Определение № 216 от 25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3207/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. О.-С. против решение от 15.03.2013 г. по гр.д. № 4543/2012 г. на СГС в частта, с която се потвърждава се потвърждава решение от 14.11.2011 г. по гр.д. № 39855/2010 г. на СРС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Х. К. АД-Г.О. сумите: 5 070 лв. на основание чл.79,ал.2 ЗЗД ведно със законната лихва, и 314.16 лв. разноски по делото. Искът е предявен за паричен сурогат на невърнати амбалажни каси. С обжалваното решение е прието, въз основа т.4.2 от заключението на ССЕ, което не е оспорено от страните, че отразеното в Справки движение на каси, изготвени от самия ответник, има характер на извънсъдебно признание на задължението на ответника към ищеца за процесния период-845 каси. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: 1. Допустимо ли е при доказано основание за заплащане на определена сума, ако съдът счете, че размерът й е недоказан, да се отхвърли искът или да се приложи чл.162 ГПК?, 2.Допустимо ли е приложение на чл.162 ГПК без използуването на специални знания?, 3.Допустимо ли е да се приеме за основателен иск без писмени доказателства за предаване на стоки при писмен договор с уговорено предаване с приемо-предавателен протокол?, 4. Следва ли първоинстанционният съд да обсъди всички представени по делото доказателства?, били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК, а доводите за неправилност не са предмет на това производство. Отговорът на първият въпрос се съдържа еднозначно в разпоредбата на чл.162 ГПК, която е пълна, ясна и безпротиворечива, както и съдебната практика по нея. Вторият въпрос не е релевантен, тъй като приетата от съда единична цена на касата е по-ниска от посочената в заключението на С., /виж и обясненията на в.л. в с.з. на 24.06.2011 г./, поради което не са накърнени интересите на касатора. Третият въпрос за основателността на иска касае правилността на решението, която не е предмет на настоящето производство. По четвъртият въпрос трябва да се има предвид, че на касационно обжалване подлежи въззивното решение, а не първоинстанционното. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.