Определение № 1030 от 04.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 360/2026 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Постъпила е молба вх. № 2509/06.02.2026г. от Н. А. Н. за допълване на постановеното по чл. 288 ГПК определение № 557/06.02.2026 г. на основание чл. 250, ал. 1 ГПК. Според молителя ВКС следва да допълни определението си, като отговори на въпроса по приключени производства допустим ли е искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, ако не е изчерпана преди това административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ. Счита, че по този въпрос не е даден отговор в определението, с което не се допуска касационното обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., като взе предвид исканията и доводите на молителя намира следното: Молбата съдържа искане по чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото определение по реда на чл. 288 ГПК. Подадена е в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С определение № 557/06.02.2026 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 5349 от 27.11.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2413/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С постановеното определение по реда на чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІІ г. о., се е произнесъл по всички въведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Не е констатирано служебно наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, вкл. нищожност или недопустимост на въззивното определение, обуславящо допускане на касационно обжалване, като в мотивите е посочено изрично, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК касационната инстанция е изразила формирана воля за недопустимост на касационното обжалване, като е обсъдила поставените от касатора въпроси, в това число и въпроса, поставен в искането по чл.250 ГПК. Съдържащото се в молбата за допълване искане цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, което е недопустимо. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 250 ГПК за допълване на определението, поради непроизнасяне по цялото искане на касатора. Молбата за допълване като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.