат съвместна процесуална легитимация, обуславяща качество на необходими другари в бъдещия процес/, не е била дължима и правилно не е извършвана от съда. В съответствие с твърденията, относими към процесуалната легитимация на молителите, въззивният съд е постановил отделни определения и издал отделни обезпечителни заповеди, с което е осигурено и самостоятелното налагане на обезпечителните мерки, в полза на всеки от ищците - страни по различни предварителни договори за покупко - продажба. Индивидуализацията на имотите, съгласно одобрена кадастрална карта за района, е твърдяна и установявана от молителите в обезпечителното производство. Следователно, самото искане се явява съобразено с необходимата, съгласно чл.24 б.”а” вр. с чл.6 ал.1 б.”в” и чл.6 ал.3 от Правилника за вписванията, индивидуализация на имотите, позволяваща вписване на обезпечителните заповеди. С определението по допускане поправка на очевидна фактическа грешка в обезпечителните заповеди,, това изискване се явява спазено и от съда. Въпросът изобщо не е съобразен с произнасянето на съда, но дори да би бил, не би се касаело за правен въпрос, обуславящ решаващи изводи на съда по допускане на обезпечението, а за такъв - относим към вписването на издадените обезпечителни заповеди, интерес от което жалбоподателят по начало няма. Липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, не предпоставя възможна преценка по допълнителния селективен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Формалното цитиране на разпоредбата не отговаря на изискването за мотивиране на такъв допълнителен критерий. Не съставлява такова мотивиране и твърдението за липса на съдебна практика ,без посочване на конкретна неясна, непълна или противоречива правна норма, тълкуването на която да би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят следва да възмезди ответните страни за понесени в настоящата инстанция разноски - адвокатско възнаграждение за изготвяне писмен отговор по предявената частна жалба, в размер на 450 лева, на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК. Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение