Определение № 315 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2236/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на А. Н. С. и В. Б., чрез адв. П. С. срещу определение от №26 от 10.01.2013г по ч гр.д.№ 802/2012. на ВКС, ІV отд за оставяне без разглеждане на постъпилата срещу въззивното частна касационна жалба, на основание ограничението по чл. 280 ал.2 ГПК, приложимо в производството по чл. 274 ал.3 ГПК на основание чл. 274 ал.4 ГПК. Частните жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на определението поради това ,че са посочили основанията, на които разглеждане от ВКС следва да бъде дирено, а именно основанията по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, изложени са били и оплакванията ,които се излагат и в настоящата частна жалба и тъй като са основателни, се стига до отказано правораздаване. Съображения и доводи по констатациите на съда относно цената на иска не са изложени, допълнително се заявява, че не е съобразен акцесорния характер на вземането за лихва ,за главницата има изпълнително основание и тя е над 5 000 лева Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва Съобразена и цената на иска за лихви и последиците са приложени. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. В обжалваното определение е съобразено задължението на Върховен касационене съд да прилага императивните норми, свързани с критерия за допустимост на производствата по обжалване пред тази инстанция, да следи служебно дали въззивното решение подлежи на касационно обжшалване съгласно чл. 280 ал.2 ГПК ,съответно подлежи ли на касационно обжалване в производството по чл. 274 ал.3 ГПК определение по същото делото съгласно чл. 274 ал.4 ГПК. Нормата е приложена законосъобразно и в съответствие с безспорната констатация относно паричната оценка на предмета на делото, която безспорно е под 5 000 лева .Критерият е свързан пряко с предмета на делото, който предмет е конкретен, а не се извежда от сборния размер на на други съдебно заявени вземания Вземането за лихва в случая е самостоятелен предмет. Съображенията на частните жалбоподатели ,че прилагането на законовите ограничения при касационно обжалнане са отказ от правсъдие, не могат да бъдет споделени, нямат и отношение към правилността на атакуваното определение. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о,