Определение № 3076 от 16.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 12030 от 04.04.2024 г., подадена от „Доминус” ЕООД, представлявано от управителя С. Д. М. (с фамилно име Н. съгласно представеното удостоверение за юридическа правоспособност по смисъла на чл. 284, ал. 2 ГПК) срещу въззивно Решение № 182 от 07.02.2024 г. по в.гр.д.№ 2774/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив. Ответницата по жалбата Д. И. С. е депозирала отговор чрез адвокат Л. П. от АК – П.. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. Останалите ответници по касация не са упражнили правото си по чл. 287, ал. 1 ГПК. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно Решение № 261109 от 07.04.2021 г. по гр.д.№ 4889/2019 г. на Районен съд - Пловдив, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 261999 от 15.07.2021 г. и с Решение № 260086 от 16.05.2023 г., с което са обявени за относително недействителни на основание чл. 76 ЗН извършените от Н. Л. Б. и М. Л. Б. в полза на „Доминус” ЕООД разпореждания с придобитите по наследство от Н. Д. Н., починал в [населено място] на 05.02.1975 г., идеални части от имотите, предмет на съдебна делба, които разпореждания са обективирани в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 48 от 15.06.2016 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 49 от 15.06.2016 г. – и двата, съставени от нотариус А. К.. Допусната е съдебна делба на процесните единадесет поземлени имота, представляващи земеделски земи в землището на [населено място], [община], която да се извърши между съделителите, явяващи се наследници по закон на общия наследодател Н. Д. Н.. Искът за делба, предявен срещу „Доминус” ЕООД е отхвърлен. Въззивният съд е посочил, че според нормата на чл. 76 ЗН актовете на разпореждане, извършени от сънаследник с отделни наследствени предмети, са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. Когато разпореждането е извършено с две последователни сделки в полза на едно и също трето лице, то тези актове на разпореждане също ще са относително недействителни на основание чл. 76 ЗН, освен ако не са налице останалите изключения - да са извършени в полза на друг наследник, да са извършени от всички наследници (в какъвто случай се прекратява съсобствеността) или да е налице хипотезата на продажба на наследство. Възражението по чл. 76 ЗН може да се направи както от останалите преки наследници, така и от техните наследници, тъй като правото е наследимо. С т. 2 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК е прието, че легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само съделителите-сънаследници, неразпоредили дела си. Извършилият разпореждането не може да прави възражение по чл. 76 ЗН, защото това е злоупотреба с право. Неговите преки наследници също не могат да правят такова възражение. С оглед тези принципни положения като неоснователно е определено оплакването във въззивната жалба на „Доминус” ЕООД, че възражението по чл. 76 ЗН е неоснователно, защото прехвърлителите Н. Л. Б. и М. Л. Б. поддържат действителността на сделките. Тези съделители, като прехвърлители на собствените им идеални части от делбените имоти, нямат интерес да предявяват от свое име възражението по чл. 76 ЗН и в този смисъл становището им по валидността на сделката е ирелевантно. Такъв интерес имат само останалите наследници. Въззивният съд е приел, че възражението за обявяване за относително недействителни на двете сделки на основание чл. 76 ЗН е основателно, тъй като те съставляват разпореждане с отделни наследствени имущества и не е налице хипотезата на продажба на наследство. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на съда, е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за първите два вида пороци не са заявени и служебната проверка не сочи на вероятност за нищожност или недопустимост на въззивния акт. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката. Въззивното решение е постановено в съответствие със закона и задължителната практика по приложението му – ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, което изключва възможността за допускане на обжалването. С оглед настоящото произнасяне касаторът следва да заплати на ответницата по касация Д. И. С. разноските за защитата й пред ВКС, възлизащи на сумата 800 лв. – заплатено в брой възнаграждение за един адвокат съгласно ДПЗС от 08.06.2024 г. (л. 13). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия